Продължете с четенето→

Главният прокурор ще бъде освобождаван предсрочно и временно отстранен, не със 17, а с 13 гласа от Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това обявиха правосъдният министър Крум Зарков и неговият заместник Емил Дечев, съобщава вестник „Сега“.

Новата процедура се предвижда в обновеният след становище на Венецианската комисия пакет от промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, с част от които се предвижда въвеждане на механизъм за разследване на главния прокурор.

Продължете с четенето→

Красен Николов, mediapool.bg

До края на тази година България трябва да извърши мащабна антикорупционна реформа, за да получи плащания за 9.4 милиарда лева от Европейската комисия. Другата причина, далеч по-съществената, за която партията на Борисов не говори чак толкова, е необходимостта да се заобиколи монополa на неефективната българска прокуратура.

Втората цел звучи като непосилна за възприемане от партия ГЕРБ, на която избирателите отредиха водеща роля в 48-то Народно събрание.

От действията на ГЕРБ през десетилетието, докато бе на власт, а и от заявките на лидера ѝ Бойко Борисов през последните няколко седмици, може да се направи обоснован извод, че водено от нея управление в „най-добрия случай“ ще произведе поредната имитация на реформа, за да отпуши плащанията на Брюксел.

Как се създаде комисията „Антикорупция“

Идеята за създаването на антикорупционната комисия бе обещание на Реформаторския блок още от 2015 г., която бе възприета като неотменим български ангажимент от Европейската комисия. Двигател за създаването ѝ бе тогавашният вицепремиер и лидер на ДБГ Меглена Кунева.

Борбата с корупцията вече бе поставена като първи политически ангажимент от „Реформаторския блок“ през 2015 г. преди де факто разпада на коалицията година по-късно заради бламираната от ГЕРБ съдебна реформа. ДСБ напусна управлението, а Христо Иванов подаде оставка като правосъден министър и по-късно създаде партия „Да, България“.

ГЕРБ обаче трябваше да довърши по някакъв начин обещаното, защото такъв бе ангажиментът пред Брюксел. Проектът бе довършен, европейските пари продължиха да въртят политическата мелница на ГЕРБ и ДПС, а ЕК все така отчиташе в годишните си доклади, че борбата с корупцията в България не върви.

Как стана така?

През 2016 г. на масата бяха сложени два основни законопроекта за създаване на новата антикорупционна комисия.

В проекта на ГЕРБ бяха залегнали вижданията на тогавашното юридическо острие на партията Данаил Кирилов. Другият бе на БСП и бе написан почти изцяло от депутата Крум Зарков, който сега е служебен правосъден министър. Преди да стане депутат, Зарков бе работил и като експерт в Комисията за конфискация, която бе вградена в антикорупционната комисия.

Без никаква изненада, приетият законопроектът бе този на ГЕРБ.

Създадена бе Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Нейното ръководство бе избрано изцяло от управляващите в парламента и то очаквано блокира пътя за разследване на корупцията. За сметка на това комисията, в синхрон с прокуратурата и медиите, контролирани от Делян Пеевски, се превърна в поредна бухалка срещу неудобните на властта.

БСП предлагаше председателят на комисията да се посочва от президента, а в избора на останалите членове от парламента дума да има и опозицията. Това бе отхвърлено.

Резултатът: всички замесени в аферата с евтините имоти „Апартаментгейт“, разкрити от критичните към властта медии, бяха оневинени. Начело на групичката бе Цветан Цветанов, но там бе и бившият правосъден министър и кандидат за президент на ГЕРБ Цецка Цачева.

Самият шеф на комисията Пламен Георгиев бе оневинен за покупката на апартамента си, като преди това изкара Делян Пеевски най-чистия бизнесмен в държавата.

По това време бе запорирано цялото имущество на най-големия опозиционен медиен издател Иво Прокопиев заради прокурорско дело, което в последствие се спихна дори в любимия на ГЕРБ и прокуратурата спецсъд. Години бе тормозен и шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов.

