Ясен Люцканов
Поредното раздухване на скандала с помилването на „Петричкия Ескобар“ Огнян Атанасов от вицепрезидента Илияна Йотова през 2022 г. е в навечерието на предизборната кампания, но извън нейната кандидатура поставя и въпроса за правомощията и смисъла на фигурата вицепрезидент.
Такава длъжност няма никъде в Европа, тя да е изборна в парламентарна република – почти никъде, а да няма никакви разписани правомощия – вероятно никъде в света.
В българската конституция думата фигурира 22 пъти, навсякъде в едно изречение с президента. Вицепрезидентът няма никакви гарантирани права в основния закон и на практика една-единствена функция – да наследи титуляра при оставка, както за пръв път се случи с Румен Радев и Йотова, при повдигнато от парламента и потвърдено от Конституционния съд нарушение на конституцията или държавна измяна на президента или, не дай си боже, при трайна невъзможност на държавния глава да изпълнява правомощията си поради тежко заболяване или при смъртта му.
По конституция вицето няма нито една самостоятелна от президента отговорност. Той получава от държавния глава три правомощия по традиция, а не по задължение.
Съгласно чл. 104 от конституцията шефът на „Дондуков“ 2 може, но не е длъжен да възложи на заместника си решенията в четири области: назначаване и освобождаване от длъжност на държавни служители, определени със закон; даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него; предоставяне на убежище; упражняване право на помилване.
Първото – по назначаване на висши фигури, което би означавало някаква реална власт и роля на вицепрезидента в държавните процеси, не е възлагано никога, а останалите три – винаги.
Две от правомощията обаче на практика не се упражняват от вицепрезидентите.
Има един-единствен прецедент по предоставяне на убежище – от вицепрезидента на Росен Плевнелиев Маргарита Попова през 2013 г. Тогава беше съобщено само, че тя е издала указ, след като Комисията по предоставяне на убежище на „Дондуков“ 2 след обсъждане и преценка на представените от чуждия гражданин факти и обстоятелства и след събиране на допълнителни документи и информация единодушно е преценила, че са налице необходимите основания, като е работила в сътрудничество с Представителството в България на Върховния комисар на ООН за бежанците и с други организации и институции с компетенции в тази област.
Изключението само затвърждава правилото, че тази процедура обичайно се администрира от Държавната агенция за бежанците, под съдебен контрол.
Всеки от вицепрезидентите е дал българско гражданство със свои укази на десетки хиляди, възстановил и освободил е от такова по няколко хиляди и е отменил или лишил десетки от натурализация. Но и тези процедури се развиват другаде – в правосъдното министерство, а решенията по-скоро формално се подпечатват на „Дондуков“ 2, макар да има последната дума.
Така на практика единственото действащо делегирано правомощие на вицепрезидента е помилването, но статистиката показва красноречиво как се развива упражняването му.
При Желю Желев и Блага Димитрова са помилвани 1500 души, при Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев – 1008. Вицето на Георги Първанов Ангел Марин е помилвал 533 души за двата си мандата, наследничката му Попова – 28 за пет години, а Илияна Йотова – също толкова за двойно повече време.
След скандала с „Петричкия Ескобар“ с голяма степен на вероятност може да се предположи, че следващият избран на поста ще подхожда още по-предпазливо, съответно ще помилва още по-рядко. С което конституционната роля на вицепрезидента ще стане минимално законово реализирана и максимално политически обусловена. И е логично смисълът от съществуването ѝ да бъде поставен основателно под въпрос при евентуален основен ремонт на основния закон.