От книгата на Анна Заркова „От Вапцаров до Живков и останалите“
ГЛАВА ОСМА
Дава на Държавна сигурност имена на другари от работническата партия
„ПРОТОКОЛ ОТ РАЗПИТ
14 юли 1932 г.
Именувам се Петър Петров Таков, роден в Мездра, Врачанско, 23-годишен, по занятие служител в транспортна кантора в Червен бряг. Източноправославен, грамотен, неженен, неосъждан.
Член на работническата партия в България станах през март 1931 г., като членувах при групата на същата партия в Червен бряг. През октомври същата година станах секретар на групата, после районен секретар.
През май 1932 г. народният представител Крум Кършовски, същият от Червен бряг, ми съобщи, че Централният комитет (ЦК) на работническата партия е решил Червен бряг да стане Окръжен комитет на партията с 4 околии – Горнооряховска, Белослатинска, Луковитска и Тетевенска, и че аз трябва да стана временно окръжен секретар. Каза ми също, че на 26 юни трябва да се свика окръжна конференция.
На 10 юни Петко Стоев от ЦК мина, пътувайки от Варна за София, през Червен бряг и ми предаде, че делегатът на ЦК, който ще дойде на конференцията, ще постави лично дневния ред. А някой от групата в Червен бряг трябва да подготви реферат за войната и опасността от нея. Аз скицирах темата за войната…
На 26 юни се събрахме около 25-28 души в село Брезде, Белослатинско. От присъстващите аз познавам Петко Лалов от село Кумино, Тошин Иванов от село Арково, Крум Кършовски, народен представител, Илия Добрев – делегат от ЦК и народен представител, Никола Христов от село Чумаковци, Димитър Косяковски от село Брезде. Към 9,30 започнахме. Пръв говори Крум Кършовски за състоянието на партийните групи. После делегатите докладваха състоянието на своите групи по селата. След това говори Илия Добрев от ЦК. Той заключи, че организационното състояние в окръга е много слабо и трябва да се засили, като се привличат повече членове към партията. Трети трябваше да бъда аз и да чета реферат за войната, в която правителството има опасност да вкара България. Бях скицирал това на лист. Тъкмо почнах да говоря, и полицията дойде. Каза, че сме арестувани.
Закараха ни в Околийското управление в Бяла Слатина. През нощта ни пуснаха.
След няколко дни полицията в Червен бряг ме потърси. Явих се в полицейския участък и бях за втори път задържан и закаран в Околийското управление в Бяла Слатина. На другия ден ме препратиха в Инспекцията на полицията във Враца, а оттам ме докараха в Дирекцията на полицията в София.
На листа, на който съм скицирал реферата за войната, съм начертал географска карта на луковитските околии с всичките населени места, за да се види нагледно в кои села има групи на работническата партия.“
Арестантът Таков е написал саморъчно признанията си след разпит от полицейски следовател, става ясно от старите архиви на Министерството на вътрешните работи.
„Проведох настоящото дознание“, декларира следователят, чийто подпис не се чете. Който и да е той, не е могъл в ония години да знае, че разследва бъдещ министър и даже бъдещ вицепремиер в бъдещо правителство на работниците и селяните.
Да, сред задържаните под стража на конференцията на преследваната от властта навремето работническа партия е самият Пеко Таков – един от най-известните политици на епохата след 9 септември 1944 г.
Между кориците на тънката кафява папка под номер К-99858, където е досието му на активен борец против фашизма, се вижда, че „Петъръ Петровъ Таковъ“ е предпочитал да се подписва като „Пеко Таковъ“ под показанията, които е давал през 1932-1933 г. като арестант. Кариерата му под това име в установилата се 12 години по-късно комунистическа власт е завидна: Носител на медала „Герой на Народна република България“; главен секретар на Общия земеделски съюз (1945-1948 г.); председател на Централния кооперативен съюз (1948-1962); министър на вътрешната търговия (1962-1971); зам.-председател на Държавния съвет (1971-1986), когато първи в управляващата БКП и в държавата е Тодор Живков.
