От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

Директорът на Националната служба за борба с организираната престъпност Кирил Радев се появи в Пета градска болница на втория ден след покушението. Той влезе в стаята при мен, придружаван от шефовете на пресцентъра на МВР, на столичната и регионалната дирекция на вътрешните работи. Под въздействието на болкоуспокояващите инжекции в онзи момент виждах четиримата мъже като през ситна телена мрежа. Помня, че въпреки всичко успях да отговоря на ръкостисканията, а после простенах:

– Кирчо, кажи ми кой и защо?

Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

– Изявленията на министър Бонев са оперативна игра, която много ни помогна да проверим и да изключим една от работните версии – каза Кирил Радев, когато го запитах дали наистина цар Киро е наредил да бъда ослепена. – В отговор на намеците на министъра за циганска връзка и предстоящи арести мургави юнаци се разбъбриха панически по мобифоните. Който ги слушаше в този момент, се ориентира, че те не са виновни за посегателството срещу теб.

– Тогава кой е виновен? Какви са другите версии?Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

На 20-ия ден от покушението си поставих една трудна задача: да се помиря с огледалото.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

Страхът от слепотата ме връхлетя внезапно в момента, в който се освободих донякъде от страховете за сигурността на децата ми. Тогава все още не знаех, че в живота всъщност няма нищо по-страшно от самия страх.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

Освен с новото си лице през онези дни до края на 1998 г. трябваше да свиквам с още нещо: с многозначителния факт, че вече не стоя откъм страната на репортера пред журналистическите микрофони. Години наред аз бях вземала интервюта, а сега ми се налагаше да давам изявления; бях задавала неудобни въпроси, а сега трябваше да се науча да им отговарям.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

Късче българско небе, изобразено на картина, надникна иззад пъстро изрисувана тракийска престилка и изпълни гърдите ми с жадуван роден въздух сред една стерилна изложбена зала на 21-вия етаж в небостъргач в Ню Йорк. Това се случи в мъгливия Манхатън на 27 октомври, а сега си мисля, че то ще остане най-трайният спомен от моето едномесечно гостуване в Америка.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

Обиколката ми из Америка, описана като триумфална в българската и щатската преса, всъщност смаза като валяк моето женско самочувствие – онова, без което става безсолен и най-желаният успех.Продължете с четенето→