Конституционният съд (КС) образува конституционно дело № 1/2023 г. по искане на 50 народни представители за обявяване на противоконституционност на Решение за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна и укрепване на отбранителните способности на България, прието от Народното събрание на 03.11.2022 г., обн., ДВ, бр.89/2022 г., и на Решение за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна, прието от Народното събрание на 09.12.2022 г., обн., ДВ, бр.99/2022 г.

Докладчик по делото е съдия Янаки Стоилов.

След като от „БСП за България“ и „Възраждане“ събраха подписката за искането преди Коледа, президентът Румен Радев прогнозира, че „КС категорично няма за какво да се произнесе“. „Съгласно нормативната уредба налагането на вето не може да променя текстове по сключен вече международен договор. Сезирането на КС след ратификация на международен договор е невъзможно“, коментира държавният глава.

Ветото на оръжията за Украйна е абсолютно безпредметно, каза президентът Румен Радев в отговор на решението на „Възраждане“ и БСП да сезират Конституционния съд (КС) за предоставянето на военна помощ.

„Съгласно нормативната уредба налагането на вето не може да променя текстове по сключен вече международен договор. Сезирането на КС след ратификация на международен договор е невъзможно. КС категорично няма за какво да се произнесе“, прогнозира държавният глава.

„Неведнъж призовах народните представители за разум и отговорна позиция по темата. За съжаление, войнолюбците в Народното събрание взеха решение за военна помощ за Украйна с огромно мнозинство и задължиха служебното правителство да сключи договор с Украйна за тази помощ“, напомни Радев.

„Докато политици спекулират с темата, Министерството на отбраната свърши тяхната работа и ревизира наложения му от парламента договор. Новият проектодоговор ще бъде внесен в парламента веднага след Нова година и промените в него предвиждат никое правителство да не може само да взема решение за военна помощ за Украйна, а това да става само и единствено със санкцията на парламента“, посочи той и призова „в днешната изключително крехка политическа ситуация всяка институция и всяка партия стриктно да се придържа към закона“.

„Категорично това Министерство на отбраната няма да предоставя на друга държава български самолети, зенитно-ракетни комплекси и танкове, които могат по някакъв начин да накърнят нашите отбранителни способности. Призовавам още веднъж Народното събрание да се фокусира върху истинската модернизация на Българската армия, а не да си правим илюзии, както внушават от различни страни, че модернизация е да заменим една стара техника с още по-стара“, заяви президентът.

Министерски съвет одобри промени в Наказателно-процесуалния кодекс, с които на практика се въвежда механизъм за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор и неговите заместници, обяви на брифинг служебният министър на правосъдието Крум Зарков, цитиран от БНТ.

Механизмът предвижда наказателен съдия от Върховния касационен съд (ВКС), от апелативен или окръжен съд, но с ранг на съдия от ВКС, да води разследване срещу главния прокурор или негов заместник, когато има необходимост от това.

Разследващият ще бъде изпиран ad hoc от списък, предварително одобрен от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, ако е дал изричното си съгласие за това. Влизайки в тази си функция, той ще бъде назначаван за прокурор във ВКП.

С одобрените от правителството промени се въвежда и вътрешен прокурорски контрол на действията на разследващия главния прокурор. Контролът ще бъде извършван от друг наказателен съдия от върховния съд, който ще изпълнява длъжността заместник-главен прокурор и ще бъде избиран по същия ред, но само в случай, че срещу главния прокурор има повдигнато обвинение.

Разследващите органи ще са разследващи полицаи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи или разследващи митнически инспектори, определени със заповед на министъра на финансите.

Делата ще са подсъдни като първа инстанция на Софийски градски съд, а отказът от образуване на досъдебно производство ще подлежи на съдебен контрол на две инстанции.

„Днес се случва нещо голямо. Нещо, което е изключително важно както за министерството на правосъдието и системата на пенитенциарното дело, така и за държавата“. Това заяви министърът на правосъдието Крум Зарков при символичната първа копка на новия затвор в Самораново. И допълни, че съоръжението, наречено затвор, ще бъде всъщност нещо много повече, пише „24 часа“.

Ще бъдат създадени повече от 90 нови работни места, учебен център, в който ще се обучават служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ по специално разработени програми, създадени с участието на норвежки и международни експерти.

Тъй като става дума за над 4500 служители правосъдният министър определи учебният център към новия затвор като един малък университет.

Това място ще промени изцяло икономическата ситуация в региона, защото тук ще има производствени бази, каза още Зарков.

Най-амбициозният проект на Министерството на правосъдието и на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ се финансира от Норвежкия финансов механизъм 2014-2021, като помощта от Кралство Норвегия е в размер на 35 млн. лева.

Очаква се първият от над 60 години нов затвор в България, който ще е с капацитет до 400 лишени от свобода, да бъде готов до края на април 2024 г.

Във втората фаза на изграждането на най-модерния затворнически комплекс у нас се предвижда създаване на „преходно отделение“ (half way house) за подготовка за завръщане в обществото на хора, на които им предстои да бъдат освободени от затвора.

Предвиден е и социален център, в който публични институции, неправителствени организации и гражданското общество ще могат да участват в инициативи, насочени към по-успешната интеграция и социална включеност на лишените от свобода. Планирани са още изграждане на училище, библиотека, параклис, както и на производствени цехове, в които лишените от свобода лица ще имат възможност да полагат труд.

„Целта на проекта е да отговори на новите предизвикателства и поетите международни ангажименти от България за целенасоченост и последователност на реформата в сектора на изпълнение на наказанията, така че тя да доведе до реални и дългосрочни резултати“, заяви при откриването на строителната площадка главният директор на ГДИН гл. комисар Ивайло Йорданов.

„Ние ще следим процеса на строителството и ще работим заедно с МП и ГДИН през следващите 15 месеца. Хората, които ще работят в този затвор, ще преминат квалифицирано обучение“, каза Ким Екхауген – началник на отдел „Международно сътрудничество“.

На събитието в Самораново присъстваха четирима бивши правосъдни министри – сегашният вицепремиер Иван Демерджиев, настоящият зам.-министър на правосъдието Мария Павлова, Надежда Йорданова и Данаил Кирилов, както и бившият зам.-правосъден министър проф. Николай Проданов.

От правния сайт „Де факто“

Уважаеми госпожи и господа,

Обръщам се към Вас с тревога по повод организираната от Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) и Камара на следователите в България (КСБ) инициатива „Правосъдие в бъдещето – прокурори и ученици говорят за право“, започнала на 5 октомври 2022 г.

Това пише адвокат Адела Качаунова,  директор на Програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет (БХК) в ОТКРИТО ПИСМО до Висшия съдебен съвет, министрите на образованието и на културата, председателката на Държавната агенция за закрила на детето и Комисията по правни въпроси в 48-ото Народно събрание.

Продължете с четенето→

Главният прокурор ще бъде освобождаван предсрочно и временно отстранен, не със 17, а с 13 гласа от Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това обявиха правосъдният министър Крум Зарков и неговият заместник Емил Дечев, съобщава вестник „Сега“.

Новата процедура се предвижда в обновеният след становище на Венецианската комисия пакет от промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, с част от които се предвижда въвеждане на механизъм за разследване на главния прокурор.

Продължете с четенето→