Анна Заркова
вестник „Галерия“
„Вече няма недосегаеми” – така каза премиерът Радев след полицейското съобщение, че в „мафиотското свърталище в Драгалевци”, както самият той нарече ресторанта „Келари” в полите на Витоша, е „неутрализиран мощен заглушител”.
„Няма недосегаеми”. Фразата си я бива, макар и да е изхабена от повтаряне – изричана е в сегашно и бъдеще време от трима главни прокурори и всички премиери, изредили се в тоя век на родната политическата сцена. И всеки път присъщото ѝ значение – че властта ще бъде еднакво безпощадна към всички извършители на престъпления – е посрещано от публиката с надежда. Така е и днес.
Разбира се, че никой злосторник – бил той крадлив управник, продажен чиновник, наркомафиот или крадец на кокошки – не бива да е извън досега на наказателните закони. Не бива да е. Но може да е – и недосегаем, и недосегнат.
Престъпници, недосегнати от правосъдието, се подвизават от години у нас на всички нива на криминалната и корупционна йерархия. Много хора – селски баби, дребни и едри предприемачи, политици, журналисти и т.н. – са се срещали с тях. Виждали са ги в къщите си – как им крадат бурканите и банкнотите изпод възглавницата. Посрещали са ги в кабинетите си, писали са им есемеси за обществени поръчки и назначения.
Безнаказаните злодеяния са многобройни и може още да се изброяват, но и така е ясно – някои от тях са станали норма в България – една ненормална норма, при която известни представители на държавното управление, бизнеса и подземния свят трупат противозаконни печалби, без да търпят наказания.
Случилото се в „мафиотското свърталище” или „имението на Ами”, както Радев нарече ресторанта-градина с подземните му тунели в баровския квартал, е пресен пример за това.
Кой е Ами?
Да, прочутият арменец Размиг Чакърян. Един от фамозната криминална тройка „Къро-Таки-Ами”, която поддържа десетилетни доходоносни връзки с властта и която стана двойка след убийството на нейния главатар в Кейптаун.
Именно Чакърян бе посочен от вътрешния министър като свързан с фирмата, придобила „мощния GPS заглушител”. Но грешите, ако мислите, че е разпитан по случая. В МВР не знаят къде се намира. А не знаят, тъй като не се интересуват. А не се интересуват, тъй като не им е разрешено от прокуратурата. А прокуратурата счита, че заглушаването на ефира, за което ченгетата вдигнаха олелия, не е тежко престъпление, за което се полагат процесуални действия със СРС – още повече, че заглушителят не е намерен („При претърсванията са приобщени веществени доказателства, които по данни на техническите експерти нямат функцията на заглушител”, заяви прокурорска говорителка).
Премиерът основателно намекна, че издайници от службите са осуетили изземването на годни улики, като са предупредили уличените да се изнесат с тях от през подземието на „Келари”. Впрочем, през тия подземни тунели не за пръв се изнасят тайно хора и вещи. И съдебният лобист Пепи Еврото потъна в земята веднъж, когато барети го потърсиха в същото заведение…
Тук е мястото да отбележим, че кабинетът „Радев” не е първият, който гърми нахалост по тия тримца, които станаха двамка.
Историята им започва дълго преди медиите в Кейптаун да оповестят, че е убит българин, търсен от Интерпол и че в резиденцията му на 25 май 2023 г. са открити четири трупа с огнестрелни рани – неговият, на съпругата му, детегледачката и бодигарда. Българският печат продължава темата с биографиите на убития Красимир Каменов-Къро и съдружниците му Таки и Ами.
Преди да го повалят куршумите, Къро е легитимен български милионер и редовен данъкоплатец. Въпреки, че е издирван с червена бюлетина като наркотрафикант, той се намира в партньорство с държавната администрация и според Търговския регистър се занимава с търговия, паркинги и сметосъбиране. С дългогодишни договори са му поверени „златни бизнеси” – най-голямата зеленчуковата борса в страната в столичния квартал „Слатина” и всички печеливши дейности в трафика през ГКПП Капитан Андреево – скъпата дезинфекция на влизащите превозни средства, и санитарния контрол на вносните стоки, и обслужването на тировете, които ги возят.
„Това е нарицателно за корупция и търговия с влияние!”, провиква се в телевизионно предаване Кирил Петков през краткия си премиерски мандат.
