Анна Заркова,
вестник „Галерия“
В една януарска вечер на отиващата си 2024 година един мъж не успя да се прибере при жена си в бившия Дипломатически клуб в Горна баня. Падна по очи с куршум в главата на крачки от дома си. Стълпотворението от прокурорски и полицейски шефове около трупа подсказа, че Мартин Божанов-Нотариуса е бил нещо повече от имотен измамник – бил е брокер на влияние в съдебната власт. Разстрелът му хвърли светлина върху две групировки от корумпирани политици и магистрати, които в комбина с мошеници ускоряват и бавят дела, освобождават арестанти, крадат бизнеса им, продават присъди, накратко – приватизират правораздаването.
Годината, която изпращаме, премина под знака на криминалната приватизация на прокуратурата, МВР и съда.
Приватизация ли? Да, точно така. „Раздържавяване чрез покупко-продажба”, както гласи популярната дефиниция, „преминаване от държавния сектор към частния” – само че не на комбината „Кремиковци” или на „Булгартабак”, а на съдопроизводството и правоохраната. И да, поради някои особености на българския преход към демокрация всичко това в съзнанието на много българи е равнозначно на кражба.
Когато попитали руския историк и писател Карамзин навремето (1824 г.) какво става в родната му страна, той отвърнал изчерпателно с една-единствена дума: „Крадат”.
Ако някой ни попита днес какво се е случило точно два века по-късно в България, ние бихме могли да изчерпим въпроса със същата дума, като поясним: „Откраднаха дори везните на Темида.”
Кои са „те”?
„Зад убития Мартин Божанов не стои един човек, а структури, функциониращи с десетилетия. Това е адска машина за ликвидиране на хора, дирижиране на съдебните процеси и политическия живот.”
Така каза Владислава Цариградска, съдийка от Луковит, която беше препатила (заплашвана, изнудвана, заливана с медийна кал) и продължава да пати от бандата на мнимия нотариус, понеже отказала да реши според неговата прищявка спор за имот между втората и третата му жена.
Нейният разказ за „адската машина” прозвуча по BTV през февруари т.г. и не беше „претупан”, както се случи с него във Висшия съдебен съвет преди 3-4 години, а напротив – бе тиражиран и предизвика многобройни реакции – включително и сред тия, които поискаха разказвачката да се „кротне” и замълчи. Причината беше, че той отразяваше очевидната истина, която е вече достояние на мнозина.
Почти всеки гражданин, озовал се волно или неволно в ролята на ищец, ответник, обвиняем, подсъдим или свидетел е наясно, че както в София, така в окръжните градове има „кантори”, „приемни”, „задни стаички в ресторанти” и прочие свърталища, в които се предлагат по ценоразпис не просто адвокатски услуги, а прокурорски постановления, обвинителни заключения и прочие съдбовни актове по желание на клиента.
Две такива „тържища на съдби” (както ги нарече Любена, бившата съпруга на впиянчения бивш следователски шеф Петьо Петров-Еврото) бяха разкрити от неправителствения Антикорупционен фонд в кръчмата „Осемте джуджета” и в локала „SS Клуб” още през 2020–2021 г. Но цели три Коледи трябваше да минат преди снайперът, който прати Нотариуса на оня свят, да ги изстреля в новинарските рубрики.
Така разбрахме, че убитият не бил юрист, а възпитаник на Слави Крашевски (най-известния шарлатанин сред нотариусите и най-известния нотариус сред шарлатаните) и оттам идвал прякорът му. Научихме също, че бил съдружник на Петьо Еврото („гениалния изрод, който на бутилка уиски може да сътвори всякакъв пасквил срещу всеки”, както го описва бивш негов колега). В неговия „SS Клуб“ (също като „при джуджетата”) били фабрикувани компромати за магистрати (видеозаписи на оргии и снимки на пачки) и били складирани преписки в чували под охраната на патрулки със сини лампи. Кои SS-овци с тоги са играли в порнофилмите, с колко тона „черно Джони” са поливани сумите, събирани от арестанти и техни роднини – това едва ли ще узнаем и догодина. Защото трудно можем да допуснем, че някой редовен гост на някое от двете особени заведения успешно ще разследва себе си.
