От „Свободна Европа“

В края на мандата на 44-ото Народно събрание ГЕРБ и „Обединени патриоти“ създадоха „специален обвинител“,  който единствен да разследва главния прокурор. Президентът Радев наложи вето, а след прегласуването сезира Конституционния съд.  Заради това процедурата по назначаване на новия специален прокурор беше спряна от ВСС. Миналата година обаче Конституционният съд постанови, че всеки прокурор може да разследва главния. Така в момента хем всеки може, хем само специален, който обаче не е избран.

Продължете с четенето→

С преподавателя по конституционно право доц. Наталия КИCEЛОВА разговаря Анна Заркова

от „Труд“

– Доцент Киселова, уникална участ имаха депутатите в закритото неотдавна наше 44 –то Народно събрание – да работят под карантина, дистанционно и с маски. Това даде ли някакво съществено отражение върху дейността им, според Вас?

– Пандемията се отрази на всички човешки дейности. И не само у нас. Свързаното с нея  носене на маски не е непосилно. И е редно да се дава добър пример на гражданите от страна на публичните личности. Същото се отнася и за отношението към ваксините. Поставянето под карантина е изпитание за всеки човек и семейството му. Работата от дистанция също сериозно навлезе в живота на повечето от нас. С решение №2 от 2021 г. Конституционният съд се произнесе, че  „дистанционното“ участие на народни представители е „присъствие” по смисъла на Конституцията. Моето лично мнение е обаче, че за да „ присъстват” депутатите, те трябва да участват пълноценно в работата на Народното събрание – отвъд появата на образа им на екран. Народните представители не са в Народното събрание, за да „правят“ кворума и да гласуват мълчаливо, а за да дебатират и най-вече, за да участват в заседанията на парламентарните комисии.  По временните правила те участваха при откриване на заседанието за достигане на необходимия кворум и при ключови гласувания за подкрепа на мнозинството. Но те нито направиха усилие да се изказват по същество, нито участваха в заседания на комисиите,  нито поставяха въпроси, нито отправяха питания. Оставам настрана въпроса кой друг национален парламент прибегна до дистанционно участие. Но ви питам: в чия полза е възможността да се участва в пленарни заседания дистанционно?

Продължете с четенето→

С доктора по национална сигурност Тихомир СТОЙЧЕВ  разговаря Анна Заркова: 

в. Труд

Поредната руско-българска шпионска афера, гръмнала в разгара на предизборната кампания у нас, се разраства и по мнение на кадрови военни разузнавачи, ехото от нея ще звучи по-дълго от обичайното след подобни арести с обвинения в държавна измяна. След като България обяви за персона нон грата двама руски дипломати, се очаква огледална дипломатическа реакция от Руската държава. НАТО подкрепи „усилията на България“, но руските власти ги нарекоха „пореден безоснователен демарш“. Поканихме д-р Тихомир Стойчев, бивш антимафиот №1, а сега експерт по национална и международна сигурност, за коментар.

– Г-н Стойчев, от година и половина насам уличените в шпионаж и изгонени от България руски дипломати станаха осем. Какво показва това? Дали руските шпиони, за разлика от други, които вероятно работят в България, са много лесни за залавяне?

– Нека припомня, че специалното отношение към руските дипломати от страна на българските служби за сигурност датира по-отрано. Атанас Атанасов, като директор на НСС се обгради с лично предани му кадри и ги насочи срещу бившите държави от СССР. Набързо изгони от страната трима руски дипломати, между които военния аташе и неговия заместник. След това излетяха и руски бизнесмени, сред които и Майкъл Чорни, който беше поканен и устроен в България от една известна бизнес дама с  полезни контакти.

Продължете с четенето→

Анна Заркова

Две момичета се млатят в училищен двор – шамаросват се, ритат се, скубят се, а десетки сеирджии с телефони ги снимат.  Какво е това? Позната жива картинка. Виждали сме я много пъти на някой от тия любителски клипове, който след 2-3 дни престой в социалните мрежи излизат като 2-3 минутни новини по телевизиите. Вчера клипът беше от  село Якимово, а преди него гледахме подобен, сниман в пловдивско школо – нали така? – на него пък се виждаше как три тинейджърки въргалят четвърта в калта, като я удрят с ръце и крака… а поне 10 екзалтирани момчета нахъсват с викове агресорките и предават същевременно от профилите си във фейса дивашкия екшън.

Продължете с четенето→

Анна Заркова

Помните ли НАПлийкс? Безпрецедентната кражба от масива на данъчните, в който има данни за 6 милиона българи от 10 години насам?

Така и не разбрахме колко точно декларации, плащания по заеми, номера на коли, договори, IP адреси, ЕГН-та, пенсии и заплати станаха достояние на изнудвачи и измамници. Нито пък научихме колко данъчни разследвания пропаднаха заради теча, причинен от безхаберната администрация.

„Безхаберна“ ли казахме? По-вярно е да се нарече „престъпна администрация“, тъй като пробивът в НАП  е в резултат на нарушението на всякакви закони и правила.

Защо припомняме това безобразие? Защото близо 2 г. минаха оттогава, а наказани за него няма. Обвиненията, повдигнати за хакерската атака и лошото управление на НАП още не са внесени в съда. Не е платена и глобата от 5,1 млн. лв., наложен от Комисията за защита на личните данни, макар за това да е нужно само въпросната сума да се премести от едното в друго чекмедже на бюджета.

Това, разбира се, не е новина. Известно е отколе, че у нас има нещо по-възмутително от кражбите и това е тяхната безнаказаност. И че колкото са по-големи апашите, толкова са по-недосегаеми.

Новина няма. Но има поука. И тя е, че живееш ли в България, вече няма нужда да „имаш човек в НАП“, както пее Ицо Хазарта. Достатъчно е да крадеш и да мамиш държавата не на дребно, я на едро – това е гаранция, че няма никога да те преследват наказателно. а пък преследват ли те, няма да те хванат.

Анна Заркова