Анна Заркова, книги, „Свободни в словото“, „Главните прокурори“, „Българската мафия, както я видях“, „Големите убийства“, „От Вапцаров до Живков и останалите“, „Изгаряне“
От книгата на Анна Заркова „Главните прокурори: От Татарчев до Гешев“
Едно от момчетата със специални фамилии
Кой е Борис Велчев?
Внукът.
Чий внук?
На дядо си – носи му името – на онзи Борис Велчев, който е бил вторият след Живков в Политбюро на ЦК на БКП в ония недемократични години…
Тези думи по адрес на Борис Велчев–внук са неизменна част от неговия житейски и професионален път, те не се влияят от завоите му, нито от подемите му, нито от препятствията.
От книгата на Анна Заркова „Главните прокурори: От Татарчев до Гешев“
„Не съм всесилен. Въпреки, че много хора мислят, че съм”
„Каквото се случва в семейството ми, то е само за мен”
Изборът
20 декември. Игнажден – наричат го още Пламенен ден, а дните около него – „мъчници”, защото се вярва, че тъкмо тогава Божията майка се е замъчила да роди сина си, нашия Спасител.
Точно на този ден бъдещият Главен прокурор Цацаров се пече на огън във Висшия съдебен съвет, където изслушват него и още двама кандидати за поста. Годината е 2012. Европейската комисия е дала да се разбере, че недоверчиво наблюдава процедурата, в която България избира между трима юристи нов пръв държавен обвинител.
От книгата на Анна Заркова „Главните прокурори: От Татарчев до Гешев“
Центърът на София пожълтява от полицейски ленти и почернява от униформени полицаи рано сутринта на 24 октомври 2019 г. – блокада!
Тежка катастрофа ли е станала? Нашествие на нелегални емигранти? Кървава престрелка между гангстери?
Не, научават случайните минувачи, а после се информират един от друг, преди да чуят новината по радиото: внушителният кордон от сили на реда е разположен около сградата на Висшия съдебен съвет ( ВСС), защото там ще избират след няколко часа нов Главен прокурор на България.
От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“
В тази книга няма нищо измислено. Но има истини, които са пропуснати. Това са истините, които не знам и тия, които имат обратна страна, която също не е лъжа. Прости ми, читателю, за премълчаното и за неназованите имена.
От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“
В края на 1996 година издателство „Труд“ пусна книгата „Големите убийства“. В нея по идея на шефа на издателството Никола Кицевски събрах и обобщих дописките за показните разстрели, които се заредиха в кървав сериал от 1993-а нататък. По ирония на съдбата точно тогава президентът Жельо Желев обяви, че преходът към демокрация е свършил и България е вече демократична – със свобода на словото, на печата, на сдруженията, на митингите, с многопартийни избори и парламентарна опозиция. По-нататък се оказа, че на прехода не му се вижда краят, но в онова недалечно минало – след падането на Тодор Живков, след мирната смяна на управляващите от кабинетите на Димитър Попов, Филип Димитров, Ренета Инджова и Любен Беров, както и след сформирането на правителството на Жан Виденов, словото действително се лееше свободно и неспирно, кипеше и опияняваше като младо вино.
Като криминален репортер на „Труд“ аз отразявах, разбира се, нерадостни събития, но и през ум не ми минаваше, че в следващите години, най-вече от 2001-а до 2005-а, когато главен секретар на МВР ще е моят приятел Бойко Борисов, през ден ще тичам по улиците да снимам и да описвам именити трупове.
От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“
– Разбра ли? Убили са доцента Цветанов! Адреса го знаем – квартал „Изток“, блок 17. Тръгвам натам.
Това е Сашо Ботев, звъни ми една сутрин в края на август 1994 година, когато жегата е решила да покаже, че има време до есента и надвива климатика, откъдето духа хлад, макар да няма още десет часа.
Браво на Сашо. Научил е пак преди всички важната новина. Момичетата от пресцентъра на МВР го харесват, знам, те не на всички репортери се обаждат с изпреварваща информация, а още по-малко им дават адреси и имена.
– Доцент Цветанов ли? Убит?! Отивай! – казвам. – След малко ще дойда и аз!