Владимир Овчинский, zavtra.ru
Превод – Павел Павлов
Тези дни прессекретарят на Белия дом Джен Псаки каза: „Ние всъщност смазахме руската икономика“. Под „ние“ тя има предвид САЩ и неговите съюзници от ЕС. Как може да се прецени подобно твърдение?
Какво означава думата „смазан“? Да, нищо досега. Чисто пропаганден лозунг. Европа, тъй като беше зависима от руските енергийни ресурси, ще продължи да бъде такава. И това е основният въпрос в цялата съвременна икономическа политика. Що се отнася до другите области на икономическите отношения, тук ситуацията като цяло е двусмислена. Още повече, че тя е такава от криминологична гледна точка.
Какъв е и е бил съвременният икономически живот? Учените криминалисти отдавна са отбелязали, че е много подобен на айсберг. Над водата е видимата му част, легалната. Под водата – невидимата, сенчестата, неформалната. Но в айсберга и двете части не могат да съществуват една без друга.
Санкциите засягат основно видимата част. Невидимата винаги реагира различно. Но частта в сянка е наясно, че за да продължи да получава свръхпечалби, е необходимо да се търсят нови начини за оцеляване в условията на санкции и това засяга както производството в сянка, така и търговските отношения в сянка, и сенчестите финансови потоци.
Едно е ясно – никакви санкции, никакви кризи не могат да смажат цялата икономика.
Европейските политици са обвързани със своите вътрешнополитически проблеми. Те не искат да разсекат възлите на сивата икономика и дори не говорят за това. Финансовите и икономически сили, които финансират различните партии и техните лидери, се интересуват само от едно – да продължат да печелят от легалната и нелегалната икономика. Русия винаги е била и ще бъде печеливш партньор за тях във всички области – енергийни ресурси, метали, минерали, селскостопански продукти и т.н.
Разнообразната сива икономика
Дяловете на сенчестия сектор в различните страни от ЕС са много различни един от друг: например за Западна, Централна и Северна Европа тази цифра се колебае около 10%. В средиземноморските страни той достига една четвърт от БВП. И нараства до 30% в някои части на Източна и Югоизточна Европа.
Всички европейски държави могат да бъдат разделени на три групи: първата група се състои от 14 държави. Най-ниското ниво на сивата икономика е в Австрия (8,2%), Люксембург (8,2%), Холандия (9,8%), Франция и Великобритания (по 11%).
Втората група включва Испания, Португалия, Италия и Гърция. В тези страни делът на сивата икономика е значително по-висок и клони към една четвърт от БВП: Испания – 19,2%, Португалия – 19,4%, Италия – 21,2% и Гърция – 24,3%.
Третата група държави, която включва Полша, Малта, Кипър, балтийските държави, Румъния и България, е изправена пред най-много проблеми. Най-трудно е положението с „новодошлите“ от ЕС – Румъния и България, където делът на подземния бизнес е една трета от БВП: Румъния – 28,0% и България – 30,0%.
Но въпреки факта, че в Източна Европа процентът на сенчестата икономика към цялата икономика е по-висок, почти две трети от цялата сива икономика е съсредоточена в петте най-големи икономически сили на ЕС – Германия, Франция, Италия, Испания и Обединеното кралство.
В структурата на сивата икономика в ЕС като цяло 66,5% е труд на недекларираните работници. Най-често това засяга индустриите като строителство, селско стопанство и надомната работа. През последните десетилетия делът на недекларирания труд в ЕС се е увеличил, главно поради големия приток на мигранти.
Как се държат сенчестите структури по време на кризи?
Проучвания на ООН, Интерпол, Европол, МВФ показват, че в контекста на различни социални кризи (пандемии, военни конфликти, икономически кризи) голям брой от икономическите структури се насочват към т. нар. „дейности в сянка“, наемане неофициално на работници или изкуствено намаляване на приходите от продажби (ако говорим за търговски предприятия).
Пример, потвърждаващ тази аксиома, може да бъде световната икономическа криза от 2008 г. През 2009 г., когато икономическата криза засегна всички сфери на обществения живот в ЕС, делът на сивата икономика в БВП нарасна рязко с 0,5%. Въпреки че този растеж не беше толкова значителен, той все пак прекъсна дългосрочния спад на дела на сивата икономика в БВП.
Глобалната криза от 2008 г. донесе значителни промени в развитието на сивата икономика в различни региони на ЕС. До 2009 г. борбата с нелегалната икономика беше успешна в Европа навсякъде, във всички части на Съюза. От 2011 г. обаче ЕС може условно да бъде разделен на три части. Първата част включва страните от Западна Европа, където усилията за изкореняване на сивата икономика отново са оправдани. В Източна Европа, където БВП е средно висок, делът на неформалния сектор все още е значителен, въпреки че е под предишното ниво. В Южна Европа напредъкът в борбата със сивата икономика е в застой.