Придатък на прокуратурата

Антикорупционната комисия на ГЕРБ се бе превърнала в придатък на прокуратурата, което бе ясно още от създаването ѝ. Тя нямаше същински разследващи функции, нито механизъм за избор на ръководство, което да позволи еманципирането му от онези, които са го назначили. Запорите на съмнително имущество и в момента са обвързани не с окончателните присъди по наказателните дела, а с прищевките на прокуратурата. Всеки може да стане мишена във всеки момент.

Събраните от КПКОНПИ данни за корупция обаче нямат доказателствена стойност пред съда, а трябва да бъдат събрани още веднъж от полицай или прокурор. Не стига че е безсмислено, но гражданите биват виктимизирани два пъти.

Основното задължение на КПКОНПИ по разследванията бе да поема инициативата по някои случаи за пред медиите, когато това бе удобно на главния прокурор Сотир Цацаров. Така се утвърди звездата на тогавашния заместник-главен прокурор Иван Гешев, който през 2018 г. ръководеше зрелищната петчасовата акция на КПКОНПИ в центъра на София по ареста на кметицата на „Младост“ Десислава Иванчева за подкуп. Тя все още не е осъдена, но успя дори да роди, докато делото още се мотае из съдилищата.

Три години след създаването на КПКОНПИ, самият Сотир Цацаров бе назначен за неин началник. Това стана с гласовете на ГЕРБ, ДПС и част от БСП.

Сега, когато Цацаров се върна в прокуратурата, а КПКОНПИ е оставена в ръцете на бившия кадър на ДАНС Антон Славчев, е видно колко изпразнен от съдържание орган е бил създаден от ГЕРБ. В продължение на една година комисията се страхуваше дори да оповести, че Слави Трифонов не си е подал имуществената декларация. Нито искаше да каже дали го проверява.

Функция на ръководството си

Досега КПКОНПИ се е доказвала като функция на своето ръководство. За кратък период Сотир Цацаров даваше видимост, че е готов да работи и по сигнали, свързани с ГЕРБ, когато ГЕРБ беше в опозиция. Цацаров направи същото, когато бе избран за главен прокурор с протекцията на ГЕРБ и започна да работи срещу ГЕРБ, която партията изпадна в опозиция. После започна да ходи на оперативки при Бойко Борисов в Министерския съвет, когато ГЕРБ се върна на власт.

В края на миналата година Цацаров проведе пет бързи акции на КПКОНПИ срещу знакови кметове на партията на Бойко Борисов, но тогавашният премиер Кирил Петков явно отхвърли възможности за сделка. Цацаров бе отстранен през януари т.г., а след това си подаде оставката и се върна при Гешев.

Очаквания нулеви

Очакванията от новия парламент по отношение на КПКОНПИ не могат да бъдат големи поради демонстрираното до момента нежелание на ГЕРБ и ДПС да проведат реална антикорупционна реформа. Бойко Борисов вече обяви, че е готов да подкрепи реформи, за да си гарантира подкрепата на ПП и ДБ, но дума не дава да се каже за смяната на Гешев.

Като цяло политиката на ГЕРБ и ДПС в тази област си остава подчинена на една цел – да не се допусне такава реформа, която би произвела независими анкиторупционни органи, които от своя страна да започнат да разследват истински нарушения и злоупотреби от времето на Борисов или да се захванат с Делян Пеевски, санкциониран от САЩ за „значима корупция“.

ГЕРБ не са предложили проект за промяна на своя антикорупционен закон, който бе приет преди 5 години. В същото време към момента има два готови проекта. Единият бе внесен от правителството на Кирил Петков малко преди да падне от власт. Законопроектът, първоначално предложен от бившия правосъден министър Надежда Йорданова и след това няколко месеца преработван от екипа на Петков в МС, срещна остър отпор от страна на ИТН и стана една от причините за разпада на управляващата коалиция.

