ДАНС докладва, че ни пази, но едва ли е за вярване
Анна ЗАРКОВА
вестник „Галерия“
Страховито спокойствие лъха към нас от последния доклад на ДАНС, който беше бегло показан и набързо подминат в разгара на горещото лято. Държавната агенция за национална сигурност докладва, че България е обкръжена от нарастващи заплахи. Дръзкият шпионаж и войните в Украйна и Близкия изток застрашават нормалното ѝ развитие. Рисковете са навсякъде – в инфраструктурата, енергетиката, екологията, продоволствието, водоснабдяването, транспорта, здравеопазването, фармацията, горивата, финансите. Докладчиците уверяват, че българското контраразузнаване държи под око терористичните групировки и неприятелските държави – експулсира или препраща в прокуратурата десетки техни емисари. Но какво от това?
Активността на чуждите разузнавачи у нас е „устойчиво висока”, отчита най-влиятелната тайна служба. (Това означава автоматично, че тя е „устойчиво” неефективна, но но бюджетът ѝ расте всяка година, така че карай да върви…) От отчета се подразбира, че шпионите шетат надлъж и нашир, вербуват във всички власти сътрудници, държат агенти за влияние в Народното събрание и в правителството. Кибератаките в институциите и критичната инфраструктура не престават, хакерите стават все по-нахални, предизвикват саботажи и крадат чувствителна информация. Сраженията с украинците минират туризма и поминъка в Черноморския регион и превръщат в минало енергийната и икономическа стабилност. Нелоялната конкуренция с незаконния износ наводнява пазара с развалени храни и отровни препарати за растителна защита. Расте напрежението в близкоизточните държави. Конфликтите там нарушават тук веригите за доставки и предизвикват миграционен натиск. Притокът на хора с незнайни занятия, сред които религиозни екстремисти (а и камикадзета), вещае бомбени атентати.
Боже мили, какво е това? Филм на ужасите? Кошмар?
Не, това е по-съществената част от доклада на ДАНС. Другата му част звучи като баене против страх: „Няма данни за непосредствена терористична заплаха”;”има само нужда от мониторинг на терористи и радикализирани лица”; и най-важното – „ не се притеснявайте, тъй като са изгонени от страната „десетки чужди граждани, за които е преценено, че са опасни”.
Разбрахте ли? Спокойни ли сте сега?
„Аз лично съм спокоен, защото съм поживял доста дълго, имал съм богат живот, на който съм се насладил , така че няма да съжалявам, ако нещо се случи”, казва с мрачно чувство за хумор професор Николай Радулов, бивш секретар на МВР и депутат. Той не е единственият експерт, който смята, че България не е в безопасност – особено след като самолети с цистерни за зареждане на бомбардировачи се разположиха на военното летище до Безмер в готовност за участие на американски удари срещу Иран.
Радулов припомня нещо почти забравено – как ръководителите на нашите служби преди 4 години еднозначно заявиха в парламента, че война между Русия и Украйна няма да има, а на другия ден тя избухна. Те са същите, които ни уверяват сега, че няма опасност от враждебна реакция на Техеран и затова – както допуска професорът с основание – тя още утре може да се появи за зла беда.
Нима?!
А защо да не приемем, че най-мощната от секретните структури у нас, събрала силите на контраразузнаването, финансовото разузнаване и антимафията, заслужава безусловното ни доверие? Тя разполага със значителни правомощия и работи с партньорските служби на НАТО и ЕС, а предполага, че има капацитет – че би могла да разплете козните на чуждите разведки, да обезврежда екстремистите своевременно, да предусеща експлозии, да осуетява корупционни сделки и организирани престъпления.
„Би могла” ли казахме?
Точно така. ДАНС – макар и нискокапацитетна в сравнение с „посестримите си” в световен мащаб – би могла успешно да елиминира заплахите срещу българските граждани, които ѝ плащат. Да, но тя би могла да прави и друго – да бездейства или да подклажда скандали, или да си заработва заплатите с политически слугинаж.
По рождение (2008) агенцията притежава специфични заложби: да продуцира компромати по поръчка на силните на деня, да гърми с гафове и оперативни сензации, да се въвлича в междуведомствени и междупартийни разпри. Покрай нея открай време витаят оставки и съмнителни назначения, сливания и разделяния на сектори и отдели. А множеството потвърдени слухове за предателства и подкупи в големи размери покриват държавността с безчестие.