Пеко Таков години наред бе близо до Тодор Живков при официалните му изяви. На снимката се вижда как бившият първи държавен и партиен ръководител реже лента на нов завод, а Таков е сред придружаващите го официални лица
Полицейският следовател в отдавна отминалата 1932 г. е приложил към дознанието, по което Пеко Таков е обвиняем, черновата на неговия реферат за войната. Бележките са нечетливи, кратки: „България не бива да вземе участие и в двете световни войни“; „Миролюбивата политика на Съветския съюз…“; „Правителството ни заблуждава…“; „Нужен е саботаж от страна на работническата партия по превози на военни материали…“. Към следственото дело е прошнурован ВЪПРОСНИК, в който е очертана накратко биографията на задържания Петър Таков:
„Рождена дата: 15 август 1909 г.
Главно занятие: чиновник
Баща: Петър Таков, комисионер, роден в Цариброд
Майка: Екатерина Такова, домакиня
Братя и сестри: Кръстю Таков – комисионер, Йордан Таков – чиновник, Асен Таков – студент, Гергина Такова – ученичка
Езици: само български
Образование: средно търговско
Женен ли е: не, деца няма. (Онази 1932 г. е далеч от идните години, когато синът на Пеко Таков – Янчо Таков, като журналист, водещ на телевизионната „Всяка неделя“, ще надмине по популярност баща си.)
Факсимиле на въпросник, попълнен за Таков в годините назад, когато е бил арестант
Гешев лично разпитвал бъдещия министър на търговията
Когато на 2 януари 1933 г. за трети път прибират Пеко Таков в килия, с него се заема лично Никола Гешев – тогава агент на Държавна сигурност, а по-късно шеф на отделение А на „Обществената безопасност“, която гони враговете на властта. В архивите е запазен подписан от Гешев „ПРОТОКОЛ за разпит на лицето Петър Петров Таков“. Ето част от показанията, които тогавашният най-прочут политически полицай е успял да изтръгне от бъдещия държавник:
„Бях дошъл на 31 декември 1932 г. в София за конгреса на работническата партия, обаче бях закъснял и не присъствах. На другия ден срещнах Петко Стоев, народен представител, който ми каза, че конгресът е решил да се състои в София разширена партийна конференция. И че на конференцията трябва да присъстват от моя Червенобрежки партиен окръг трима души.
Преди конгреса на работническата партия в България от партийния окръг в Червен бряг бяха избрани трима делегати, между които и аз. На 20 декември 1932 г. аз съобщих с писмо на Нино Хинов от с. Манастирище да дойде на 31 декември в клуба на партията. Другият избран делегат беше от Луковитско, обаче той не дойде.
Нино Хинов ме намери на 30 декември вечерта в Червен бряг и през нощта тръгнахме двамата за София. Към 3 часа следобед на другия ден отидохме в клуба на партията на площад „Позитано“. Там намерихме Петко Напетов, народен представител. Той изпрати с нас едно момче да ни отведе там, където ни и арестуваха – на булевард „Дондуков“ до кино „Феникс“.
Написах го саморъчно: Пеко Таков
ДОПЪЛНИТЕЛНО ПОКАЗАНИЕ
Човекът от Луковитско се казваше Димитър Тодоров. Червен бряг се делеше на 8 групи – Червен бряг, с. Чумаковци, с. Реселец, с. Брезде, с. Руици, с. Сухатче, с. Летница и още едно село – с общо 120 членове. Секретарят на червенобрежката група е Петър Петров, а на групата в Реселец – Мартин Тодоров, а в Сухатче – Митьо Казаков.“
Говори се, че точно заради това „Допълнително показание“ по Живково време Пеко Таков си имал неприятности, някой от приближените до Тодор Живков го нарекъл даже предател. Но от полицейското му досие днес не може да се направи извод доколко това обвинение е справедливо. Вехтата папка съдържа по-малко от 10 изписани листа (чието съдържание цитирахме по-горе накратко). В нея не е отбелязано например дали Пеко Таков е бил изтезаван, преди да назове пред Гешев неколцина свои другари от работническата партия. Не става ясно и друго – дали най-информираният агент на тогавашната политическа полиция е научил нещо ново от този арестант, или е получил от него само бегло потвърждение на факти и имена, които вече е знаел.
Близки до Пеко Таков в близкото минало го определят като „рядко почтен човек“ и твърдят тъкмо това – че той е разказал пред Гешев само общоизвестни неща за открито действащата тогава опозиция на властта.
Твърди се също така, че Таков по едно време изпаднал пред Живков в немилост – ето защо служители на Живковата Държавна сигурност бръкнали в архивите и затрили документацията за най-значимото от борческата му биография.
Тъй или инак Пеко Таков носи званието „Герой на България“ до деня, в който умира – 29 юни 2001 г.