От книгата на Анна Заркова „Свободни в словото“
Депутатът, бизнесмен и за кратко председател на ДАНС Делян Пеевски се оказва сред най-големите дарители на институциите за борба с коронавируса, констатира Николай Стайков в статия, излязла в „Свободна Европа“ на 6 април 2020 година. Според тъй наречените Пеевски медии даренията на техния сайбия достигат 2 милиона лева в разгара на пандемията.
Какъв е произходът на богатството, от което са заделени? Стайков прави уговорката, че това е труден въпрос, тъй като голяма част от бизнеса на този многолик дарител е в офшорни зони – в данъчни убежища, които предлагат на клиентите си не само оптимизиране на налозите, но и укриване на самоличността.
Тогава?
Ники Стайков не е от журналистите, които питат, колкото да се покажат куражлии. Той търси отговор. Търси го компетентно и упорито. Не в регистрите на офшорките в Дубай, Лихтенщайн и на Карибските острови, до които няма достъп. А в историята на Делян – в приключенията му по пътя до забогатяването.
Известно е, че Делян Пеевски влиза в политиката през 2001 година като най-младия член на министерски кабинет и един от ръководителите на младежкото НДСВ.
Какво притежава той до този момент? Почти нищо.
Във връзка с името му, което тогава се знае само в кръга на приятели и роднини, Николай Стайков открива само една фирма. И една искова молба до съда във връзка с недвижим имот в столичния квартал „Изток“.
Фирмата се нарича „Българска консултантска компания“. За нея липсват сведения, освен едно – че е прехвърлена през 2001 г. на някой си Ангел Кръстев, 85-годишен. Фамилията на възрастния човек съвпада с тази на Ирена Кръстева, майката на Пеевски. Той вероятно е неин роднина, защото и тя самата по едно време му прехвърля свое имущество.
Исковата молба може да се види в сайта Биволъ, където е публикувана. Ищецът, отбелязан с инициалите А. В., описва в нея как Ирена Кръстева и нейният 20-годишен син са продали апартамент от 92 квадратни метра и са получили договорена за него сума от 70 хиляди германски марки на три части – дотук добре – обаче не се явили на уречената дата пред определен нотариус, за да го прехвърлят на купувача.
Съдът насрочва дело по тази молба за януари 2001 година. Но искът е оттеглен месец по-рано – апартаментът е прехвърлен на купувача, постигнато е извънсъдебно решение по проблема – и край.
Николай Стайков продължава до търси произхода на милионите, дарени от Пеевски на борците със заразната болест. Той проверява какво е заработил дарителят по времето, когато е едновременно студент по право, парламентарен секретар на Транспортното министерство и ръководител на борда на държавното пристанище „Варна“. Проверява също така с какви пари разполага той от 2005 година нататък, когато е последователно следовател, заместник-министър на бедствията и авариите и депутат.
В първата си имуществена декларация от 2007-а Пеевски, който тогава е 27-годишен, е вписал само 9239 лева на депозит и 44 405 лева кредит.
През 2009-а, вече като депутат, той декларира два апартамента и къща с двор, купени между 2002 и 2004 година. Цените са скромни и видимо непазарни. Единият от двата апартамента например се намира в елитния софийски квартал „Бъкстон“, огромен е – 262 квадратни метра, а е купен от 22-годишния по онова време Пеевски само за 50 хиляди лева.
До 2015 година той няма никакви декларирани участия във фирми. Майка му обаче, като шеф на Българския спортен тотализатор от 2001 година нататък, показва непренебрежима делова активност – над 10 придобивания на фирми – или лично, или от името на по-рано придобитите „Нова българска медийна група“ и „Балканска медийна компания“. С малки изключения всичките ѝ фирми са губещи, каквито са повечето български медии от началото на века.
„Нова българска медийна група“ се появява в съобщение на МВР през 2009 година, открива Ники. Тогава до неин скъп джип, паркиран пред декларирания от Пеевски дом в „Бъкстон“, избухва бомба. Терористът не е открит, неизвестни са и мотивите му.
А откъде са се взели парите, вложени в тази най-тиражна тогава българска медийна група?
