„Щом народът пак е недоволен, обещай му нов закон.”
Звучи като реплика от ония записи в Банкя, където разни гости на Бойко решават важни държавни дела. Но не е. Казано е още през 16-ти век от Сюлейман Великолепни Законодателя, най-дълго управлявалият султан.
По негово време (1620-1566), сочат изследователите му, законите се множат, но още повече се множат обещанията за тях – султанът знае, че обещанието е винаги по-привлекателно от действителността. Той не отменя предишните закони и неуморно измисля все нови и нови. Така доказва историческата истина, че когато в обществото цари невежество, в умовете безпорядък, а във властта продажност, тогава законите стават толкова много и разни, че е невъзможно да се прочитат, а камо ли да се изпълняват.
Така е било в Османската империя преди 6 века. А не е ли така в България и днес?
От краткотрайното 46-то Народно събрание валяха като дъжд върху нас несбъднати обещания за законодателство. А в идната предизборна кампания партийните вождове и вождеси направо ще ни удавят в тях…
Пък на нас само един нов параграф ни трябва само: „Да няма в изборните листи неграмотни, простаци, крадльовци, крадли, лъжкини и интригантки”.
Не е ли така?
Не знам дали има в света идеален закон, от който справедливостта и добруването на народа да изскачат като филийки от тостер. Но ми се струва, че доброто се прави от добри хора – политици и граждани. Лошото е, че у нас някак си не се получава.
Автор: Анна Заркова