Законът бе бойкотиран от ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“.

Другият готов проект е на служебния правосъден министър Крум Зарков, който също едва ли ще пасне на ГЕРБ.

Все пак първата политическа сила ще трябва да вземе някакво решение или да се скрие зад липсата на парламентарно мнозинство, което обаче ще блокира траншовете по Плана за възстановяване. Третият вариант е ГЕРБ да внесе някаква своя антикорупционна реформа, която отново да не стига по-далеч от освежаване на фасадата.

Проектът на „Промяната“

Проектът на „Продължаваме промяната“ за антикорупционен закон бе приет на първо четене от миналия парламент, но недостатъчното време и бойкотът на тогавашното мнозинство (ГЕРБ, ДПС, ИТН, „Възраждане“) провали окончателното му приемане. Той предвижда шест години мандат за ръководството на новата комисия „Антикорупция“ и напълно независими разследващи инспектори, които да имат всички необходими инструменти за разследване на корупцията по върховете на властта.

ПП предлага разделянето на сегашната КПКОНПИ на две институции. Едната трябва да е Комисията за противодействие на корупцията, а другата – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Предвидено е новата комисия „Антикорупция“ да има много по-големи правомощия от сегашната КПКОНПИ, която можеше само да извършва проверки, а след това събраните данни не се използваха като доказателства пред съда.

Ако законът бъде приет, разследващите инспектори ще имат пълните полицейски правомощия. Тук се включват, освен проверки на документи и снемане на обяснения от граждани, още и проникване в сгради и автомобили, белязане на пари и предмети, вземане на образци за сравнително изследване, внедряване на служител под прикритие, доверителна сделка, оперативен експеримент, използване на СРС-та и други.

Инспекторите биха имали широки правомощия за разследване на широк кръг престъпления, сред които данъчни, корупционни, длъжностни, както и такива, свързани със средства от еврофондове. Ключово е, че те ще бъдат напълно независими. В законопроекта изрично е казано, че никой не може да дава инструкции на разследващите инспектори, включително техните преки ръководители. Те ще се ръководят само от закона. Единствената форма на някакъв контрол ще са проверките за почтеност, които ще се правят най-много по веднъж годишно.

Комисията ще се задейства по публикации в медиите и сигнали на граждани, но анонимни сигнали няма да се разглеждат. Законопроектът предлага разследващите инспектори да могат да образуват сами досъдебно производство, което означава независимост от прокуратурата. Това е изключително правомощие, което в момента има само прокурорът, а в определени случаи – и МВР.

Сега КПКОНПИ ще може да започва разследване като полицията – само по неотложност. По тази процедура беше арестуван самият Бойко Борисов. Новата комисия „Антикорупция“ ще може и да обжалва отказ на прокурор да образува разследване.

Проектът на Крум Зарков

Проектът на Крум Зарков отново залага на това, че антикорупционната комисия трябва да бъде разследващ орган и проектът до голяма степен се припокрива с този на ПП.

Институцията ще преследва корупцията по високите етажи на властта с досъдебни производства, защото присъди няма как да се постигнат с документални проверки.

Новото е, че Зарков предлага квотен принцип в ръководния състав. Двама членове да бъдат избирани от парламента, един да бъде посочван от президента и още двама членове да се избират от Общите събрания на двете върховни съдилища

„Идеята е да внедрим в този орган хора от съдебната власт. След това трябва да осигурим вътрешен контрол между тези пет души. Вие знаете, че въпросът накрая опира до това кой ще е председателят. Ако той се избира от мнозинството в парламента, жалко за всички тези квоти. Затова ще предложим тези пет човека да се сменят. Мандатът е пет години и всеки един от тях ще бъде председател по една година. Ще се започне с жребий. Това е най-сигурният начин да се осигури вътрешен контрол и да се гарантира независимост на институцията“, коментира Зарков пред Mediapool.

