Майка престъпник не ражда

Анна Заркова

Две момичета се млатят в училищен двор – шамаросват се, ритат се, скубят се, а десетки сеирджии с телефони ги снимат.  Какво е това? Позната жива картинка. Виждали сме я много пъти на някой от тия любителски клипове, който след 2-3 дни престой в социалните мрежи излизат като 2-3 минутни новини по телевизиите. Вчера клипът беше от  село Якимово, а преди него гледахме подобен, сниман в пловдивско школо – нали така? – на него пък се виждаше как три тинейджърки въргалят четвърта в калта, като я удрят с ръце и крака… а поне 10 екзалтирани момчета нахъсват с викове агресорките и предават същевременно от профилите си във фейса дивашкия екшън.

Върхът в жанра беше, мен ако питате, един петминутен репортаж от Марна – за шестокласник, пребит жестоко от бащата на негов съученик.

„Причака го след учебните занятия и го заудря с юмруци, повали го на земята и продължи с ритници, крещеше: “Хубаво ли ти е?“, разказа очевидец. А бойният татко обясни: синът му, „добро момче, диабетик“,  бил „многократно малтретиран от тоя малък бабаит“, когото той пребил пред училището.

Самозащита? По закона на джунглата?

В тропическите гори няма да видите хищник да се бие с малките от своя вид. Друго е обаче в дебрите на квартал „Гео Милев“, например. Там охранителни камери снимали как хлапета разбиват с нож и с тротинетка вендинг машини, опитвайки се да задигнат събраната сума. Кадрите изпраща в телевизията собственичката на автоматите и дава интервю: „Само на вас разчитам да намерите родителите им“.

Разчитала „само“ на телевизията! Предишният й опит с крадливите момчетии я бил научил, с извинение, че няма смисъл да бърза се обажда в полицията.

„Какво правят институциите?“, пита тв водещият. Не иска отговор. Защото получи ли го, предаването му досущ ще заприлича на предишните – и на това отпреди 5 месеца, и на това отпреди 5 години…

Не от 5 даже, а от 15 години образователното министерство отчита едно и също: че всяко пето дете у нас проявява агресия,  а пък видимите и невидимите за учителите насилия – вербални и физически – са обичаен начин на общуване между съученици.

Според полицейската статистика пък около 14% от всичките около 130 000 престъпления годишно са дело на малолетни и непълнолетни извършители. Сред детските грехове най-много са кражбите, побоите,  блудствата, изнасилванията и убийствата. Ченгетата обичат да отчитат спад на грабежите, при които баби са претрепвани от чужди внуци за 10-20 лева. Но ако беше верен обичният им отчет,  то броят на тия грабежи щеше да е стигнал вече под нулата и бабите по селата нямаше да нощуват с брадви зад вратите. Виж, ръстът на джебчийството бележи устойчивост – няма как да е иначе, защото циганските кланове произвеждат планово „пъргави ръчички“ и ги пращат зад граница, а пък там тоя бранш от таен става явен.

Хлапетата „пипат“ чуждото главно от липса на препитание, твърдят от Комисията за борба с противообществените прояви на децата.  Според тях безработицата, нарастващата неграмотност и бедността са в основата на домашното възпитание на малките побойници и апаши. Бащите и майките, които са негодни за трудовия пазар, пъдят рожбите си на улицата и те там оцеляват като малки зверчета – бият се и се вземат, каквото им трябва, все едно от къде.

А и образованите родители явно – потънали в грижи за прехраната, кариерата или придобитото по разни начини богатство – общуват със синовете и дъщерите си рядко. Така се получава и когато Ковидът затваря семейства по цели седмици зад една входна врата. Малчуганите растат с компютрите и мобилните си телефони, не говорят, пускат емотикони: вместо „обичам те“ – сърчице, вместо „мразя те“- юмрук и бомба. Състезават се на монитора, не в спортните зали и на игрището. Във виртуалния свят побеждават като убиват, стават супермени без да тренират, удрят, стрелят и показват мускули, строят небостъргачи с 3 клика на мишката, без да знаят колко прави 2 по 3. Екшън филмите, допълват знанията вместо книгите. В тях бандата на Оушън е симпатична, банковите обирджии имат силата на парите, а с измами в казино се печелят момичета…

А къде са все пак институциите? Те са публика. Чат-пат излъчват някой чиновник да заработи по телевизията – да коментира поредния „клип, който взривява социалните мрежи“ и да даде обяснение, че „извършителят е заловен“; „че има система за превенция на детското асоциално поведение“; или че се „подготвя промяна в Закона за противообществените прояви на малолетните и непълнолетните“, който регламентира стотици едноименни комисии, детски педагогически стаи, интернати и „къщички“ за „лошите деца“.

Впрочем, лоши деца няма – има деца, които растат при лоши условия, обясняват на свой ред от екрана психолозите. То интернатите ужким не са затвори, а „общежития с режим за учене, влизане и излизане“, но побегне ли някой хлапак, обявяват го за издирване, гонят го като в трилъра „Невъзможното бягство“ и го връщат обратно под стража. Това си е лишаване от свобода, макар да го наричат „възпитателна“, а не  „наказателна“ мярка.  Възпитание в мизерия – сгради, неремонтирани от дететилетия, железни кревати, оскъдна блудкава храна … А „цветните къщички“ по английски тертип не са от тухли, а от букви – те са концепция, писана още през 1996 г.

 „Майка престъпник не ражда“, казва някой от защитниците на правата. Красива фраза. Но какво от това? След като има правозащитници, които биха ритнали и двумесечно бебе, само и само да прокарат някой платен  европейски проект за правата на детето.

Posted in Какво ново, Право и ред and tagged , , , .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *