От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

– Ало, Ани, здравей! Ще познаеш ли кой е на телефона?

– Н-н-не… Гласът ми е познат, но…

– Безпокои те адвокатът Пеньо Грозев. Позабравихме се с тебе май…

Познанството ми с Пеньо датираше от деня, когато известният с криминалните си подвизи Иво Карамански ме даде на съд по обвинение, че с някои публикации в „Труд“ съм уронила неговото достойнство и съм причинила морални вреди на семейството му. Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

– Прочетох интервюто ти с катунишкия войвода, страхотно е! Особено ме впечатли почтителният тон, с който разговаряш с тоя прост циганин. Жалко, че не ти е стигнало мястото да му благодариш за това, че сладката бомбичка не е избухнала, когато ти минаваш покрай нея.

Мразех многозначителната ирония, с която шефът на пресцентъра на МВР ми говори, когато критикува моя публикация. Обикновено търсех за отговор нещо язвително, но този път се почувствах гузна и се опитах да подменя неудобната тема.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

Пак са убили полицай!

Лошата новина гръмна по радиото в събота, когато почивах с мъжа ми и децата в малката ни вила под връх Ком.

„Сержант Васил Ценов е покосен от куршум при схватка с двама тежковъоръжени бандити в центъра на София“ – съобщи репортерката от „Хоризонт“. Това бе единствената програма, достигаща до затънтеното китно село, за което обичах да казвам, че е забравен на земята кът от рая.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

Будилникът в 6,30 часа прекъсна неуспешния ми опит да заспя в нощта срещу 11 май.

Излязох на терасата и примижах срещу утринното слънце с натежали от неизтрита умора клепачи. „Днес ще бъде хубав ден – помислих си, – стига първите страници на конкурентните вестници да не ме изненадат с някое важно разкритие за гибелта на полицая.“Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

Само който е изпитвал болката от изгаряне с киселина, ще разбере какво преживях в Пета градска болница през часовете, дните и седмиците, които последваха покушението. Зад помътнялото ми и подуто ляво око се беше свило сякаш огнено кълбо, което палеше до лудост мозъка ми. Имах чувството, че всеки миг самият дявол лепи върху бузата ми гореща ютия. Обезболяващите инжекции не помагаха, само замъгляваха съзнанието и предизвикваха у мен усещане за безтегловност, от което подът и таванът в болничната стая се сливаха в една задушаваща сиво-жълта стена.

Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

Четвъртият ден в болницата бе преломен за мен. Главозамайването от шока премина и именно тогава осъзнах и действителното си здравословно състояние, и общественото значение на случилото се с мен.

Обезобразяването ти е тежко, но поправимо с поредица пластични операции – обясни ми професор Цветан Марков, завеждащият отделението за очни болести в Пета градска болница – За възстановяване на зрението все още има надежда. Възможно е лявото ти око да прогледне с помощта на лекарства и скалпел. От теб се иска силна воля – да не се огъваш пред болките и да не се плашиш от факта, че поне година ще бъдеш постоянен пациент на хирурзите.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

Повечето от спомените за моя първи 60-дневен престой в софийската Пета градска болница са бледи, понеже съзнанието ми бе замъглено от силните болки. Въпреки това отчетливо се връщат в паметта ми и до днес някои от срещите и разговорите там.

Никога няма да забравя например визитата на трима стачкуващи машинисти – лидери на гладния протест на жп съсловието срещу ниските заплати и политическите уволнения в бранша през пролетта на 1998 г.Продължете с четенето→