В крайна сметка е много малко вероятно ГЕРБ, ДПС, а дори и БСП, да възприемат изцяло тези идеи. По-скоро въпросът тук е какво ще бъде запазено, защото голяма част от ефективните решения със сигурност ще бъдат отхвърлени.

Янис Варуфакис, theatlantic.com

Международният валутен фонд (МВФ) изплаши пазарите и изненада коментарите, като укори консервативното правителство на Обединеното кралство за фискалната му безотговорност. Шокът беше осезаем. МВФ да критикува правителството на голяма западна икономика беше малко като портиер да се кара на наемодателя, че е изложил на риск оценката на стойността на сградата. Това чувство за обръщане на обичайния ред на нещата беше още по-остро, защото, да не забравяме, британските консерватори, торите, под желязното ръководство на Маргарет Тачър, бяха тези, които написаха книгата за фискалната честност като основата на неолиберализма. МВФ прекара повече от четири десетилетия, налагайки тази ортодоксия на нещастните правителства по целия свят.

Сякаш в опит да засили вълнението, което знаеше, че ще предизвика, в комюникето на МВФ се стигна дотам, че то порица британското правителство за въвеждането на големи данъчни облекчения (сега частично отменени след намесата на МВФ), защото те ще „облагодетелстват най-вече хората с големи доходи“ и „вероятно ще увеличават неравенството“. Торите, лоялни към обсадения нов премиер на Великобритания Лиз Тръс и американските по-яростни републиканци, и международните икономически експерти и дори някои от моите другари отляво за кратко бяха обединени от общото недоумение: откога МВФ се противопоставя на по-голямото неравенство? Човек ще бъде трудно да идентифицира една-единствена „програма за структурно приспособяване“ на МВФ и за това попитайте Аржентина, Южна Корея, Ирландия или Гърция (където някога бях финансов министър, който трябваше да преговаря с МВФ) за условията, свързани със заемите им и това да не увеличи неравенството. Дали закоравелите бюрократи на фонда са се радвали на момента от пътя към Дамаск?

Три теории се появиха за мотивите на МВФ да се противопостави на данъчните облекчения в Обединеното кралство за богатите. Едната е, че бордът на МВФ се страхува, че фондът ще се затрудни да събере достатъчно пари, ако Лондон впоследствие поиска една спасителна програма. Другата теория, изразена от бившия министър на финансите на САЩ Лари Съмърс, е, че МВФ сега е разбрал, че трябва да покаже равнопоставеност в отношенията си с богатите и бедните страни. „Когато има кризисна ситуация или политики, които са явно безотговорни, е някак естествено МВФ да вземе някакво отношение“, каза Съмърс пред Financial Times, добавяйки: „Не мисля, че МВФ трябва да прави разлика между своята богата страна от акционери и неговите акционери от нововъзникващите пазари“.

Трета теория следва обосновката на преобразуването на Полин, предполагайки, че изявлението на МВФ, осъждащо раздаването от правителството на Тръс на благини за свръхбогатите, може да отбележи коренна промяна в базираната във Вашингтон институция. Според тази гледна точка МВФ осъзнава, че за да спаси международния либерален ред от различните авторитарни популисти, възходящи в света като Доналд Тръмп, Джорджия Мелони, Марин Льо Пен, Виктор Орбан, Нарендра Моди и Жаир Болсонаро трябва да измести мисията си в една по-социалдемократическа посока.

Макар и интересни тези хипотези, нито една от тях не е ангажирана с реалността, на която МВФ отговори с изненадващото изявление от миналата седмица. Идеята, че Лондон ще се заеме с твърде голям спасителен план, за да може МВФ да го обезпечи финансово е абсурдна. Великобритания е богата страна, която взема заеми изключително във валутата, която се печата от Банката на Англия. Ако се стигне до най-лошото, централната Банка на Англия може да повиши лихвените проценти до 6 %, за да стабилизира стерлинга и паричните пазари. Лихвен процент на това ниво със сигурност би разрушил икономическия модел на Обединеното кралство от последните 40 години, но всеки път това би бил изборът пред спасяването от МВФ.

