Анна ЗАРКОВА
вестник „Галерия“
Историята води началото си от 2022 година.
Тогава Румен Радев като президент назначава с указ (и в съгласие със своето служебно правителство) българския консул в Дубай Иван Йорданов за посланик на България в Обединените арабски емирства.
Назначението минава благополучно – без значение, че на разследващата платформа Бърд се появяват своевременно данни за връзки между дипломата, препоръчан за повишение в дипломатически ранг и Пеевски, вездесъщият депутат.
Четири години по-късно се получава обрат. Отново Радев, но като министър-председател разтуря благополучието на избрания от самия него посланик, като нарежда той да бъде спешно отзован.
Това обаче не е краят.
Да си припомним още от известните факти.
На 18 септември вътрешният министър Иван Демерджиев постави пред журналисти въпроса дали адашът му Йорданов не е поставен на посланически пост заради фирмата на баща му – „фирма-касичка”, както я нарече той, която е платила с 5 милиона евро 36 полета на Пеевски до дубайското му гнездо. Още повече, че тия милиони са заделени от обществени поръчки за мантинели.
Думите на Демерджиев (който даде този брифинг, седнал до Радев) хвърлиха мост към обществените тревоги за убийствените катастрофи по магистралите – за тези, след които се оказа, че ограничителните метални ленти се „трошат като солети” вместо да спасяват при пътни произшествия. Те бяха чути, отразени в репортажи и прозвучаха обещаващо – като заявка за разследване, в което ще бъдат намерени доказателства, годни за съдебен процес.
Такива доказателства се събират от 30 години насам, но все безуспешно, въпреки че корупцията в пътното строителство у нас е смъртоносна и представлява „продължавано престъпление” по смисъла на Наказателния кодекс.
Соченият като олигарх лидер на ДПС Делян Пеевски отхвърли словесните обвинения.
„Всичко това са измислици. Поредният епизод на „Демерджиев пикчърс”. Господин Демерджиев, освен да го кача на един космически кораб и да го закарам на Марс с един тикет (билет) не за 5, а за 50 милиона… ще сезирам прокуратурата за всичко, в което ме набеди – коментира саркастично той и добави по същество: Аз и моето семейство сме платили моите полети.
Летенето на корпулентния политик от София до Дубай, Виена и Истанбул бе порицано на предишен брифинг на вътрешния министър. Тогава, в началото на лятото, разказът как той е пътувал над 200 пъти за 8 години – най-често с частен самолет, с бизнесмени или (о, колко интересно!) с конституционната съдийка Десислава Атанасова – разбуни Фейсбука, но подмина правния мир.
Стотина дни по-късно Демерджиев възкликна:
„Никога не сам смятал, че може поръчките за мантинели да са свързани с полетите на Пеевски. Такова въображение нямах!”. Четири дружества, според него, държат монопола над поставянето и поддръжката на стоманени преградни ленти в България. Едно от тях било свързано с Владислав Горанов – бивш финансов министър от ГЕРБ, сега народен представител, санкциониран – и той като Пеевски – за корупция от САЩ.
„Той пък, видите ли, се явява наемодател на едно от тия дружества. Съвсем случайно най-вероятно са се намерили по трасето в икономическото пространство”, обяви шефът на МВР.
Горанов поде иронията, отхвърляйки укора:
„Действително консултантската фирма, която притежавам, е отдала помещение под наем на фирма за пътна сигурност. На търговски принцип. За „значителната” сума от 1000 евро на месец. Всичко е декларирано надлежно. И вероятно затова Демерджиев е направил тези сериозни разкрития”.
С цитатите дотук.
Хапливите реплики не решават болезнените проблеми, те си висят нерешени. Ако си ги представим като уравнение неизвестните в него са равни на известните.
Известно е отдавна, че металните мантинели са безполезни, че едни и същи фирми ги произвеждат – и то от тънки стоманени листове, а не от бетон, за да ги сменят по-често и така да печелят.
Но кои са тия фирми и кой ги притежава, като изключим подставените лица? МВР мълчи. И ДАНС е онемяла. Става дума за три обединения и една компания, които са получили 400 милиона евро – 99,6% от държавния ресурс за мантинели, уточнява предпазливо министърът на иновациите. Но и той не се осмелява да произнесе названията им.
От какво го е страх? – и него, и шефовете на правоохраната? Да не сгазят лука на някой спонсор на тяхната партия? Да не ги осъдят за обида и клевета?
