Народното събрание прие на второ четене поправки в Закона за съдебната власт. „Целта е да се преустановят възможни противоречиви тълкувания на действащите разпоредби и да се гарантира ефективното им прилагане относно престъпления, извършени от заместник на главния прокурор“, гласяха част от мотивите на вносителите.

До промените ce стигна, след като прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет отказа да назначи избрания нaĸaзaтeлeн cъдия Даниела Талева oт CГC за ад хок прокурор, който да разследва сигнали срещу главния прокурор и зам.-главните прокурори с аргумента, че в ЗСВ липсва изричен текст, от който да става ясно, че се отнася и за заместниците.

„ВСС неправилно интерпретира закона и отказа да преназначи съдия по механизма за разследване на главния прокурор, за който е предвидено, че се отнася и за зам.-главния прокурор, защото не било изрично записано“, заяви зам.-председателят на правната комисия Стою Стоев от „Продължаваме промяната“. „Променихме в ЗСВ – съдия се преназначава в прокурор, разследващ и заместник-главния прокурор“, посочи той.

В промените пише още, че за неуредените въпроси за прокурора, разследващ зам.-главния, ще се прилагат правилата за прокурора, разследващ главния.

Изрично се посочва, че изборът на съдия Даниела Талева се запазва.

Поправката мина със 134 глaca „зa“, 90 „въздъpжaл ce“ и 31 „пpoтив“.

С друга поправка беше прието да бъде създадена единна система за случайно разпределение на дела, която да замени сега съществуващите три паралелни системи в общите и административните съдилища.

„Трябва да се направи нова система, за да може кръговете около Божидар Божанов да си напляскат един софтуер“, заяви Тошко Йорданов от „Има такъв народ“.

„В момента има няколко системи за случайно разпределение и предстои да се правят още повече – започнали са процедурите. Това роене на системи повишава риска някоя от тях да не работи добре – т.е. да не разпределя правилно. Именно затова централизирането на случайното разпределение е толкова важно, а то ще е за всичко – за делата, за прокурорските преписки и за съдилищата при заповедното производство“, отвърна Божанов.

Няма промяна по отношение на антикорупционното законодателство в България. Това каза в интервю за Студио България на Свободна Европа Крум Зарков, бивш служебен министър на правосъдието и съветник по правните въпроси на президента Румен Радев.

„За последните три месеца по нито една от темите не се наблюдава напредък. Даже има отстъпление“, каза Зарков.

От приемането на пакета от законодателни промени в областта на съдебната система зависи отпускането на оставащите близо 9 милиарда лева от Плана за възстановяване за България. Другият голям залог е членството в Шенген, което ще бъде обсъдено в ЕС през декември.

Като служебен министър Крум Зарков внесе промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), които въвеждат мeханизъм за разследване на главния прокурор и неговите заместници при данни за извършени от тях престъпления. Те бяха гласувани на първо четене от предишното Народно събрание.

Механизмът за разследване на главния прокурор не проработи. Според Крум Зарков „реформите не се случват“.

Закон от „листче в залата“

„Няма напредък по отношение на промяната на съдебното законодателство“, каза бившият служебен министър на правосъдието Крум Зарков. По думите му пътят за това е бил начертан. „За последните три месеца по нито една от темите не се наблюдава напредък. Даже има отстъпление“, каза Зарков.

Според него „апотеозът беше приемането на механизма за разследване на главния прокурор, който беше приет по време на служебното правителство. Самият механизъм беше блокиран със законодателни промени от новото мнозинство“.

Според бившия правосъден министър реформата в антикорупционната комисия е опорочена.

„Изненада беше, че закон, по който две години и половина се разсъждаваше, в крайна сметка беше изчетен от листче в зала, за да получим резултата, който в крайна сметка имаме“, каза Зарков.

Основните промени в закона при второто четене предложи бившият председател на правната комисия в парламента Стою Стоев (ПП-ДБ), четени от листчета по време на заседанието на правната комисия. По думите на Зарков това е „твърде важна тема, за да бъде решена по този начин“.

Според него „конституционната реформа е запушена“, но санкционираният за корупция по глобалния Закон „Магнитски“ депутат от ДПС Делян Пеевски е дал „ясна хронограма за това какво и как ще се случва“.

Очаква се промените в конституцията да бъдат гледани от депутатите на 6 октомври. Във вторник Пеевски каза, че „реалното първо четене [на промените в Конституцията] ще бъде на 6 декември, след това – на 13 декември, ще има Комисия по конституционни въпроси, на 14-ти ще е второ четене, а на 15 декември ще е трето четене на Конституцията“.

Реформа на службите

Ако се правят реформи в службите, те трябва да бъдат ясно заявени и гласувани от парламента, каза Зарков. „Сега имаме непрекъснато обвинение, че службите ни са пробити“, каза Зарков.