И имам опит от първа ръка, който противоречи на теорията, че МВФ едва сега, за първи път, е решил да се изправи срещу една страна от G7, чиято политика смята, че застрашава световната финансова стабилност. По време на моите преговори като министър на финансите на Гърция с МВФ през 2015 г., висшите служители на фонда бяха открито язвителни за отхвърлянето на правителството на Германия за пълния план за преструктуриране на държавния дълг на Гърция и те обвиниха Берлин, че подкопава финансовата стабилност на Европа, а оттам и на света.

Една година по-късно, в телефонен разговор между висшите служители на МВФ, публикуван от WikiLeaks, неговият европейски шеф каза на свой колега, че МВФ трябва да се изправи срещу канцлера на Германия и да каже: „Г-жо. Меркел, има въпрос. Трябва да помислите кое е по-скъпо: да продължите напред без МВФ… или да изберете облекчаването на дълга, от което смятаме, че Гърция се нуждае, за да ни задържи на повърхността“. Толкова за втората теория, че МВФ сега трябва да започне да действа спрямо западните правителства по начина, по който действа спрямо развиващите се страни.

Това ни води до третото и най-интересно от трите обяснения, че за да се спаси глобалния либерален ред от десния популизъм, МВФ се превръща в социалдемократичен, дори „събуден“, както някои от британските тори го обвиняват, че прави . Страхувам се, че истината е по-малко героична. Това, което се случи миналата седмица, е просто, че МВФ изпадна в паника. Заедно с другите умни хора в правителството на САЩ и Федералния резерв, служителите му се страхуваха, че Обединеното кралство е на път да направи на САЩ и останалата част от G7 това, което Гърция направи на еврозоната през 2010 г. и да предизвика неконтролируем финансов ефект на доминото.

В дните преди изявлението за мини бюджета на правителството на Тръс, пазарът на държавните ценни книжа на САЩ за $24 трлн., и чието състояние решава дали глобалният капитализъм диша или се задушава, вече беше навлязъл в това, което един финансов анализатор нарече „вихър на нестабилност“, невиждан от краха през 2008 г. или от първите дни на пандемията. Доходността на референтните 10-годишни облигации на правителството на САЩ се е повишила рязко от 3,2 % до повече от 4 %. Още по-лошо е че, голям брой инвеститори наскоро останаха настрана от търга за новия американски дълг. Нищо не плаши властимащите повече от призрака на стачката на купувачите на пазарите на облигации в САЩ.

За да успокоят нервите на инвеститорите, служителите излязоха с успокояващи съобщения. Нийл Кашкари, президент на Федералния резерв на Минеаполис, обобщи духа по следния начин: „Ние всички сме обединени в работата си да върнем инфлацията до 2 % и сме поели ангажимент да направим това, което трябва да направим, за да се случи това”. Това беше моментът, в който правителството на Обединеното кралство избра да обяви най-експанзионистичната фискална политика на Великобритания от 1972 г. насам.

Американските служители не бяха единствените, които се разтревожиха. Дни преди така нареченото фискално събитие на лондонското правителство, Европейският борд за системен риск – орган, създаден от ЕС след кризата от 2008–2009 г. – издаде първото си общо предупреждение, което на практика потвърждава, че финансовите пазари в Европа са изпаднали в вихърът на волатилността, възникнал в САЩ. Европейските доставчици на електроенергия бяха фалирани поради ангажиментите си за бъдещи поръчки на прекомерни цени, а мощната производствена индустрия на Германия беше затворена поради недостига на природен газ, а публичният и частният дълг нарастваше бързо.

Допълнителен финансов шок от Обединеното кралство имаше потенциала да предизвика огромни странични ефекти в цяла Европа и извън нея. Ако американският високорисков пазар можеше да тласне френските и немските банки към скалата от 2008 и 2009 г., тази последна ударна вълна от Англосферата можеше да причини подобни щети, особено ако разтърси пазара на държавните облигации на САЩ.

