От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

Фейсбукът и тази сутрин ме пита: Анна, за какво си мислите?

Ами, мисля си, докато гледам интервютата с едни и същи събеседници в сутрешните блокове на Нова тв и БиТиВи – трябва ли човек, който е, да речем, нищо и никакво, работа не е свършил никога никому и от нищо особено не разбира, да е и идиот, за да го дават непрекъснато по телевизията?

Но това между другото. Иначе си пиша книгата.

Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

Имах близка приятелка – Мая, която живееше в квартал „Иван Вазов“, на улица „Краище“ – една невзрачна пресечка на булевард „Витошка“, който оттам нататък става централен софийски булевард. Запознахме се с нея в родилното отделение, където се появиха на света една след друга, с пет часа разлика, моята и нейната дъщеря. Сближихме се, докато лежахме заедно шест дни в една стая на Втора градска болница и продължихме да се виждаме семейно след това – почти всеки почивен ден и по празници – докато техният татко реши да си потърси късмета в Съединените щати, а те го последваха и постепенно забравиха обратния път до България.

– По-добре ние да дойдем у вас да посрещнем Нова година – ми казва Мая по телефона в един от последните дни на 1993-а.

Бяхме се уговорили вече да прекараме празничните 31 декември и 1 януари заедно у тях. Защо е промяната? Тя обяснява:

– Времето ще е слънчево, снегът е чист, можем да повозим на шейна децата, но пред нашия блок няма как. Окупиран е от мутри с ланци.

Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

Беше през април 1998 година. Около осем часа сутринта. Току що съм изпратила на училище децата и бързам за работа. Мятам поглед към разхвърляната детска стая и се двоумя – дали за пет минути да я пооправя или да я зарежа така. В тоя момент се звъни на вратата – звъни се, но не просто така, а нахално – без да спре, докато си приглаждам косата и ровя за ключовете в дамската чанта. Отварям – призовкарка. Пак ме викат на разпит – по едното от две дела с еднакъв казус, в който съм едновременно свидетелка и обвиняема.

Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

Виждала съм като криминален репортер десетки трупове, оцапани със собствената им кръв, вмирисани от собствените им изпражнения и овъргаляни в прахта на мръсните софийски улици, случвало се да е разговарям по-рано с хората, които те са били, преди да ги убият. Затова ме е гнус от убийците. Но не по-малко ме е гнус от ония човекоподобни влечуги, които изпълзяват от дупките си, изхвърлят отровата си в лицата на непознати жени и бягат като подплашени гущери.

Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

Калпав ноември се случи през 2016 година. Като се смрачи и заваля – валя, валя, та седем дни. Хвана ме хрема, вдигнах температура и си останах в къщи седмица и кусур – нещо, което не ми се беше случвало от години. Гълтах хапчета и гледах телевизия.

Така напълно се убедих в нещо, което и бях забелязала и преди – че властите в България не бързат да борят престъпността – даже никак. Бързат само да я преработят за сутрешните блокове на БиТиВи, БНТ и Нова телевизия.

Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

Десети ноември е. Броят го за празник. Както брояха за празник Девети септември в едни отминали времена, когато ни управляваше Тато.

Сега не управлява Тато, а бившият му бодигард, годината е вече 2017-а, но телевизията пак от сутринта зове към радостно възпоменание. Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

През зимата на 2009 година синът ми се завърна в България. Дойде си, завършил международно право в Сорбоната, а след това Института по политически науки на Франция и Академията по международно право в Холандия. Първата му дипломна работа спечели Голямата награда на Военния научен институт в Париж и той получи предложение да служи на френската държава, но го прие съвсем за кратко. Отсече:

– Връщам се в България.Продължете с четенето→