От месеци управляващите и президентът Радев са в сблъсък за това кой трябва да управлява специалните служби. Сегашните директори на служби бяха назначени по време на управлението на служебното правителство на Радев. За да бъдат освободени, отново е необходим негов подпис.

В събота съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков каза, че са нужни „огромни реформи“ на службите. Това провокира ДАНС да го обвини в некомпетентност. В интервю за Нова телевизия Петков каза, че могат да бъдат направени структурни реформи в службите и даде пример с ДАНС, в която „има около 2200 служители“.

Според Крум Зарков „числеността на ДАНС е държавна тайна“. По думите му изнасянето на такава информация „може да се счита за престъпление“.

Народното събрание прие процедурните правила, по които ще се приемат измененията в Конституцията със 107 гласа „за“, 48 – „против“ – 48 и един – „въздържал се“.

Проектът на решение бе подкрепен от депутатите от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС. „Против“ бяха депутатите от „Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“.

В хода на разискването депутатите приеха редакционни поправки. С една от тях се дава право на всеки народен представител да прави писмени предложения за промени в Конституцията между първо и второ четене.

Редакционната поправка бе направена от председателя на Комисията по конституционни въпроси – Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС). Пленарната зала я подкрепи с 83 гласа „за“, пет – „против“ и 47 – „въздържал се“. В проекторешението първоначално се предвиждаше изменения между първо и второ четене да бъдат правени с мнозинството, предвидено в разпоредбите на Конституцията – от една четвърт от народните представители. Радомир Чолаков предложи въпросната разпоредба да отпадне, като подчерта, че конституционната практика е всеки народен представител да може да прави писмени предложения.

Депутатите отхвърлиха първоначално предложена от комисията по конституционни въпроси разпоредба. От първоначалния вариант на решението отпаднаха текстовете, с които предложенията, които не са подкрепени от три четвърти от всички народни представители, но са подкрепени от две трети от всички народни представители, се разглеждат и приемат по реда, предвиден за първо гласуване.

Според решението Народното събрание обсъжда и приема на три гласувания в различни дни Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Срокът за разглеждане на постъпилото предложение за изменение на Конституцията започва да тече от деня на внасяне на законопроекта, като се изключва времето, през което Народното събрание е във ваканция, пише още в приетите процедурни правила. Според тях на първо гласуване законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша доклада на комисията. Вносителите представят мотивите към законопроекта в рамките на 20 минути. При първото гласуване законопроектът се обсъжда и гласува по принцип и в цялост. Обсъждането протича при условията и по реда, предвиден за обсъждане на законопроекти при първо гласуване, като разполагаемото време на парламентарните групи се удвоява. Законопроектът е приет на първо гласуване, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители, предвиждат правилата.

Ако законопроектът получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители, предвижда решението.

Между второ и трето гласуване не се правят предложения по текстовете, предвиждат още правилата. След второто гласуване комисията по конституционни въпроси представя текста за трето гласуване, като тя може да прави само редакционно-технически поправки. Третото гласуване е предвидено да бъде в цялост и поименно. Законопроектът за промени в Конституцията ще се счита за приет на трето гласуване, ако за него са гласували две трети от всички народни представители, се посочва в решението.

В хода на разискванията Росен Желязков попита вносителите за възможните хипотези в така предложените правила, свързани с необходимото мнозинство от 180 народни представители. Желязков обясни, че ако при повторното гласуване на първо четене не се съберат три четвърти от гласовете на народните представители, се отива на още два месеца отлагане.

Костадин Костадинов, председател ПГ „Възраждане“, заяви, че това, което е било изчетено, на практика нарушава Конституцията. Започваме със саботаж още в самото начало на един процес, добави депутатът. Според мен това предложение не трябва да се гласува сега в този му вид, заяви Костадинов.

Надежда Йорданова от ПГ „Продължаваме Промяната – Демократична България“ отговори, че мнозинството от две трети е в отговор на конституционното изискване промените да бъдат гласувани с минимум две трети от народните представители.

Започвате да пишете поправки в Конституцията, не можете да напишете процедурните правила, коментира Георги Свиленски от „БСП за България“. Той настоя да се отложи тази точка и да се дадат три месеца за приемане на процедурни правила. Ние от БСП няма да подкрепим нито процедурните правила, нито опитите ви за промяна в Конституцията, каза Свиленски.

Радомир Чолаков, председател на Комисията по конституционни въпроси, посочи, че на два пъти е обърнал внимание, че това са правилата, приети от 43-ото Народно събрание. Чолаков отбеляза, че е факт, че винаги, когато се е променяла Конституцията, всеки народен представител е имал право да внася предложения за изменения. Той направи редакционно предложение в текстовете за възможността всеки народен представител да може да прави писмени предложения за промени.

