От книгата на Анна Заркова „Смъртта на бялата лисица“

Минаха години. Върховният касационен съд оправда окончателно всички подсъдими за убийството на Андрей Луканов. В неотменимото му решение от 15 март 2007 година се излагаше за пореден път тезата на прокуратурата: „Украинецът Александър Русов е застрелял бившия премиер по поръчка на строителния предприемач Ангел Василев, като поръчката и парите за нея са му предадени с помощта на Кичатов, Ленев и Георгиев”. Но тя веднага след това се поставяше под кардинален въпрос: „Представило ли е обвинението преки доказателства за това, че Русов е стрелял, а другите са му помагали?”.

„Категоричният отговор е отрицателен” – заявяваше тържествено тричленният върховен съдебен състав с председател Румен Ненков; и той, и двете върховни съдийки Бойка Попова и Ружена Керанова се бяха подписали под решаващото „не” единодушно, без особено мнение. В техния заключителен акт се поставяше ударение върху насилието, с което от обвиняемите са изтръгнати самопризнания. „В демократичните системи на правораздаване – бяха написали висшите магистрати – неправомерните усилия за получаване на признания винаги се оказват вредни за каузата на обвинението. Прокуратурата не бива да очаква от един справедлив съд да приема безрезервно плодовете на отровеното дърво.”Продължете с четенето→

Мариела Балева

Десетки версии за убийството на двукратния български премиер Андрей Луканов се спрягат много пъти и до днес – всеки път, когато политиците се оправдават за злополуките на прехода към демокрация. За тези многобройни версии – нито една от които не е отречена, нито е потвърдена по законовия ред – разказва професионално и увлекателно Анна Заркова в най-новата си книга – „Смъртта на бялата лисица”. Разказва ги не просто така – когато ѝ е хрумнало, а след като старателно ги е проверила. А се е заела да ги проверява (което е дълга и трудна работа), защото е убедена, че „много от въпросите, които си задаваме днес имат отговори в близкото ни минало”.Продължете с четенето→

Снежана Тодорова

Книгата на Анна Заркова „Смъртта на бялата лисица” е един документално – художествен (достоверен) разказ за убийството на 40-ия премиер на България Андрей Луканов, за предисторията му, както и за последиците от него.Продължете с четенето→

На 12 април излиза от печат „Смъртта на Бялата лисица“ – достоверен разказ за убийството на Андрей Луканов и погребаните с него комунистически тайни, съобщиха от издателство Colibri.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Свободни в словото“

ЖУРНАЛИСТИКАТА е самотна работа. Журналистът, ако не е държан на каишка и не се е вързал за хранилка, е човек самотен и уязвим. Знам това, защото практикувам тази професия вече 30 години.

Журналистът е сам. Дори и когато е в многолюдна редакция, той е сам в това, което прави. Още повече, ако е получил указания да го направи по определен начин, по който иначе не би го направил – точно тогава се чувства най-самотен, объркан, а понякога и отчаян.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Свободни в словото“

„Истината рано или късно си пробива път. Тръгнеш ли да се бориш за нея, ще спечелиш, но на цената на известни лишения“.

НА 53 ГОДИНИ Георги Тамбуев, водещ журналист във влиятелния вестник „Труд“, е напът да повярва, че провъзгласеният откъм Москва „вятър на гласността“ би могъл наистина да проветри късния социализъм в България.

Изтичат последните седмици на 1986 година. Току-що с официално решение на ЦК на БКП – Централния комитет на Българската комунистическа партия, е дадена отлична оценка на неговата поредица „Оборудване в клинична смърт“. Това е едно немислимо дотогава журналистическо разследване в три части, което разкрива фрапантно прахосничество в държавно предприятие, ощетило с милиарди левове хазната.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Свободни в словото“

Сам съм избрал за себе си най-трудния път. Заобиколен съм от предатели и подлеци, два пъти са опитвали да ме убият, правили са опити да ме купят.

Но аз следвам съвестта си – това е моят избор.

ДЕСЕТИ НОЕМВРИ – датата, приета за начало на българския преход към демокрация, заварва Асен Йорданов в най-безлюдния край на Странджа планина. Там той прекарва пет години в уединение – по своя воля, след драматичен развод. Открил е с потрес, че любимата му съпруга – красива и талантлива актриса – пише доноси и за него в комунистическата Държавна сигурност.Продължете с четенето→