Задкулисното правоприлагане не е от вчера. И не е от датата на раждане на Еврото или Нотариуса. А не и е откакто на главния прокурор Гешев и заместника му Сарафов бе даден „от Банкята” знак „да се прегрупират” – първият да стане посланик, за да седне вторият на мястото му… Новината на годината е, че завесата падна. Свалиха я кукловодите, след като взеха решение да дърпат конците не зад кулисите, а от първия ред в парламента. Добре, но последвалото преподреждане на марионетките не можа да стане безшумно и лесно. Завързаха се битки между тях и срещу тях на различни терени – в прокуратурата, в Народното събрание, в съдебния съвет, в спецслужбите, комисиите и агенциите. И битките бяха окървавени.
„Така и не разбрахме какво стана с убийството на Алексей Петров. Важно е да разберем какво стана и с убийството на Мартин Божанов. Или ще разкъсаме мрежата в която мафията ни е оплела, или тя ще задуши държавата” – обяви държавният глава Румен Радев, малко след като Нотариуса отнесе в гроба мръсните си тайни.
„Или-или”. Или добър, или лош сценарий за България.
Беше миналата зима, когато президентът го очерта. Но ако до тази зима превзетите от олигархията институции са дали на доброто някакъв шанс, ние все още не сме го забелязали.
Равносметката на тази Бъдни вечер е доста отчайваща: Нотариуса умря, Еврото потъна вдън земя, но Семейството остана – тук е и досега.
Кое „Семейство” ли? Мафиотското. Това, за което ни информира в прав текст Невена Зартова – софийската районна прокурорка, която стана първата явна мишена във войната между Сарафов и Гешев – войната, която наблюдателни репортери нарекоха „Джуджетата срещу членовете на SS Клуб”.
Ето какво заяви Зартова пред парламентарната комисия за изясняване на дейността на Еврото и Нотариуса:
„Чувала съм неколкократно, казано с гордост от магистрати: „Аз съм част от това Семейство”. То е нещо като масонска ложа. Аз лично отказах да съм в него, въпреки че ме каниха, защото това означаваше зависимост от Петьо Петров – финансова, с компромати… Той е правил видеа и снимки на членове на Семейството в „Осемте джуджета” и на други места. На мен тази зависимост ми се стори страшна. Защото оттам няма излизане. Има вход, но няма изход.“
Вход без изход.
Дали е така?
Борислав Сарафов вероятно знае. Той беше през цялата 2024-а „изпълняващ функциите главен прокурор” – на мястото на Иван Гешев, който беше свален от „въшките”, които го избраха. („Ти знаеш, че са малко въшки”, казва членът на ВСС Йордан Стоев в записан разговор с Гешев, преди колата му да бъде поучително взривена…)
В социалната мрежа и сега се върти интервю, в което Сарафов 5 пъти за 60 секунди заявява, че няма да се кандидатира за „титуляр”. Но кандидатурата му е вече факт и ще се гласува през януари.
„Той или няма собствена воля, или обича да лъже публично, защото знае, че каквато и простотия да направи, изборът му е гарантиран”, допуска пред в. ”Сега” адвокатът по човешките права Михаил Екимджиев. Звучи логично.
Що се отнася до „простотиите” („порочните практики”) в държавното обвинение и в органите за сигурност – тях „с лопата да ги ринеш” и в последните 12 месеца, както и в предишните десетина шестмесечия. И колкото повече ги „изкореняват” по метода „ала-бала”, толкова по-високо стърчат.
Вижте ги.
Прокуратурата пак е политически играч. Изявите ѝ ескалират в яростната подялба на ДПС между Пеевски и Доган. По нейна заповед в единия от двата враждуващи лагера се извършват арести, а в другия се кади тамян.
Публикуват се пак разпити на анонимни свидетели по дела. Животът им все по-често се залага като левче в хазартна игра и те се отричат от показанията за престъпления в които са участвали.
Купувачите на гласове пак се делят на „техни” и „наши”. И „нашите” онагляват до крайности. В село Подем гасят уличните лампи и затварят пенсионерския клуб, ако старците не гласуват за когото трябва.
МВР пък пак чака повишение на заплатите, а безредието стигна дотам, че и разходките в моловете станаха опасни. Развихрилите се в тях тийнейджърски банди родиха вица: Къде си тръгнал на мол, като не можеш да се биеш?
Ами кафявите сайтове-куки? На тях пак окачват надолу с главите неправилно мислещите. И прекалиха – един от подставените им собственици държи над 70+150 фейсбук групи.
А над главния прокурор пак е „само небе”. Въпреки създадения по европейска препоръка механизъм за разследването му. Съдия Даниела Талева, която трябваше да го задвижи от миналия 7 декември, още не е отчела разкритията си, ако го има. Дали се страхува? Или се срамува?
Ще доживеем, ще разберем. Нова година, нов късмет.