Анна Заркова и „Главните прокурори – от Татарчев до Гешев“

В тази книга всеки може да намери нещо, заради което да си каже – струваше си да се прочете!

Това е знакова книга. Аз дълго време й бях обиден!

Защото давайки пълна воля на главните си герои, авторката е оставила изреченото от тях и без редакторска намеса, както се казва, но и без възможност оплютите от главните герои хора да се защитят.

Ето, аз също съм станал жертва на откачалщините на един никак не добре с нервите и психиката човек, какъвто беше Никола Филчев като главен прокурор. Той понякога и на моя сайт в коментарите си лее злоба и цинизми, не знам защо е тази негова обсесия от мен, да е жив и здрав! Но можеше поне да бъда попитан от авторката, след като му е дала волята да бълва гадости по мой адрес, дали мръснишките му клевети са истина. Пак казвам, да е жив и здрав…

Иначе книгата ни дава една невероятно показателна представа за тридесетте години на Прехода и особено за десетте години на сегашната власт.

Да го кажа още веднъж – особено за десетте години на тази власт! И това е така, защото без последните записи с глока, кюлчетата и пачките, с ПКП, всичко друго е тук – събрано едно към едно.

Вярно е, че всеки скандал у нас минава и заминава, нещо запомняме, нещо забравяме. Но събрани на едно място и Ти си го избра!, и Ало, Танов!, и Мишо Бирата, и Вучката, и какво ли още не – това са десетки документи, които създават една ужасна представа за това десетилетие. Може да се види какви хора са ни управлявали през него и как са ни управлявали. Как са спирани или завеждани дела срещу неудобни и неугодни, как е била системно изнасилвана Темида, как Той е дърпал конците на Висшия съдебен съвет, как нищо, абсолютно нищо в страната ни през тези десет години не е ставало, даже не е било възможно да стане без едноличната Му воля!

А езикът на властта? Циничен, мръсен, просташки, нецензурен…

Някога Историята се пишеше от победителите. Това вече не е така!

Сега всички ние пишем Историята – някой с една дума, някой с една статия, някой с едно интервю, някой – като Анна Заркова – с една книга.

Аз не искам да кажа, че писането на Историята на тези 30 и особено на последните 10 години е било целта на Анна Заркова – да не ѝ приписвам моите усещания от нейната книга. Но възнамерявала ли е тя или не е да напише Историята на тези 30 и особено на последните 10 години, важното е, че е го е направила!

И именно затова си казах – слава Богу, че я има тази книга на Анна Заркова, слава Богу!

Защото не се съмнявам, че ще дойде денят – скоро или не чак толкова скоро, когато именно книги като тази на Анна Заркова ще са паметта за управлението на властите след 1989 г. и особено на сегашната власт. Особено на сегашната власт!

Това е истинската История на сегашната власт! Такава е истинската История на сегашната власт!

Хората след нас ще четат книги като книгата на Анна Заркова и няма да вярват на очите си, ще си казват – Господи, възможно ли е да е имало толкова уродливост, такова погазване на законността, такова покваряване на демокрацията, такава безпардонна безнаказаност?! Възможно ли е хора с такъв морал, ако това може да се нарече морал, да са ни управлявали и то цяло десетилетие!?

Честно ще си призная – аз съм свидетел на последните 10 години, нищо от онова, което привежда Анна Заркова не е минало без да го забележа. Но така събрано, то просто смазва с циничността и гадността си. И разтърсва с достоверността и обективността си.
То е Документ на последното десетилетие, то не може да бъде изгорено на клада, то не може да бъде забранено, то не може да бъде скрито, то не може да бъде забравено. То като бумеранг ще се върне и ще хвърли светлина върху Десетилетието на безвремието и блатото на Статуквото, наречено Стабилност.

И това ще бъде сладко отмъщение за всички, които нямаха и грам илюзия за истинската същност на тази власт, но бяха безсилни да променят каквото и да било, защото бяха в малцинство, в малко, в мъничко малцинство, понякога състоящо се от един-единствен човек.

Но макар и сладко, това отмъщение ще бъде всъщност горчиво, много горчиво. Защото всичко онова, което е записано прилежно и дума по дума в тази книга на Анна Заркова можеше да бъде избегнато, ако имахме гражданско общество и критична маса будни хора – зрящи за онова, което ни се случва. Можеше да бъде избегнато, но не беше избегнато. Затова ако тази книга според мен е позор за властта на това десетилетие, тя е срам за народа, допуснал управлението на тази власт. Тя е наш общ срам. За който Историята ще ни подири сметка. Заедно с нашите деца и внуци.