Първият от серията скандали в ДАНС бе свързан с разработката „Галерия” – с подслушването на журналисти, замесени в битка за надмощие между две олигархични лобита в агенцията (2008-2009).
Следващият отиде далеч напред в своите измерения – той се развихри през паметната 2013 г., когато парламентът назначи за неин председател Делян Пеевски.
Наедрял от преяждане по държавни трапези още тогава – обгрижван майчински от двора на Царя и лансиран бащински от сараите на Доган – бъдещият Феномен нямаше как незабелязано да се превърне от задкулисен играч и медиен магнат в ментор на контрашпионажа. Парадоксалното му зачисление към Цитаделата на булевард „Черни връх” предизвика невиждани дотогава протести. Под натиска на бунтовното движение #ДАНСwithme, парламентарното мнозинство побърза да приеме доброзорната оставка на Пеевски. Това се случи за две денонощия само, но се оказа достатъчно, за да превърне „пълното момче”, „синът на шефката на тотото с големите претенции” в символ на обоснованите подозрения, че националната сигурност и днес приватизирана с користни цели.
В идните години тези подозрения получиха не едно потвърждение. Всички опозиционни формации (поотделно и заедно) до ден днешен обвиняват ДАНС, че е клекнал пред управляващите и ги обслужва всячески. Обвиненията остават далеч от съда, но изглеждат обосновани – така бе по времето на Тройната коалиция, така и е в мандата на Прогресивна България.
Последните трима ръководители на агенцията – избраният на 22 юли Пламен Тончев и предишните изпълняващи длъжността Станчо Станев и Деньо Денев черпят от авторитета на премиера Радев (безспорният победител на изборите през пролетта), но не дават ни най-малък знак, че ще сбъднат желанията на неговите избирателите.
Професионалните им биографии са нееднозначни.
Финансист по образование, с опит като бодигард и митничар, Станев е „странна птица” по думите на негов бивш началник. Твърдението, че заради връзки с албанската мафия му е отнеман достъпа на класифицирана информация виси недоказано, но хвърля сянка върху скромната му репутация.
Редови възпитаник на Школата на МВР и Търновския университет Денев се прочу изневиделица. Първо, като автор на тревожната справка, с която ДАНС отмени машинното гласуване на местните избори през 2023 г. и второ – като „болен от амнезия”, който не помни защо е отменил издадена от него самия 10 дни по-рано заповед за експулсиране на Олег Невзоров, сайбията на 104-те незаконни сграда в украинския анклав Баба Алино.
А титулярът Тончев? Той е армейски офицер („с военен манталитет”), но не е само това, което се зловиди на цивилните му подчинени. Те го гледат накриво и заради други „предмети на дебат”. Едно, че Денев като негов заместник сътвори предизборното технологично недоразумение. И друго – той застана зад намирисващите на мафиотска саморазправа разкрития за „контрабандния канал на Паскал”, при които бяха арестувани и пуснати главен секретар на МВР и шефка на митниците ( вече бивши), а делото бе турено на трупчета. И трето, най-многозначително – Тончев преди година уж сам напусна шефската позиция в ДАНС ( на която го възстановиха сега), за да оглави Комисията по досиетата на ДС, а тя скоро след това – я виж ти! – беше закрита от прогресистите. Предстои да се види дали с нейния архив няма да се загубят например агентурните досиета на някои днешни дейци.)
Тук някои от вас ще кажат: Занапред – добре, но стига с тия погледи назад, към срамни спомени за ДАНС и нейното водачество! Защо ни е мръсотията в огледалото за задно виждане към днешна дата, когато българския европейски път е и без друго твърде мъглив и незнаен?
Ето защо.
В ситуацията, в която се намираме сега, доверието на народа в службите е извънредно важно. Без него стабилната държава е само несбъднато предизборно обещание. Недоверието в размирния свят на войни и неравенства поражда конспиративни теории, които пораждат страх, а страхът поражда желание за „силна ръка” и по-лошо – за отказ от конституционния ред, свободата и демокрацията – от всичко това, което смятаме вече за даденост, а за него е водена дълголетна борба.
С кое не сте съгласни?
Съгласете се поне, че докато живеем в страна, в която всяко събитие (било то махленско или историческо) се помни три дни, ще се спъваме в един и същи камък, а националната несигурност ще съпътства и нас, и децата, и внуците ни.
