Анна ЗАРКОВА,
вестник „Галерия“
Расте броят на жертвите в несекващата война по пътищата на България.
Статистиката показва отчетлив ръст на убитите в кървави катастрофи през тази година спрямо същите периоди на изминалата 2025-а. Това лято 311 мъже, жени и деца са стигнали до смъртта си, потегляйки с автомобили за различни места. За сравнение, до края на миналия август загиналите пътници и шофьори са били с 10 на сто по-малко.
Какво да се прави?
Правителството обяви, че има план.
„Автомобилен транспортен оператор” – така ще се нарича планираният нов контролен орган, който премиерът Румен Радев представи тържествено пред гората от микрофони и камери в началото на тазгодишното деветосептемврийско заседание на Министерския съвет на България.
Той, новият орган, всъщност е „Тя”, защото е агенция и е от женски род, като агенцията, наречена „Безопасност на движението по пътищата” – с тази разлика, че едната е кръстена „Изпълнителна агенция” (с абревиатура ИААТO) и още я няма в действителността, а другата – „Държавна агенция” (ДАБДП) и функционира безрезултатно от 2019 година насам. От мъжки род е и КАТ – „Контролът на автомобилния транспорт” – той ще продължи да съществува според плана, но като кавалер на две мега агенции (и на ИААТО, и на ДАБДП), а не само на една, както беше досега. Така организациите, призвани да бдят за сигурността по родните магистрали и шосета, ще станат по-организирани и по-сплотени – или поне такава е целта на реформаторите – плановици от управляващата партия. Колко точно ще бъдат те, не се уточнява, но се съобщава, че ще имат “дигитално ядро” –„единен национален център, побиращ цялата информация за движението”.
Именно ядрото (центърът) ще бъде сърцевината на реформата, която министрите приеха с гласуване навръх знаковия 9-ти септември „след детайлен анализ и в резултат на всеобхватната им работа”, както се изрази господин Радев. В него ще бъдат събирани всички сведения от всички пътища (главни и второстепенни) и от всички източници (тол системи, сензори, бодикамери и камери (общински и полицейски), и ще бъде наблюдавана денонощно в реално време от митниците, данъчните, горските служители, дежурните в Бърза помощ, в Спешния телефон 112 и в Националното тол управление.
Какво не разбрахте?
Звучи добре.
Идеята е сегашният модел при който „много институции контролират поотделно“ да се префасонира в друг – „една обща информационна система да открива рисковете и нарушенията, и само Пътната полиция – КАТ да спира автомобилите за проверка”.
Супер мега КАТ – така катаджиите наричат иновацията, която е още само на файл (или „на хартия”, по старому). Предстои да видим дали ще стане реалност, както шефът на МВР Демерджиев ни уверява, или ще си остане една от обещаващите раздумки на властта.
Според транспортния министър Пеев тя „няма да изисква допълнителни средства, защото се основава на преструктуриране и обединяване на съществуващи ресурси и данни”. Това, разбира се, не е за вярване. От опит знаем, че всяка новост в управлението на процесите у нас върви ръка за ръка с назначения на „наши хора”, тоест с устройване на актуалната партийна клиентела за сметка на част от старата – но да оставим това настрана.
Да чуем експертите.
Те са различни и своенравни, но са еднакво убедени, че „не може повече така, както е сега” и еднакво скептични за резултата от така замислената промяна.
„Само да преместиш едни и същи проблеми на друг адрес, няма никакъв смисъл”, категоричен е бившият началник на столичния КАТ Тенчо Тенев.
По негово мнение предложените мерки срещу тежките пътно-транспортни произшествия “не са нещо принципно ново”. Да, МВР има правомощието да контролира състоянието на автомобилния парк в държавата, което е “печално”, меко казано. По пътищата се виждат „абсолютни убийци” – потрошени и грохнали от старост камиони и тирове, претоварени с 40% и отгоре, с очевадно изтъркани гуми, повредени ограничители на скоростта и преуморени шофьори – експлоатирани до изнемога от шефовете на фирмите, които няма къде да спрат да си починат и понякога заспиват зад воланите с всички трагични и страшни последствия от това.