Така или иначе, ако не бяха разследващите журналисти от Бърд и тяхната база за гражданско разузнаване „Щрак” (с Търговския регистър и други източници на информация), щяха да останат неизвестни поименно всички – и собственикът на „касичката” (78-годишния баща на посланика); и свързаните с него депутати и адвокати на Делян, най-видният от купувачите на избори и партии.
Да, повечето от въпросните фамилии са познати – те не изненадват и са без значение за повечето зрители и читатели – докато им хвърлят поглед, те вече са ги забравили. Само че без тях не става обвинителен акт. А без обвинителен акт не става дело с подсъдими, свидетели и вещи лица. А без дело присъди не се издават. А без присъди не се търпи наказание. А като не се наказват, злодеянията стават част от „нормалното”.
Дали и с „Мантинелигейт” така ще стане? Дали и този оглушителен скандал ще се запомни само като заглавие от Сборника с приказки за завладяната държава? Предишните дали сте ги забравили?
„Хемусгейт”– за пачките, изнесени с чували от банка и прибрани в частен склад вместо да обезпечат магистралата;
„Барселонагейт” – за знаменития испански замък на Мис Бикини и нейната дъщеря;
„Осемте джуджета” – за кръчмата в която един впиянчен бивш следовател отменя арести и прави кастинги за съдебни началници;
„Нотариуса” – за имотния измамник, който държи клуб за магистрати с карти, снима ги, докато се забавляват и ги добавя към библиотека с компромати;
„Калинките и копринките” – за хранениците на бившите и действащите управници, които вземат незаслужени заплати и слугуват на благодетелите си на всяка цена.
Разбира се, че събирането на улики за мафиотски деяния не е лесна работа. Разбира се, че получателите на нашите пари чрез нагласени конкурси забогатяват, все едно какъв процент нагоре отчисляват. Дори да са фантомни отначало, те изграждат заводи, разширяват мощности, плащат данъци (плюс рушветите за данъчните), на работниците дават мизерни надници и с изпраните огромни печалби придобиват законно каквото си пожелаят – аероплани, хотели, манекенки, партийни организации, съдии, прокурори, кметове и „народни представители”…
Ама мантинелите, които слагат, обричали на смърт жени, мъже, деца? Че какво от това? Те са правени по наредба с узаконени стандарти.
Ама наредбата била написана от тях – така, както им изнася? И заданията за изделията с ценоразписите и показателите били в техните офиси разпечатани? И индексациите на проектите по тяхно усмотрение се правели на бели покривки по ресторанти? Може, само че не е доказано. Формално нормативите се внасят и гласуват в МС и НС от министри и депутати.
Цените на пътното строителство в Германия и България са еднакви, а разликата в качеството е като между небостъргач и колиба от слама. Ясно е, че корупцията подяжда асфалта, но да я хванеш на местопрестъплението с белязани банкноти, както законът повелява, e невъзможна задача.
Е, и?
На пръв поглед изглежда, че с днешна дата правосъдието и справедливостта вдигат ръце и се предават. Но при по-внимателно вглеждане в казусите не е така. Сумите, плячкосани от данъкоплатците, могат да се проследят. МВР има възможности за това, включително и достъп до банковите тайни. Плащанията са документирани – за наемането на строителна техника; за покупката на самолета, възнасял в небесата Пеевски; за домуването му по летищата в Малта; за зареждането му с гориво; за пилотите и стюардесите в чартърите.
След престъплението винаги остават следи. Но не винаги остава някой, който да тръгне по тях и да стигне до престъпниците и техните покровители.
Дали ще се намери в близко бъдеще някой смел детектив, неизкушен от задкулисна кариера, който да разплете гъстата мрежа от финансови машинации и грабежи? Дали ще се намери прокурор, независим от Джуджетата, който да повдигне обвинения? Дали ще се намери съдия, който няма да се уплаши и ще осъди някой олигарх? Дали ще доживеем да видим в затвора някой от господата, които с краденото си купуват власт, за да могат още да крадат?
Една партия, наречена „прогресивна”, управлява сега с абсолютно мнозинство (131 от 240 гласа) парламентарната Република България. Тя няма да има никакво оправдание, ако не изпълни най-същественото от многобройните си обещания – да оправи съдебната система (да я изчисти от гнилите ябълки), а пък тя да оправи всичко останало.