Анна ЗАРКОВА
вестник Галерия
Преваля октомври, последният месец на есента и иде ноември, когато ще отбележим 37 години от началото на демократичния преход у нас. Уви, същевременно тихомълком се отброява и една друга годишнина, твърде нерадостна – на посттоталитарната криминална държава. Наричана е още и Дълбоката държава, но тя у нас излиза често на повърхността. Така е при всяко от големите убийства, като това на пловдивския капиталист Илиян Филипов.
Кръвопролитията, които вадят на показ дебелите връзки между бизнеса, политиката и престъпността у нас, се редуват в кървав сериал. И вероятно няма скоро да престанат. Не и ако се съди по съобщението, което Иван Демерджиев, малко преди да оглави МВР, направи пред подкаста „Дневен ред”: че има списъци за изчезване на хора, а между които е и той.
Две серии с големи убийства сме гледали от повратния 10 ноември до днес, а сега наблюдаваме трета.
Първата можем да наречем „От Крушата до Луканов”. Тя започва с екзекуцията на шампиона по борба Стефан Мирославов-Крушата – един от бившите спортисти, отглеждани в интернати по времето на живковизма, за да печелят медали в прослава на комунизма. След падането на режима тия мускулести младежи остават на улицата и се препитават от това, което умеят – да упражняват сила. Те са първите жертви на гангстерската война, избухнала в суматохата след обявяването на Демокрацията. В нея пада и Луканов, водачът на успешния вътрешнопартиен преврат срещу Живков.
Втората кървава серия е в премиерския мандат на Цар Симеон, когато главен секретар на МВР е Бойко Борисов и в хрониката влизат нови 137 показни разстрели – всичките неразкрити. Тогава замира откровеният рекет, при който спокойствието се купува с лепенки на ВИС и СИК. С двете силови групировки старата и новата политическа класа се борят за активите на разпадналата се соцдържава. При това „борците” свалят анцузите и обличат костюми – някои узаконяват бизнеса си, но в алъш-вериша с контрабандно оръжие и наркотици свистят куршуми – за Братя Илиеви, за Бай Миле, за императора на „Мултигруп” Илия Павлов, за банкера Емил Кюлев.
Третата серия е в днешни дни. Тя е зловещо продължение на Олигархичния модел – този, при който властта не произлиза от народа и не му принадлежи, както е по дефиницията на демокрацията, а се държи от малко хора с голямо богатство, които си купуват още власт, от която още забогатяват. Те и техните джуджета в парламента, правителството и съдебните палати вземат държавни решения, а институциите функционират формално. Съдебният брокер Мартин Нотариуса и медиаторът на сглобката ПП-ДБ-ГЕРБ-ДПС Алексей Петров умряха при засечка в олигархичния ред. Тоя ред е очевиден, но изстрелът в главата на Илиян Филипов го освети ослепително.
Светкавичното залавяне на стрелеца (ако се докаже, че е той в съдебен процес) е старт, а не финал в разкритията на това престъпление.
Прокуратурата незабавно се солидаризира с „вътрешното убеждение” на министър Демерджиев (което той побърза да огласи) – че именно бившият затворник Станчо Мегера, крадец рецидивист, лежал за смъртоносен побой на младини, е ликвидирал собственика на транспортната компания ПИМК и футболния отбор „Ботев-Пловдив”, който бил негов стар познайник и за кратко съдружник.
Демерджиев, разбира се, е добре информиран – той дружи с убития бизнесбос от години, взе публично участие в острия му конфликт с друг бизнесфактор от градски и национален мащаб, наясно е кои са враговете и приятелите му.
Съдът прие за достоверна неговата хипотеза и реши, че доказателствата за нея – макар и косвени – са достатъчно за „обоснованото предположение”, че тъкмо Станчо е злодеят. Съдията не се усъмни и в тезата на прокурора за неговия мотив – имал да дава пари от „черно тото” на господин Филипов и го пратил на оня свят, за да си ги спести. Имало свидетели, че мултимилионерът залагал по 15-20 хиляди евро при бившия пандизчия (хващан често в кражби), за да печели през него от манипулирани мачове.
Да, никак не е убедително това обяснение. То не е потвърдено от арестувания, който твърди, че е невинен. А и „черното тото”, което от края на миналия век битува у нас като градска легенда, не е установено с процесуални средства.
