Една рецензия на Екатерина Виткова

„Свободни в словото“? Какво е това? Реалност? Пожелание? Мечта?

Това е заглавието на новата книга на Анна Заркова, която ми се ще да препоръчам на приятели.

Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

Денят, в който изписвам първата буква от тази непретенциозна книга, е много особен за мен. Той е 16-ият рожден ден на сина ми. Той е първият след лекарското разрешение да сядам по половин час дневно пред компютъра. Той е 190-ият от кошмарната дата, на която ме обезобразиха и ослепиха. Той е поредният ден от 11 май 1998 г. насам, който трябва да преживея така, че болките ми да останат скрити от хората, които ме обичат…Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

– Идвай светкавично в редакцията! Пращам ти кола!

В онази съботна вечер на 17 януари 1998 г. гласът на първия заместник главен редактор на „Труд“ Николай Стефанов звучеше някак по-различно от стотиците пъти, когато по всяко време на денонощието ме призоваваше да се явя незабавно на работното си място. Долових тревога в обичайния нетърпящ възражение тон, с който той ръководеше в движение всички репортери. Някои му се сърдеха за безкомпромисните изисквания, обаче се срамуваха да възразяват, наблюдавайки себеотрицанието, с което лично той се трудеше за вестника най-малко по 14 часа на ден.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

Сутрешният преглед на редакционната поща в „Дневен Труд“ е твърде неприятно задължение за всеки завеждащ отдел, гонен от текущите събития и от строгия график за отразяването им в следващия брой.

Куриерката Пепа едва дочака да седна на бюрото си в 8 часа и изсипа върху него цял куп читателски писма.

Днеска си ударила конкуренцията, твоите дописки за атентата съдържат повече факти от тези в „24 часа“ – каза ми миловидната възрастна жена, знаейки, че вярвам безрезервно в искреността на нейните оценки.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

И подчинените, и приятелите на шефа на Службата за борба с организираната престъпност знаят добре, че в 7,30 часа всяка сутрин той може да бъде намерен на първия етаж в тъмносивата сграда на булевард „Черни връх“ № 127 А. По това време Кирил Радев се подвизава не в директорския кабинет, а в стаята на дежурните офицери, където на чаша кафе се обсъждат до 8,30 часа криминалните събития от изтеклата нощ. Там полковникът преглежда и вестниците, като започва от рубриката „Синя лампа“ на последната страница на „Труд“.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

Главният редактор, четиримата му заместници и осмицата шефове на отдели на „Труд“ замълчаха и ме заковаха с настойчиви въпросителни погледи, когато влетях в заседателната зала на „Дондуков“ 52, прекъсвайки втората планьорка в 16,30 часа.

Имаш запазено място на страница първа – отбеляза, без да губи време Тошо Тошев. – Казвай! Ясно ли е вече кой е поръчал да ни взривят?

Цар Киро! – съобщих задъхано и погледнах часовника, пресмятайки панически, че до редакционното приключване на броя остава по-малко от час и половина. – Закопчан е от отряд барети в палата му в Катуница днес, сутринта. Трябва ни веднага кореспонденция от селото, все някой е видял ареста и обиска. Нужна ни е също и документална справка за подвизите на тоя славен цигански герой.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

Ръководството на вестника беше категорично на планьорката при отчитане на готовия брой: темата за ареста на цар Киро на 1-ва и 13-а страница издишала, т. е. слаба била работата на ръководения от мен криминален отдел.Продължете с четенето→