Анна ЗАРКОВА
вестник „Галерия“
„Няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не излезе наяве”. Този текст от евангелието на Лука (8:17) цитира във Фейсбук Владислава Цариградска – съдийката, която се опълчи срещу мафията и обяви, че в България има „адска машина за ликвидиране на хора, дирижиране на съдебните процеси и политическия живот”. Цитатът беше препратка към обещанието, което даде Европейската прокуратура през март, а именно: да провери истинска ли е вината, която се вменява на българската европрокурорка Теодора Георгиева с два видеозаписа от бърлогата на Пепи Еврото, или е измислена, за да я злепостави.
Какво се случи в изминалите два месеца оттогава? Нищо, освен това, че лятото смени пролетта, а избухналите разпри „за или против еврото” успяха да изместят от общественото пространство неудобната за властите тема за завладяването на правосъдието от мафиотските синдикати.
„Европейската прокуратура може да проверява своите, защото Лаура Кьовеши не се страхува, че може да стигне до себе си. Записите (от дивана на Пепи Еврото) имат и положителна страна. Вече няма съмнение кой и как кадрува у нас… Записите смразиха мнозина в съдебната система, които познават креслата и креватите в подземните клубове, в които диспечери като Еврото и Нотариуса са доставяли правосъдни услуги. И показаха, че най-важната задача пред българското общество е изчистването на държавата от всички, които чрез нашийници с компромати са заели ключови постове и вземат ежедневно решения, предопределящи живота на хората…”, написа съдия Цариградска.
За думите ѝ има достатъчно доказателства.
Първото едноминутно компроматно видео, в което се чува репликата на Пепи „Решили сме го. Ставаш и това е!” не можа да убеди много хора, че жената в гръб, с която той говори (седейки на диван пред отрупана с бутилки маса) е направила именно това, което той съобщава в нарочно писмо (договорила била с него назначението си при Лаура Кьовеши и то, след като той 5 години ѝ давал по 10 000 лв. месечен подкуп).
Но второто видео (изтекло 14 дни по-късно, на 24 март т.г.) не оставя място за съмнения. То показва пет минути от същата среща (на 13 януари 2020) и записаният разговор този път потвърждава написаното от Еврото: „Тук се вижда как аз и Теди договаряме как тя от трети класиран кандидат за европрокурор може да стане първа чрез отстраняване на първите двама”.
Факт е, че тази договорка се изпълнява – едната от двете класирани кандидатки се оттегля и става заместничка на главния прокурор Гешев, а другата не предявява претенции.
Нищо чудно, че след втория филм на Еврото-пирчърс от кабинета на Кьовеши в Люксембург съобщиха, че започва „безпрецедентно административно разследване за евентуални нарушения”, извършени от софийската им колежка.
„Разследването срещу мен няма никакво отношение към изтеклите записи от името на Петьо Еврото” – обяви Теодора Георгиева. По думите ѝ тя изпаднала в немилост пред румънската си шефка не за друго, а защото си направила отвод по делото за разширението на газохранилището „Чирен” – това, което не се случи, но погълна европейско финансиране за 78 милиона.
А защо го е сторила?
Тя отговаря пред „Капитал”:
„Във връзка с отправените към мен заплахи искам да уточня, че за Чирен съм се отвела, защото се чувствам застрашена от господин Пеевски. Той е сочен от отстранените изпълнители като човек, който упражнява натиск върху тях – да се качи маржът на печалбата на дружеството изпълнител и те да изпълнят проекта на непосилно ниски за тях цени”.
В отговор водачът на „Новото начало” предприема контраатака:
„Визирате ортачката на Пепи Еврото ли? Тази, за която излязоха записи, за която се видя по какъв престъпен начин е станала европрокурорка? Кога се сети, че е застрашена от Пеевски? Когато започнаха да я разследват!” – обръща се той към парламентарните репортери.
Посочвайки в допълнение, че „това е личната поръчкова секретарка на Кирил Петков (бившия премиер на Промяната)”, Пеевски заключава: „Аз нямам нищо общо с този случай. Тя ще трябва да обяснява как ме е набедила и ще си понесе последствия за лъжите. Аз ще подам до властите сигнал срещу нея”.
Дали водещият депутат е сигнализирал действително срещу „ортачката” на своя бивш колега от столичното следствие – историята мълчи. Но пък е известно, че „колегата” (практикувал впоследствие в кръчмата „Осемте джуджета”) е сезирал на два пъти прокуратурата, че като административна съдийка тя е била на „заплата” и при него.