Пред лицето на тази нарастваща трансатлантическа буря, решението на МВФ да се намеси не беше изненадващо. Единственият останал пъзел е защо МВФ посочи ефектите, причиняващи неравенството, от намаляването на данъците на правителството на Тръс за свръхбогатите. Въпреки че силата на обстоятелствата е променила нещо значително, аз се съмнявам, че това означава смъртта на неолибералните инстинкти на МВФ. Много по-вероятно е следното: МВФ е осъзнал, че политиките за генериране на неравенство след 2008 г., които той помогна да се наложат, са хвърлили северноатлантическия капитализъм в състояние на позлатена стагнация, която сега е нестабилна, и се страхува, че вихърът на нестабилността ще се влоши при новините за мерките и това би създало още по-голямо неравенство. Ако МВФ е започнал да не харесва неравенството, това е само защото МВФ вижда неравенството като заместител на системната нестабилност.

След финансовия колапс от 2008 г. САЩ и ЕС приеха политика на социализъм за банкерите и строги икономии за работническата и средната класа. Това в крайна сметка саботира динамиката на северноатлантическия капитализъм. Строгите икономии свиха публичните разходи точно когато частните разходи се сринаха и това ускори спада както на частните, така и на публичните разходи или с други думи, съвкупното търсене в икономиката. В същото време количественото облекчаване от страна на централните банки насочи реките от пари към Големите финанси, които ги прехвърлиха към Големия бизнес, който, изправен пред това ниско съвкупно търсене, ги използва, за да изкупи обратно собствените си акции и другите си непродуктивни активи.

И личното богатство на малцината скочи до небето, а заплатите на мнозинството стагнираха, инвестициите се сринаха, лихвените проценти спаднаха, а държавите и корпорациите станаха пристрастени към безплатните пари. След това, след като пандемичните локдауни задушиха предлагането и схемите за отпускане на пари повишиха търсенето, инфлацията се върна. Това принуди централните банки да избират между мълчаливото съгласие с нарастващите цени и взривяването на корпоративните и на държавните зомбита, които бяха подхранвали повече от десетилетие. И те избраха първото.

Изведнъж обаче МВФ видя загубения капацитет на либералната върхушка да стабилизира капитализма, отразен в нарастващото икономическо неравенство. Така че, това е последното нещо, от което пазарите се нуждаят, и технократите на фонда осъзнаха, че това е повече социализъм за богатите. Но ще е необходим подвиг на пожелателно мислене, за да се изтълкува паническата реакция на МВФ като искрено обръщане към икономическото преразпределение и социалната демокрация. Това беше едно предупреждение срещу акта на самонараняване на елита.

Властите на Поднебесната подкрепят науката на феноменално ниво

Константин Олшански, svpressa.ru

Американското разузнаване установи, че китайските учени, работещи в САЩ, всъщност работят за интересите на Китай. Най-малко 154 такива изследователи са преброени през последните 20 години.

Американците виждат това като заплаха за своята национална сигурност, а китайците като доказателство за успеха на държавната подкрепа за тяхната наука.

„Необходими са хиляди таланти за дроновете, ракетите и подводниците“

Докладът на разузнаването е публикуван от частната американска компания Strider Technologies. Частните детективи стигнаха до стряскащи изводи. Китайското правителство е помогнало на китайските учени да си намерят работа в най-известните лаборатории. Включително и в Лос Аламос, където се разработват ядрените оръжия.

Китайски учени също са участвали в официално финансираните от САЩ изследвания и разработки. И след това същите тези учени се връщат обратно в Китай и там се заемат с разработването на ядрени оръжия, но те вече не са американски, а разбира се, са китайски.

