Анна Заркова
Приех да бъда част от инициативата, която издига Румен Радев и Илияна Йотова за втори президентски мандат в момента, в който получих поканата за това. Нито за секунда не се поколебах!
Не, че не съм наясно с жестокостта на кампанията, която предстои. Не, че не разбирам огромния залог на тези избори. И не, че не съм се простила с много от илюзиите си за благородното дело, което би трябвало да е политиката.
Не! Тъкмо обратното!
Незабавно реагирах на поканата именно, защото чувствам и знам всичко това!
В последните 5 години видях как Радев и Йотова не приеха мрачната действителност и покварата във властта, която аз като журналист от години, като описвам в статиите и книгите си. Те двамата – и това им коства много! – са различни. Но тази разлика е благотворна, както виждам.
Спомнете си колко анализатори и политически дейци предвиждаха, че президент и вицепрезидент ще се спречкат така, както други президентски двойки преди тях. Нищо подобно не стана! Дори в най-трудните часове – подложени на натиск – лавирайки между опасните рифове на нечестиви приятелства и откровено враждебни политически герои и партии – екипът Радев/Йотова устоя. Заслугата е колкото на единия, толкова и на другия. И е един полезен прецедент в българската политика.
Има и други. Нека ви дам само 3 примера.
Напускащата политиката Меркел, дългогодишната канцлерка на Германия, заяви неотдавна – чухте ли това? – „Бившите политици трябва да замълчат!” Не така мисли обаче един друг български президент, който е напуснал поста, но упражнява непрестанно езика си в неспирни, често граничещи с абсурда упреци към президента Радев и политиката му. Помолен да коментира неистините, президентът Радев заяви – забележете това: „Трябва да пазим авторитета на бившия държавен глава дори, когато той самият не знае как да го опази.” Забелязахте ли разликата?!
ВТОРИ пример: В България повечето политици спорят преди избори само заради удоволствието да се слушат като казват, че не ги ли изберем, спукана ни е работата. Румен Радев се отличаваше от останалите в този политически пейзаж, още преди да бъде избран. Заявката му беше, че няма да мълчи пред нередностите. И не мълча. Обещанието му беше, че няма да предаде. И не предаде!
ТРЕТО. Помните ли онзи ден от протестното лято, когато президентът Радев излезе сред събралите се да защитят демокрацията и да поискат по-справедлива България. Той рискува тогава, вместо да шикалкави и да се уговаря, та да бъдат враговете му по-малко. Когато вдигна Радев юмрука си на бунтовния площад, то не беше знак за нападение. То беше знак на сплотеност между хората, вдигнали глави, за да викнат, че не искат управление от мафиотски тип. Тези излезли от подчинение хора бяха много различни – млади и стари, десни и леви, бедни и богати, работници и земеделци, гастарбайтери, чиновници, студенти. Никой политик и партия до този момент – нито с парламентарната си опозиция, нито с призивите си за нужната съдебна реформа – не можа да събере толкова различни сили заедно за доброто на България. Това направи Радев – на площада, където беше обявена война срещу корупционния фасон на властта.
Войната, казват, винаги била провал на дипломацията. Но с войната срещу корупцията не е така. В нея дипломати няма. Има лакомници за пари и власт, и гладни – не просто за хляб, а за справедливост, за свобода.
Радев не остана наблюдател на тази война. Той зае позиция на точното място и в точния момент, който, ако беше пропуснат, щяхме да потънем до шия в блатото на корупцията. Сега страната ни има шанс да изплува.
Казват, че държавният глава трябва да бъде обединител. Така е. Но обединението в примирение към неправдите се нарича Подчинение. А обединението в борба срещу тях се нарича Смелост. В последните 5 години ние имахме един достоен и смел президент. Аз искам да имаме такъв президент и в останалите пет. Искам смел президент – горд народ – справедлива държава! Затова застанах до много българи, които уважавам – талантливи учени, писатели, журналисти, учители, лекари, политици, актьори, музиканти в Инициативния комитет за избора на Румен Радев.
Господин Президент, на добър час!