/БТА/

Самоцелното създаване на разследващи органи е задача, която на практика трудно може да бъде реализирана и няма да доведе до нищо добро, каза пред БНР Веселин Вучков, бивш министър на вътрешните работи, бивш депутат от ГЕРБ, сега преподавател по национална сигурност в НБУ.

„Няма да бъдат трима членовете на тази нова Антикорупционна комисия. Те ще бъдат, по мои лични изчисления, няколкостотин, може би 1000, на щат. Говорим за тримата административни ръководители, но най-важното от всичко е, че се създава нов държавен орган, който ще има правомощия да събира доказателства по НПК. Това е голямата „иновативна идея“ на този нов държавен орган, към която подхождам с огромни възражения. Не е толкова важно как ще бъдат избирани ръководителите, а как ще работят обикновените служители, защото корупцията се бори не от ръководствата на съответните органи, а с разследване по НПК“, подчерта Вучков. По думите му административната йерархия в КПКОНПИ, по подобие на йерархията в МВР, няма почти никакво наказателно-процесуално значение.

Най-важният проблем е, че се създава нов разследващ орган, който ще трябва да се попълни с лица със съответен опит и юридическа подготовка, „а тези хора няма откъде да дойдат“, изрази своите резерви Веселин Вучков.

„Аз съм сигурен, че ще бъдат попълвани от вътрешното министерство. Ще се създаде един корпус, но освен да създаде междуинституционално напрежение, друга положителна проява на всичко това, което се прави в момента, аз не виждам. (…) Нима имаме малко разследващи органи в България, че трябва да създаваме нов корпус? Нима всички, които предвиждат Конституцията и законите, са натоварени прекалено много с работа? Не съм сигурен, че този нов орган ще бъде имунизиран срещу прекрачване на своите правомощия, особено ако има възможност да разполага и с техника за подслушване“, изтъкна бившият вътрешен министър. Според него „той може да се изплъзне от един общ граждански контрол“.

Вучков прогнозира, че след време ще се разбере, „че тази нова Антикорупционна комисия, освен че е направила впечатление на Европа, няма да убеди българските граждани, че е изпълнила своите сериозни правомощия“.

Прокуратурата няма как да бъде заобиколена и не може да бъде заобиколена, категоричен е Веселин Вучков.

„Това самоцелно разделяне на ВСС на два почти независими съвета едва ли ще постигне резултата, който предварително е заложен“, смята още той.

Крум Зарков

Антикорупционната комисия да е тричленна, като тримата комисари се избират от парламента с мнозинство от 2/3. Тази законова разпоредба, приета в суматохата днес, ще има лесно предвидими последици.

– Тя ще бъде отменена като противоконституционна, тъй като чл. 81, ал. 2 КРБ гласи: “Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато КОНСТИТУЦИЯТА изисква друго мнозинство.”;

– Ако никой не сезира Конституционния съд своевременно, то трудно ще се събере нужното мнозинство (справка парламентарната квота във Висшия съдебен съвет, Инспектората към ВСС);

– Ако все пак се събере нужното мнозинство, това – при все наличието на Номинационен борд – ще е резултат от политическо съглашателство на партиите от мнозинството. В сегашната конфигурация на коалицията – сглобка „антикорупционните“ комисари са разпределени точно – един на ГЕРБ, един на ППДБ и един на ДПС;

– Веднъж избрани, тримата трябва винаги да са на работа, защото дори един да е в болничен, в отпуск или в задръстване, всеки от другите двама ще разполага със своеобразно вето. Като погледнем пак горното тире бързо разбираме какво значи това.

С други думи – новият антикорупционен орган ще е политизирана и неефективна институция. Досущ като неговите предшественици. Но с разследващи функции.

Отпадането на мониторинговия механизъм над България трябва да насърчи задълбочаването на реформите. Това заяви в „Денят започва“ Крум Зарков, бивш служебен министър на правосъдието, сега секретар на президента по правни въпроси.

„Тази добра новина има практически измерения. Тя трябва да се използва от сегашното правителство по два начина – вътрешен и външен. Външният начин е да се използва като допълнителен аргумент за убеждаване на скептичните членки да ни допуснат в Шенген. Нидерландия твърде дълго се кри зад аргумента на този механизъм. Сега тази преграда падна. Вътрешната част е, че не трябва да се заблуждава никой, че Европейската комисия спи и това значи край на реформите. Напротив, това е акт, който трябва да насърчи задълбочаването на реформите.“

Според бившия служебен министър на правосъдието обаче през последните 100 дни няма напредък в тази насока.

„Остава усещането, че правителството е заклещено, захванато в една много сложна сглобка. Заклещено между един дневен ред, който е негов и официален, разписан в управленска програма и един друг дневен ред, който въобще не е толкова виден, макар че го чухме и по записи и който ни води по манастирските магерници. И в това нещо се надявам правителството да успее, включително доц. Славов, на когото разчитам, да води кораба в правилната посока“, коментира още Зарков.