Анна Заркова
Да се създаде специален пенсионен фонд на съдебната система за подпомагане на пенсионираните магистрати. Тази идея влезе в дневния ред на Висшия съдебен съвет (ВСС) – лансирана от един негов член и посрещната от другите с гостоприемство.
Съдебни пенсии? Каква идея! Да подминем коментарите в социалните мрежи, че е „нахална”. Да попитаме само – каква е, ако не е такава?
Би била „рационална” или „резонна”, да кажем, ако вноските във фонда се удържат от 4-5 цифрените заплати на съдиите, прокурорите и следователите. Въпросът колко са заслужени цифрите, да го оставим сега настрана…Очебийно е обаче, че по идейния проект те ще се плащат и от работодателя – от ВСС, т.е. държавата, т.е. от нас.
Защо така, бе джанъм? Не би било от благодарност за добрата работа, честно казано. Тогава? От съчувствие бивало да оставяме магистратите на максималната им пенсия само. Понеже бил тежък магистратският занаят, несъвместим бил с разни други занаяти и в инфарктната 65-годишна възраст предполагал шок от голямата разлика със заплатата.
Ами шокиращо е, да. Едно е да вземаш 7500 лв. на месец като съдия във ВКС , друго е – 1500 лв. като пенсионер и то без привичните привилегии – бонуси, наплащане на осигуровки, 3000 лв. за дрехи и дарове – следващи се и неследващи се. Шок! И още по-шокиращо щеше да е, ако на раздяла с тогата не си взел 20 заплати накуп за обезщетение (а не 6 като в други професии).
Не иронизираме, не. Само правим сравнение с простосмъртните работещи, които вземат поне двойно по-малко от съдиите в СРС.
И не завиждаме. Напомняме само, че всеки гражданин у нас може да се осигурява в доброволен пенсионен фонд, ако желае, а привилегиите на базата на служебно и обществено положение са противоконституционни, май.
И не спорим по казуса. Не сме прависти. Просто правим разлика между право и криво.