Що се отнася конкретно до санкциите, специалните проучвания по този въпрос бяха проведени от Международния център за близкоизточни изследвания съвместно с европейски учени. Изследвано е влиянието на сивата икономика върху живота под санкции в Иран. Изводът е недвусмислен – сивата икономика смекчи ефекта от санкциите върху иранците.
„Омекотяващият ефект“ на сивата икономика
Обикновено по страниците на медиите към сивата икономика летят само проклятия. За негативните последици от сивата икономика са написани десетки книги, стотици статии и доклади. Самият аз защитих докторска дисертация за борбата с организираната престъпност още през 1994 година. И оттогава съм написал няколко книги за това. Ето защо мога да кажа, че всяко социално явление, ако не е пряко унищожение като тероризъм, наркотрафик, трафик на оръжие, поръчкови убийства, в определени ситуации има така наречения „смекчаващ ефект“. Това е особено вярно за различните видове кризисни явления.
Например, неформалната икономика е тази, която смекчава ефектите от рецесиите, икономическите спадове и финансовите кризи, по време на които съкратените работници, както и маргинализираните части от населението, намират временни източници на препитание в по-гъвкавия неформален сектор. В противен случай тези групи биха били заплашени от глад и лишения, а обществото от социален взрив.
Европейските страни с развита сива икономика страдат от кризи по-малко от по-честните си съседи, и това е многократно заключение на европейските икономисти и криминолози.
Заетостта в сивата икономика расте от година на година: ако през 1974-1982 г. в нея са участвали 8-12% от трудоспособното население на Германия, то в края на 90-те години на миналия век тази цифра нарасна до 22%. В XXI век Италия държи рекорд по заетост в сенчестия сектор, където според различни оценки тя е от 30% до 48%.
През януари 2018 г. беше публикувано научно изследване за позициите на сивата икономика в 158 страни по света, проведено от Леандро Медина и Фридрих Шнайдер под егидата на МВФ.
Изследването на сивата икономика е извършено на базата на използването на статистически материали от 158 държави за 1991-2015 г. Окончателните показатели за дела на сивата икономика в БВП за групата на развитите страни са донесени до 2017 г. Обобщеният среден показател за нейния дял в световния БВП за почти четвърт век, който възлиза на 31,9%, е особено изразителен. Това означава, че около една трета от цялата икономическа дейност в света е извън официалните записи.
Сивата икономика в някои страни, например в Зимбабве 60,6%, Боливия 62,3% от БВП (най-високата цифра в световната икономика), всъщност замества и измества официалната.
Сенчестите производства и услуги възникват в отговор на съществуващото търсене за тях, което не е задоволено по различни причини в рамките на официалната икономика. Достатъчно е да си припомним „совалките“ в областта на потребителските стоки в Русия през 1990-те години.
Проучването на МВФ прие единна дефиниция за сивата икономика – „всички видове икономика, скрити от официалните власти, които регулират паричното обръщение и институционалната рамка“. Прилага се само за видове икономическа дейност, които биха могли да бъдат законни, ако са официално регистрирани. Повечето от тези предприятия, поради естеството на своята производствена дейност, биха могли да получат официално разрешение за своята продукция/услуги, да плащат данъци и да се ползват от установени от държавата обезщетения.
В проучването на МВФ сивата икономика е представена главно от структури, ангажирани с по-голямата част от производството/търговията/услугите, разрешени от официалното законодателство. Но същите продукти стават продукти в сянка, когато се произвеждат от икономически субекти, които нямат официални разрешения, лицензи, установени от държавата за такива видове икономическа дейност.
Предприятията са легални по отношение на вида стоки и услуги, които произвеждат, но са незаконни, защото крият самия факт на съществуването си и съответно избягват данъци.
Именно този вид предприятия ще работят в заобикаляне на санкциите.
Ситуацията със санкциите се развива както в известната поговорка на героите от „Кавказкия пленник“: „Този който ни пречи, той ще ни помогне!“.
Тази поговорката е вярна в две измерения.
Първо, невидимата (сенчестата) част от икономическия айсберг, която е наистина вредна за нормалното икономическо развитие, в условията на санкции, ще осигури неговото движение, осигурявайки на населението стоки от първа необходимост, производствени мощности с необходимите компоненти и с други енергийни ресурси.
Второ, сивата икономика помага да се печелят пари от санкциите тези, които действително подкрепят тези санкции и по същество ги блокират със своите сенчести дейности.
Но как да разбере всичко това Псаки?