Внушението е, че Пепи Еврото е водил на каишка хубавата юристка цяла петилетка, преди „да я прати в Люксембург”.
Но това лъжа ли е, или е истина?
Какво е престъплението тук? Набеждаване? Или подкупничество?
Както ни учи сър Артър Конан Дойл, от всяко престъпление остават следи. Но не винаги остава някой, който да тръгне по тях без задни мисли и (!) без страх, че ще стигне до себе си.
Има ли такъв в Софийска градска прокуратура? Няма. Доказва го мълчанието ѝ след две проверки по случая, образувани преди 2 месеца и преди 2 години.
А мълчанието е обяснимо.
Не е само европрокурорката, която е ходила „при джуджетата”. Публична тайна (документирана със снимки и разпити на очевидци) е, че на раздумка с Пепи там са се отбивали редовно и бившият главен прокурор, и сегашният, и други шефове от разни съдебни инстанции. Клиенти са били на „тържището на съдби”, което той е държал, както бившата му съпруга се изразява.
Е, да. Не всички топмагистрати са се подвизавали в Семейството на Петьо Еврото, както се разбра. Някои са предпочитали Клуба на Нотариуса – този, в който са влизали с карти и чиито камери са ги запечатали по канапетата в сумрака… (С кого и как – това тепърва ще ни покаже някой, който е прибрал флашките преди или след полицейските обиски там).
„Нямаме доказателства за престъпно поведение на магистрати във връзка с Петьо Еврото и Мартин Нотариуса”, заявява наблюдаващият прокурор Йордан Петров (да, той – с правоъгълната брада тип „Гарибалди”, чието име все се пада, когато компютърът „джурка случайното разпределение” на корупционните дела. (Нещо като сферата на тотото, когато пуска шестици с еднакви числа).
Можем ли да допуснем ли, че Истината говори през неговата уста?
Можем, но ако не сме наблюдавали войната между Семейството и Клуба, избухнала при „прегрупирането” на Сарафов и Гешев (днешният Главен и неговият предшественик). И ако не сме чули разменените между тях обвинения. И ако от техните пресцентрове не бяха изтекли справките на ГДБОП и протоколите с разпити на анонимни свидетели, които говорят точно обратното на това, което разправя прокурорът с брадата…
„Остава само да разчитаме на вносна комисия, която да погледне в черните кутии със записи от СРС-та и частно наблюдение, които нашите институции пазят грижливо, а компетентните органи заобикалят гнусливо”, заключава съдия Цариградска.
Така изглежда. Че институциите у нас са пазачи на срамните публични тайни.
Парадоксалното е, че при това ние българите плащаме за правосъдие най-много в сравнение с другите европейци. За 2015 г. бюджетът на съдебната власт у нас е под 600 млн. лв, а през 2025-а той е над 1,3 млрд.лв. Милиард и триста милиона! По разходи за прокурори сме двойно повече над средното за Европа, показва изследване на Института за пазарна икономика. За прокурорски чиновници – тройно. Кадровиците им от Висшия съдебен съвет са си гласували сами на себе си по 20 000 лева на месец.
Нима не могат да се намерят сред хилядите скъпоплатени магистрати десетина-двайсет поне, които да сe престрашат – да се съюзят със стотина от полицаите, на които вдигнахме с 50% заплатите – и да си свършат неотложната работа?
Да извадят Еврото от скривалището му.
Да заловят убиеца на Нотариуса.
Да затворят компроматните им банки. Да намерят архивите с порнографските филмчета и неприличните разговори, с който мафиоти и шарлатани изнудват политици и правници.
Да открият кой и защо поръча разстрела на Алексей Петров.
Да извадят на светло фамозния Таки, охранителят на Криптокралицата, главатарят на Бандата на Чуковете, финансистът на нечестните избори. Да обследват и съдружника му Ами, наследникът на Къро, бог да го прости – Царят на златните паркинги, ликвидираният с два куршума водач на държавните контрабандни канали…
Да посочат партиите, които си купуват избиратели с пари от контрабандата, да спипат ятаците им сред митничарите и ченгетата, да видят кой сега подава паролата „Разотивайте се, колеги” вместо зам.-шефа на ГДБОП Литов, който бе отстранен.
И да пресекат най-сетне търговията с правото, тегленето на кеш от банки с чували и кражбата на бизнеси, която според препатилия фабрикант Златанов продължава и след като Еврото е „наужким в изгнание”…
Има още какво да се прави, но това стига за начало. Друг въпрос е, че като заговори някой управник за „ново начало”, за „хората“ и за „промяната” ние вече сме убедени, че ни се подиграва.