От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Любителят на крокодили искал да живее 150 години
ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ ПИЯН ПОП как ръси? Ей така са ги наръсили, само че не със светена вода, а с олово…
Описанието е на криминалист, участвал в огледа на трите трупа, останали след „служба“ на двама мними свещеници във виенския салон на луксозното кафене „Арт Декор“ на столичното „Симеоновско шосе“.
В 13,15 часа на 4 юни 2004 година маскираните като Божи служители килъри вадят по два пищова изпод расата си и правят на решето 35-годишния Димитър Христов-Митко Малкия, Калоян Светославов (29 г.) и Живко Иванов (22). Други двама мъже – Владимир Гаманов (29) и Стефан Николов (28), са откарани в „Пирогов“ след престрелката. С куршуми в корема.
Атентатът копира сцена от филма „Кръстникът“, в която двама мъже с църковни одежди разстрелват с ловна пушка дъщерята на Майкъл Корлеоне (с Ал Пачино в неговата роля)…
Мишена е Митко Малкия, смятат разследващите. Той е бивш борец и братовчед на убития основател на ВИС Васил Илиев. Другите жертви на килърите с калимявките са негови гардове.
Край труповете им след канонадата се виждат разпилени над 40 гилзи, джиесеми, строшени пепелници, рекламни листове на заведението. Кръв се стича от раните и цапа светлобежовия теракотен под.
Гледката е страшна – обобщава говорителят на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) Никола Николов. Запитан за причините на кръвопролитието той анализира:
Като знаете, че Митко Малкия е приближен на Златко Баретата и се занимава с наркотици, сещайте се в последно време кой беше пуснат на свобода и какви задявки има между групите…
Подтекстът е ясен за криминалните репортери: Борбата е за пазара на дрога. За него най-активно по онова време спорят Златко Баретата и Антон Милтенов-Клюна. Мъжът с птичия прякор е спряган за наследник на убития в Холандия Константин Димитров-Самоковеца. Именно неговата мярка за неотклонение е променена пет-шест дни преди попската атака от
„задържане под стража“ в „домашен арест“.
Златко Баретата и Тони Клюна са сочени в анализ на Центъра за изследване на демокрацията като двама от шестимата тартори на търговията с бяла отрова в България.
Нека ме съдят и ако се докаже, че се занимавам с наркотици, готов съм да лежа в затвора до живот – заявява Златко Баретата в телевизионно интервю.
Истинското му име е Златомир Иванов – 35-годишен, бивш командос от спецотряда за борба с тероризма. Той напуска МВР в средата на 90-те години на XX век, за да работи към групировката „Аполо Болкан“ и едноименната силова застрахователна компания. След разпадането й се сближава с Евгени Стефанов-Женята и дружи с него до деня на смъртта му – 5 ноември 2003 година. След погребението на Женята, Златко Баретата става бос на неговото равнище. Конкурира се с Клюна, докато отнесат и него в ковчег.
В края на февруари 2004 година избухва бомба пред офис на митническа агенция, недалеч от столичния хотел „Плиска“, сред чиито собственици е и Златомир. Оттогава той усилва видимо охраната си. Официално има участие в 36 фирми. Най- известни сред тях са „Аполо“ ООД, „ГМ-Петролиум“, „Голд- груп“ ООД, „Казино Елит“ и други. Посветените оценяват като много добри позициите му в легалния бизнес – охранителния, хазартът, бутилирането на минерална вода. Немалко от неговите познати са убедени, че незаконната му дейност е легенда. Те се учудват защо са нужни драконовските мерки за сигурност в грамадната му къща в софийския квартал „Драгалевци“. И така до лятото на 2012 година, когато Софийският градски съд го признава за виновен по две обвинения: че е ръководител на организирана престъпна група, наречена „Фирмата“, която разпространява наркотици, и че е подбудител за убийството на наркодилъра Румен Стефанов-Алфа, извършено в Перник на 23 септември 2007 година. Заради двете престъпления го лишават за 17 години от свобода.
СЛЕД „ПОПСКИЯ РАЗСТРЕЛ“ на 4 юни 2004 година Златомир изчезва безследно за няколко дни.
В 12,30 часа на този ден мерцедесът на неговия човек – Димитър Христов-Малкия пристига пред „Арт Декор“ с кортеж от други три коли.
Групата изглежда точно така, както картинно се изразява генерал Бойко Борисов:
Бизнесмени с по десет маймуни блокират цели улици, за да пият кафе…
Трима от „маймуните“ се качват по стълбите и влизат в сладкарницата. Двама остават на първия етаж – в пицарията.
Петдесетина минути по-късно клиенти забелязват две „отчета“ с раса да слизат от тъмно ауди, последен модел, което е спряло пред входа. Те се качват с бърза стъпка до помещението, където са Митко, Живко и Калоян. Стрелят.
Пукотевицата трае около 50 секунди. Лъжедуховниците се спускат с припрени крачки надолу, един от тях държи димящ пистолет. Владимир и Стефан ги пресрещат по пътя към изхода, но се отдръпват, падайки, улучени и те от два-три изстрела.
Полицейски патрул, който се намира наблизо, се опитва да спре убийците. Но те се мятат на аудито, което дава газ и за малко да прегази полицаите.
Сервитьорите и клиентите на „Арт Декор“ са смразени: пред очите им трима души са мъртви, двама агонизират ранени.