Тогава се отваря приказка и за Христофорос Аманатидис–Таки. Той е възпитаник на Джиджи, най-ловкия крадец на коли в гангстерския гъсталак на „Люлин”. Не успява да надмине учителя си, но му провървява в друго поприще – с наркотиците. Чиракува малко, след което си намира пряк снабдител, въоръжава се и се отцепва от наркобандите, спира да им се отчита. В местен бардак рискува тогава да му отрежат ушите, но излиза с автомат срещу бандитите и те се разбягват панически. Прочул се с тая храброст, той е удостоен с аудиенция от шефа на силовата групировка ВИС и е назначен в рекетьорското предприятие на Мето Илиенския, който държи търговците в борсата „Илиянци”. Там се съешава с Къро, който, като бивш боксьор, регулира маржа между оборота и таксата „спокойствие”, която плащат търговците. Таки се заема с нередовните платци. И създава зловещата си запазена марка – вразумяване с чукове.
Не е известно колко са се харесвали Красимир и Христофорос до онзи ден на 2003-а, в който Мето – техният бос, излиза от дома си без телефон и никога не се връща никъде. Знае се обаче, че след това Къро и Таки наследяват като тандем господството му над Илиенските сергии. И бидейки спрягани като „сиамски близнаци” („де е Къро, там е Таки”) се преобразяват – от биячи в „добре облечени бизнесмени” по израза на Бойко Борисов. Те сключват договори със столичната община и поемат легално чрез фирмите „Ауто Мобайл” и „Паркинги и гаражи” не само най-оборотното тържище, което дотогава силом държат, но и платеното паркиране, което е софийска „златна мина”. Замогнали се с изпрани пари, регистрират и други дружества, и чрез тях, със съдействието на държавните регулатори, турят ръка на границите.
„Наперен, екстравагантен и много богат” – така съседите на Къро в ЮАР го описват след смъртта му. В България той не държи да бъде забелязван. Води тих живот в палат с кралски двор, зад зид от камък, където се разпорежда с прислугата и децата първата му жена.
Съратникът му Таки обаче търси внимание – снимките му стават атрибут на жълтите страници. Той слиза от брониран джип с кортеж от телохранители – като колумбийски наркобос, който наглежда кокаиновите си ниви. Един от бабаитите върви плътно до него и носи кевларено одеяло в чанта – да го наметне при вражеска стрелба. Такава бойна готовност за мафиотска бран е невиждана дотогава – не е за вярване, че в близко бъдеще ще бъде демонстрирана ежедневно пред служебния вход на парламента от многочислената охрана на гранд-депутата Делян Пеевски.
Светските клюкари са заинтригувани и от „половинката” на Христофорос – главозамайващата манекенка Шехтова. Повечето фоторепортери знаят адреса им – нова кооперация на булевард „Пушкин”, в която охранителните камери са повече от прозорците, а подземният паркинг е с двойни изходи с кодове. Комшиите им са ветерани от гангстерските войни на ВИС със СИК – групировката, в която се подвизава на младини дълго управлявалият премиер Борисов.
Дали заради старите вражди между сикаджии и висаджии, или заради друго, Таки е изваден от зоната си на комфорт веднага след съставянето на първото Борисово правителство. Обвинен е в „ръководене на престъпна група за наркотрафик”. Предупреден, че има заповед за неговия арест, той стяга два-три куфара с пачки и се изнася в Дубай. В това време Къро е в Африка, а тукашните жълти издания са се заели с неговия бодигард Ами, който му е съсед в „Бояна” и се занася с жена му, май, докато я пази.
Два месеца преди гибелта на Къро в Кейптаун, тогавашният главен прокурор Гешев обявява на пресконференция, че той е засечен в заговор, „чиято цел е смяна на полицейски началници и сваляне на главния прокурор!“. А Сарафов, като заместник на Гешев, изстрелва: „Къро се е заканвал с убийство на Пеевски!“.
В крими средите плъзва и друга новина: „В Дубай Пеевски е комшия на Таки, а пък Ами му ударил шамар!”.
Самият Ами се намира вече в златната бизнес зона“. Близки до него контролират „златната локва“, „златната лаборатория“ и „златните буферни паркинги“ в Капитан Андреево и Русе. Съдружник е и в „Борса Слатина–Къра”, и в други дружества с вдовицата на Къро, държи хазартна фирма и казино.
“Нямаме контакт към настоящия момент с него“, казва г-н Николов, главният секретар на МВР.
Относно липсващия заглушител били „проведени разпити на няколко лица, свързани с претърсените имоти и служители на Комисията по съобщенията, която регулира чистотата на ефира”.
Процесуално-следствените действия продължават.
Но за Ами вече и дума и не става.
Говори се често за предстоящия избор на нов главен прокурор – в него е упованието. Докато той се появи – храбър и честен, както се предполага – недосегнати ще има явно, дори и да няма недосегаеми.