Людмила Плотникова, kp.ru
Американският дипломат Хенри Кисинджър почина, докато караше 101-ата година от живота си. Той изживя богат на събития живот, стана лауреат на Нобеловата награда за мир и беше един от най-авторитетните политически консултанти на миналия век. Той беше участник и свидетел на няколко войни, включително „Студената“, беше миротворец и подпалвач на много други конфликти. Именно Кисинджър беше пряко замесен в глобалните събития от 1970-те години, сред които бяха войната във Виетнам, признаването на Китайската народна република (КНР), американо-съветските преговори за контрола върху оръжията, нормализирането на отношения между Израел и неговите арабски съседи, и т.н.
С какво беше известен Хенри Кисинджър: биографията от войник до държавен секретар
Кисинджър не е роден в САЩ, а в немската Бавария, откъдето родителите му, ортодоксални евреи бягат от нацизма в Америка. Удостоверението му за раждане е на името Хайнц Алфред Кисинджър.
За първи път той посещава родината си по време на Втората световна война, като част от 84 -та пехотна дивизия на САЩ, в която служи като преводач.
Приписват му се любовни романи с актрисите Шърли Маклейн, Марло Томас и Лив Улман. Важно е да се отбележи, че всички тези истории датират от периода от живота на Кисинджър, когато той е още ерген. Освен това хората, които го познават отблизо, казват, че образът на плейбоя е изобретение на медиите.
Според проучване, проведено през 1972 г. от еротичното списание Playboy, Кисинджър е най-желаният мъж, с когото читателките биха искали да отидат на среща.
Кисинджър е женен два пъти. Втората му съпруга е филантропката Нанси Меджинес, с която той се познава няколко години преди да мине под венчило. Една година преди сватбата тя нарича предположението, че тя и Кисинджър ще сключат брак „възмутително“.
Кисинджър влиза в Белия дом, след като става член на администрацията на президента Ричард Никсън и запазва поста си на съветник по национална сигурност, след като Никсън е заменен от Джералд Форд.
Бившият агент от Сикрет сървис Денис Маккарти, който охранява дипломата, разказва в своите мемоари как през 1977 г. е бил заедно с Кисинджър в мексиканския курорт Акапулко. Съпругата на Кисинджър решава да поплува в океана, но на плажа има знаци, които предупреждаваха за опасност от акули. Кисинджър не иска да влиза в спор с жена си, която желае да поплува на всяка цена и нарежда на охраната да влезе във водата, „за да защити акулите от Нанси“.
Нобеловата награда за мир
Връчването на Нобеловата награда през 1973 г. е белязано от скандал. Кисинджър е номиниран заедно с Ле Дък Тхо от Северен Виетнам. Номинацията им е присъдена за организирането на преговорите, които трябва да гарантират напускането на американските войски от Виетнам и края на виетнамската война. Тхо се отказва от наградата поради факта, че войната е в разгара си, а двама членове на Нобеловия комитет също си подават оставки.
През 1973 г. Кисинджър посещава СССР, където се среща с тогавашния съветски лидер Леонид Брежнев. Преговорите се водят в Завидово – ловна ферма на 150 км от Москва. Кисинджър получава подходящото оборудване – специални панталони, яке и ботуши. Един ден генералният секретар кани госта си на лов. Те стрелят по глигани от специална кула и след лова е организирано празненство точно до кулата. Преводачът на Брежнев Виктор Суходрев вади от торба хляб, наденица, сирене, краставици, домати и бутилка водка. Генералният секретар поглежда Кисинджър и казва: „Е, Хенри, ще започнем ли? Вземи ножа и си отрежи от наденицата“. Гостът се подчинява на заповедите на Брежнев и след това пие водка с него. По-късно, описвайки този епизод в своите мемоари, Кисинджър настоява, че пил бира с Брежнев, като е сигурен, че американските читатели неправилно ще оценят споменаването на водката.
По традиция след оставката на всеки държавен секретар преди идването на следващия в Държавния департамент трябва да се появи неговият портрет. Такъв е поръчан, след като Кисинджър напуска поста, на художника от Бостън Гарднър Кокс, който и преди това е изобразявал видни държавници. Платени са му $12 000, но портретът се оказа провал и служители от Държавния департамент го критикуват заради това, че на платното „Кисинджър изглежда като джудже“, а един от вестниците дори публикува думите: „Този портрет е достоен за място само в галерията на прословутите злодеи”. Кокс отказа да повтори работата си и връща парите, като задържа само $700 като обезщетение за боите. Кисинджър не се оплаква от Кокс, но след като трябва да позира отново за официалния портрет на друг художник – Дж. Антъни Уилс, той казва, че този път е видял „едно отлично подобие на надутата си глава“.
След като напуска Белия дом, Кисинджър отваря консултантска компания. Но през 2001 г. президентът Джордж Буш го назначава за председател на Специалната комисия, която да разследва терористичните атаки на 11 септември. Според закона, за да избегне конфликта на интереси, Кисинджър трябва да изпрати списък на всичките клиенти на своята компания на съответните органи. Но той отказва да направи това и подава оставка. Очевидно консултациите на Кисинджър са успешни, включително и с арабските шейхове.
През 2017 г. Хенри Кисинджър пристига в Москва и се срещна с руския президент Владимир Путин.
Все още се смята, че прототипът на главния герой на филма на Стенли Кубрик „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“ е Кисинджър с неговия акцент и големите му очила. Самият Кубрик винаги е настоявал, че това не е така и е казвал, че никога не е виждал Кисинджър, преди да бъде заснет филмът. Всъщност през 1964 г. Кисинджър е един малко познат професор в Харвард.
Столетният юбилей на Кисинджър беше отбелязан на държавното ниво на 6 юни 2023 г. в залата на публичната библиотека в Ню Йорк. Официален Вашингтон беше представен от държавния секретар Антъни Блинкен.
(Превод – Павел Павлов)