„Никой никога не е забранявал на служителите на МВР да спират товарни коли и да ги санкционират заради техническите им неизправности”, казва Тенев пред журналисти. Той е прав. Пътните полицаи отдавна имат правата и задълженията, които прогресистите се канят да им дадат. Бедата не е в липсата им, а в това, че не се използват ефективно. Защо? По три причини – едната се нарича „невежество”, другата „безхаберие”, а третата – „корупция”. И е близо до ума, че нито една от трите няма да бъде ликвидирана с предвиденото „преразпределение на функции и хора между институции” – от тол системата, например, към пътната полиция. Пък и то не е толкова лесно, колкото е гласуването в заседателната зала на „Дондуков” 1. “Назначаването в МВР е свързано със специфични процедури, конкурси и изпити, които не всеки човек, отговарял за тол-таксите до вчера, примерно, утре може да издържи”, отбелязва Тенчо Тенев.
Той не е единственият критик на текста, обявен за панацея – универсално лекарство за смъртоносната обстановка по пътните артерии. Повечето негови колеги се питат публично или помежду си – дали втората мегаагенция, чието предстоящо учредяване бе сензационно обявено, няма просто да дублира вече съществуващи звена в и без това раздутата администрация, вместо да подобри анализа на риска. И защо събирането на глоби отново се фаворизира, въпреки че ползата от него е доста съмнителна?
„Всичко, което виждаме като идеен замисъл се свежда до глоби, глоби, глоби и пак глоби… Няма нищо относно превенцията (предотвратяването на злополуките). Няма нищо за обучението на контрольорите, които са по-невежи понякога от контролираните. Няма нищо относно изпитите за придобиване на правоспособност. Нищо за подобряването на организацията на движението – недоволен е автоинструкторът Красимир Георгиев, председател на Асоциацията за квалификация на автомобилистите.
Като дългогодишен представител на професионалните автошколи, той застъпва определено становище: „Реформирането на пътната безопасност трябва да започне от качествената подготовка на бъдещите шофьори. Какъв е смисълът да санкционираш някой за нещо, което не може?”
Тъй или инак, по всичко личи, че амбициозният план срещу тежките катастрофи съдържа много повече мъгливи стратегии, отколкото прозрачни постановки за практическото им приложение.
Няма съмнение, че отнетите попътно човешки животи се дължат на погрешното поведение на шофьорите. Обаче не само на него. А и на лошата настилка; и на липсващата маркировка; и на мантинелите, които се трошат като макарони; и на неправилно проектираните участъци; и на недостатъчното осветление; и на опасните кръстовища; и на необезопасените пешеходни зони…
И ето ви основният критичен въпрос.
Дали представените ни разчети определят достатъчно ясно персоналната и ведомствената отговорност за убийствените попътни несгоди? Отговорът е видим – и той не е положителен.
В експертно становище по темата се сочи и друг известен факт. В България са налице значителни приходи от винетки и тол такси, но те не допринасят за подобряването на трасетата, то даже се влошава. Къде отиват наличните обществени средства? Дали се инвестират в ремонти на разбитите друмища и в магистрално строителство или пълнят джобовете на корупционери и далавераджии?
Три са в момента основните институции, които доставят транспортни услуги – Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) към регионалното министерство, Дирекция „Автомобилна администрация” към министерството на транспорта и „Пътна полиция“ (КАТ) към МВР.
„И трите институции се нуждаят не само от смяна на началниците им – заявява Богдан Милчев, бивш шеф на софийския КАТ и изтъкнат неправителствен активист, с богата експертиза – И АПИ, и ДАИ трябва да бъдат разформировани и преосновани, понеже генерират огромна корупция! А пък КАТ е репресивен орган, който си играе с шофьорите на котка и мишка. Той трябва така да се реорганизира, че да подпомага движението преди всичко, след това да го контролира и чак накрая да го санкционира”.
„Има добри експерти по пътна безопасност у нас, но никой не ги допуска да кажат как трябва да стане, а се правят междуведомствени групи от чиновници, които определят правилата с предвидим резултат”, заключава Георгиев в не едно телевизионно предаване.
Досега никой от властимащите не се е обадил, за да му възрази обосновано, а още по-малко – за да го опровергае.
Ако камерата установява опасен участък, кой и в какъв срок го обезопасява и проверява ли някой дали го е направил? Това е само един от въпросите на които няма отговор в плана на прогресистите срещу фаталните катастрофи.