Благодарение на тези учени от чужбина са постигнати гигантските технологични пробиви и в много други области, като дълбокопроникващите бойни глави, безшумните подводници, хиперзвуковите ракети и дроновете, квантовите компютри, изкуствения интелект и много други.

За да привлече китайските учени обратно в родината си, Пекин създаде държавната програма „Хиляди таланти“. Участниците в тази програма могат да получат награди до $1 млн. Разбира се, тази внушителна сума привлече мнозина. Но много учени се върнаха в своята историческа родина по идеологически причини.

ФБР смята учените за шпиони, а в Китай те стават герои

Държавната програма „Хиляди таланти“ е източник на гордост за китайското правителство. Тя стартира през 2008 г. и беше активна предимно в САЩ. Вярно е, че американците смятат тази програма за привличане на чуждестранните таланти като шпионаж. През 2018 г. ФБР извърши масови арести на видни китайски учени, които бяха обвинени в шпионаж.

В същото време Държавният департамент намали продължителността на визите за китайските студенти, които учат в САЩ в критичните области като авиацията и инженерството, от 5 години на 1 година.

Репресиите продължиха. Конгресът на САЩ прие „Законът за разрешение за национална отбрана“, който през 2019 г. забрани държавното финансиране за лицата, участващи в програмите за развитието на таланти от Китай. И в същото време и в Иран, Северна Корея и дори и в Русия. Всъщност това автоматично приравняваше хиляди млади учени и инженери с шпиони.

Не е изненадващо, че на този фон китайските изследователи започнаха масово да се връщат в родината си. Предлагаха им високи заплати, кариерно издигане и субсидии за научните изследвания. Всичко това беше заложено в 14-ия петгодишен план, който провъзгласи развитието на иновативните технологии като стратегическа цел на Китай.

Млади китайски гении получават милиони от гиганта Tencent

Една от най-големите китайски корпорации, Tencent, връчи най-важната награда за научни изследвания в Китай, наградата Xplorer, за четири поредни години. Наградата се дава на млади хора, за които се смята, че ще променят бъдещето на китайската наука.

Този септември наградата Xplorer беше присъдена на 50 млади учени и всеки от тях получава по 3 милиона юана от Tencent. Между другото, по отношение на общата сума това далеч надхвърля Нобеловата награда.

След още 4 години компанията ще награждава годишно по 200 млади учени, а след 10 години – по 500.

Тази година Tencent добави и медицината към списъка с научните дисциплини. Наградените медицински учени изучават туморния растеж, превенцията на вирусните инфекции и стволовите клетки.

Сред наградените са и двама учени-медици, които се занимават както с клинична работа, така и с научни изследвания. Един от тях е Су Шиченг, главен лекар и изследовател в Мемориалната болница Сун Ятсен към едноименния университет. Вторият лауреат е Лу Бен, главен лекар и изследовател в Централната южна университетска клиника.

45 от 50 наградени учени имат опит в обучение или в работа в чуждестранни университети и научни институции.

Сред победителите за първи път в историята имаше и жена – Фан Сюанмей от Технологичния университет в Чънду. Тя изучава механизмите и прогнозира геоложки катастрофи, причинени от силните земетресения.

Още по-забележителна е възрастта на тези учени. Средната възраст на лауреатите е 51 години, като тази година най-младият е само на 31 години. Това е Ван Гуанюй, изследовател в Пекинския университет за пощите и телекомуникациите.

Интересно е сравнението на наградата Xplorer с най-високата национална награда в областта на науката и технологиите. През последните две десетилетия сред носителите на тази награда най-младият е на 64 години, а най-възрастният на 95 години, а средната възраст на изтъкнатите учени е 83 години. Почетени са тези хора, разбира се, но е наивно да се вярва, че през деветото десетилетие могат да се направят някакви революционни научни открития.

 Асен Йорданов: „Журналистиката в България е като слалом със сноуборд в супергигантски слалом. Непрекъснато се навеждаш и криволичиш, за да избегнеш препятствията.“

Продължете с четенето→