Собственикът на фалиралата КТБ Цветан Василев твърди, че вестниците са негов проект, а майката на Пеевски е само изпълнител. Самата Ирена Кръстева обаче отрича.
След фалита на КТБ тя дава да се разбере, че Семейството е придобило първите си медии с кредит от тази банка, изплатен с цесия след затварянето ѝ.
Десетки вестници и сайтове, чиято редакционна политика съвпада с тази на госпожа Кръстева, се оказват финансирани и придобивани чрез други кухи фирми.
Доходите на заместник-министъра на бедствията и авариите Делян Пеевски, който управлява Държавния резерв, се свързват многозначително с най-големия скандал в управляващата тогава коалиция. През 2008 година изпълнителният директор на държавния тютюнев монополист „Булгартабак“ го обвинява в изнудване за 150 хиляди долара на месец и сочи покровителя му – шефа на следствието Ангел Александров, за негов съучастник. Корнелия Нинова пък, която тогава е заместник-министър на икономиката, замесва името му в лобиране за хазартен лиценз на фирма „Дилот“ за две лото игри. Принаденият към скандала проблем е, че „Дилот“ е с неясна офшорна собственост – на две офшорки от Бахамските и Британските Вирджински острови. След скандала премиерът Сергей Станишев сваля Пеевски от високия държавен пост „заради липса на морал“, но съдът го връща отново там.
Каквото и да е спечелил тази човек като заместник-министър и отговорник за Държавния резерв по-нататък, то не е отразено в Имотния регистър, нито в имуществените му декларации – отбелязва Ники Стайков.
Той обаче обръща внимание на едно негово изявление от времето на протестите срещу избирането му за шеф на ДАНС. Тогава Пеевски определя сам себе си „като успял човек“.
Кои ли успехи има предвид? Тези в бизнеса или тези в политиката?
Загадката е от 2013 година. През 2014-а става обществено достояние фактът, че депутатът Пеевски използва като свои над 100 имота на фирми, чиито крайни собственици са в офшорни зони и при това – забележете! – същите, чиято собственост е скандалната хазартна фирма „Дилот“.
Сред имотите са една бивша почивна станция на Полиграфическия комбинат в парк „Витоша“, една вила в Гърция и множество апартаменти в луксозни квартали на София.
Като преглежда имуществените декларации на Делян Пеевски от 2006 година нататък, Николай Стайков забелязва постепенно нарастване и на личните му доходи, и на участията му в български и чужди фирми. Наименованията на тези фирми, с изключение на медийните, които са на майка му, са съвсем непознати на широката публика. Някои се оказват регистрирани в Обединените арабски емирства, имената на директорите им са арабски и индийски.
Въпреки всичко журналистът смогва да извади интересни връзки от списъка им.
Дружеството „НСН инвестмънт“ например, което депутатът е декларирал през 2015 година, става съдружник в голямата търговска верига „Техномаркет“ и веднага след това продава своя дял на друга фирма, която от своя страна скоростно получава от държавната Българска банка за развитие внушителния кредит от 51 милиона евро.
Същото дружество на Пеевски, отбелязва Николай Стайков, е и за кратко акционер с 5% от „Булгартабак“ – отново фирма с неизвестен краен собственик някъде из Лихтенщайн. Някои журналисти свързват името на Делян Пеевски с доста по-голяма група от бизнеси. Но Николай не намира документалното основание за твърденията им. Той вижда „истинския печеливш бизнес на този човек позициониран някъде между губещия медиен сектор, медийните услуги за властта и осигурените с нейното благоволение предприятия, в които е вложен публичен ресурс“.
В статията му, озаглавена „Откъде са парите на най-големия дарител“, липсва изразът „политическа корупция“. Общите фрази не са в неговия стил. Той продължава да рови в архивите на фалиралата КТБ, за да търси там късчета истина.
Това не е ли маниакално? Или дори малко налудничаво? Не. Рационално е и е логично.
Защото банкерът изгнаник Цветан Василев продължава да твърди пред журналисти, че виновни за фалита на КТБ са Пеевски и „контролираната от него прокуратура“. А сякаш в потвърждение на думите му тази същата прокуратура цели седем години не намира процесуален начин да го разпита.