Обяснимо областният шеф на МВР обяви, че все пак „ще се проверяват всички версии” – може би и тази, свързана с обкръжението на сенчестите авторитети Таки и Ами, в което Станчо се е подвизавал.
Версиите са различни – ревност, неуредени сметки, вендета за наркотици, изчезнали с някой от камионите на жертвата или резултат от прегрупирането на олигархията след 19 април.
Възможно замисълът за екзекуцията да е и политически. Вижте местопрестъплението. То е в Пловдив, който някои наричат „люлката на сегашната власт”. Там между кръгове по интереси се води война, която прилича на мафиотска. А оттам произлизат ключови кадри в сегашното държавно управление – в Парламента, в Министерския съвет, в МВР, в Министерството на правосъдието и други ведомства. Има основания да се смята, че и съдебната реформа ще бъде под знака на пловдивско лоби, чийто най-виден представител е бившият главен прокурор Сотир Цацаров.
Конкретните разкрития около ликвидирания влиятелен пловдивчанин, които се правят – забележете! – не от компетентните органи, а от разследващи журналисти, могат да се използват за политически спекулации, а могат и да покажат нелицеприятни обстоятелства, свързани с управляващата партия.
Между другото, доста опитни репортери определиха ареста на Станчо като „смущаващ”. Той беше демонстративен, проведен в най-лошия стил на онзи бивш вътрешен министър, за чиито акции със звучни имена още плащаме по присъди срещу България в Страсбург.
Всички медии бяха в точния момент на точното място, където закопчаха заподозрения с белезници и обискираха колата му. Процесуално-следствените действия протекоха пред камерите и в отсъствие на адвокат на задържания. Контролираната информация след тях потече като от пробита каца. Един-два вестника съобщиха, че Филипов бил гръмнат отблизо между очите и това – незнайно по каква логика – означавало, че е бил в спор за наркотици. Един-два сайта пък се сдобиха със снимка на търсения злодей – висок и слаб, различен по осанка от намерения.
Тъй или инак, ако в кино студио „Бояна” направят филм от известното за екзекутирания спортен и стопански деец, той би могъл да го озаглави „Особености на българския олигархичен модел”.
Самият Филипов приживе описва тия особености на страницата на „ПИМК” във Фейсбук. Той определя като феодализъм обществения строй, в който живеят в 21-век пловдивчани. Но, както се знае, техният град не е единственият в България, чиито жители живеят в страх и зависимост от местни феодали. Многобройни са населените места, които са „частна територия за влияние, за печалба и престъпна власт”.
Феодалът обикновено разполага с медии за очерняне на непокорни и конкуренти. Той определя резултата от изборите – приватизира демокрацията, която без честен вот е само привидна. Негови лични депутати и общинари го задоволяват с лобистки норми и обществени поръчки за милиони. При него на заплата са полицейски началници като Миро Тигъра, които изпълняват негови заповеди и командват по негов знак („Колеги, прибирайте се”). В неговите дискотеки наркотиците се продават открито. Наркодилъри и контрабандисти работят с негова благословия. Фирмаджиите споделят с него печалбите си, инак проверките ги съсипват. Бронираните му коли с татуирани охранители респектират и съседи, и прокурори, и съдии… Това е положението – и ако има промяна от пролетта насам, тя е невидима.
И още нещо. Ако добрите думи, които се чуха за Филипов са верни – че е „лидер, визионер, авторитет в бранша на превозвачите, че няма мръсни пари в свързаните с негов 73 дружества, че от един ТИР за превоз на снаксове е влязъл в топ 10 на европейските транспортни кампании”…– ако е истина това, то трагичният му край разкрива унижението нормалния бизнесмен у нас. Защо? Защото, бидейки почтен и кадърен предприемач, Филипов е принуден да търси политически покровители – да посещава предизборните им събрания, да ги подпомага, да поддържа унизително приятелство с криминали, да прави съдружия в „мафиотското свърталище на Таки и Ами”.
Демерджиев се похвали, че неговото МВР, за разлика от МВР-тата на неговите предшественици, хваща убийците незабавно, понеже има воля за това. Радостно е, ако е така. То дава надежда, че ще бъдат разгадани и убийствата на Алексей Петров и Нотариуса. Това ще хвърли още светлина върху Олигархичната държава – с тесния кръг, който я ползва за дойна крава. Инак, на тъмно няма как да стане деолигархизацията, която ни обещават.