В ТРИТЕ ТРУПА ченгетата разпознават криминално проявени младежи.
Калоян Савов е регистриран за притежание на опиати. Освен това е един от четиримата основни свидетели за атентата срещу наркопласьора Илиян Варсанов на 16 август 2002 година пред столичната бирария „Двете халби“. Обвиняеми за него са Клюна, Димитър Вучев-Демби и още седмина от наркосредите. Делото се влачи с години… Показанията на Калоян Савов подкрепят отначало обвинителната теза, но той ги променя в течение на времето.
Живко Иванов фигурира като крадец в картотеките на полицията. В оперативни разработки пише, че в началото на 90-те години на XX век той навлиза с дребни роли в контрабандния внос и фалшивия реекспорт на цигари. Работи заедно с Милослав Кръстев, за чието отвличане и грабеж през 1994 година Иван Тодоров-Доктора получава на първа инстанция присъда от шест години затвор.
Живко е разследван като съучастник на Милослав Кръстев по дело за заловен на Капитан Андреево ТИР с контрабандни цигари. Съдът обаче решава, че е невинен. Кръстев и двама бивши митничари отнасят по това обвинение условни присъди.
Приживе Живко натрупва доста дългове и се крие в продължение на година от кредиторите в Гърция. Те отвличат жена му Маринела и обявяват, че ако мъжът й не плати, ще я продадат като проститутка. Злополучната семейна двойка по онова време има две момченца на 3 и на 10 години… И двете после растат без баща.
Митко Малкия пък влиза в полезрението на МВР през 1996 година. Тогава той е активист на ВИС, командва ударна група в столичния квартал „Младост“. В местното РПУ го водят на отчет и във връзка с измами, фалшиви пари и наркотици. Задържан е под стража в родното си село за това, че размахва незаконна пушка помпа.
Родът му е от благоевградското село Брежане, оттам са и родителите на братовчедите му – братята Васил и Георги Илиеви.
Още преди да се роди Митко, Христови се преселват в казанлъшкото село Горно Сахране, община Павел баня.
До десети клас Малкия тренира борба – също като чичовите му синове Васил и Георги. Ходи на спортно училище в Стара Загора. На 17 години е, когато получава тежка травма и скъсва завинаги с активния спорт. Остава му обаче една злобна борбеност, която – по думите на негови роднини – се проявява неведнъж до края на живота му. Дребният ръст, заради който му лепват снизходителния прякор Малкия, не му пречи да бъде силов победител в конфликтите, които най-често сам предизвиква.
През 1996 година Митко Малкия вдига пищна сватба в Казанлък. Поканените още помнят безумните стрелби с пищови и пушки, както и джиповете с дебеловратите типове, невиждани друг път в Розовата долина. Сватбеното пътешествие е до резервата „Серенгети“ в Африка. Горе-долу по това време Митко Малкия се легитимира като криминален бос. Никой не смее да коментира произхода на парите му. Носят се легенди за любимия му ягуар Олег, който води на верижка като куче, и за три крокодила, които държи в специален басейн и дресира като стръвници.
Финансовият му възход е от по-рано, когато вместо да служи в казармата, избира да работи пет години в металургичния комбинат „Кремиковци“. Мнозина правят този избор през Живковия режим, за да придобият софийско жителство. След преврата на 10 ноември 1989 година Митко се връща в Горно Сахране и купува от раздържавената потребителска кооперация едно питейно заведение. Отваря вътре дискотека „Бате Митко“. Стопанисва и мотел „Синия бар“ на пътя от Казанлък за Карлово. Притежава и 120 декара ливади наоколо, оградени с двуметров каменен зид. Зад него отглежда 30 вида патици, 70 вида фазани, сърни, елени, расови коне. В терариум настанява змии и алигатори. Храни ги със златни рибки, на които сам с удоволствие къса главите.
Забележителна е и колекцията му от папагали. Най-атрактивният от тях е научен да крещи с цяло гърло: Митко не ни плаща!
Над 30 горносахранчани си изкарват хляба при него – като гледачи на животни или като персонал в заведенията му. В техните очи той е благодетел.
Хората не вярват, че цялото му богатство има честен произход. Но при многобройните полицейски проверки в бара и в дискотеката му нито веднъж не са намерени наркотици.
Кадърен човек – казват съселяните му. – И не е стиснат. Даде и за ремонт на местната църква, без някой да му е поискал.
Но купената от Митко Малкия камбана мълчи в деня на погребението му на местните гробища.
КРИМИНАЛИСТИТЕ СМЯТАТ, че екзекуцията на Митко Малкия е замислена като втори голям удар срещу екипа на Златко Баретата от страна на Тони Клюна. Първият е на 22 март 2004 година, когато с два куршума в главата е убит 31- годишният Стефан Касамаков. Той отива с бронежилетка на фитнес, когато изтрещяват изстрелите. Защитната дреха облича, като има предвид, че трябва да се срещне същия ден с Илиян Варсанов – наркопласьор от неговия кръг. Варсанов е пуснат два дни по-рано под домашен арест с обвинение, че е подготвял въоръжено нападение срещу Клюна.
За убийството на Касамаков по-късно отива на съд Иван Портев с прякор Портата, кумец на убития в Амстердам на 6 декември 2003 година Косьо Самоковеца.
Тия компании ще оредяват още – предвижда антимафиот.
Между групите на Златко Баретата и Клюна тлее страшна омраза и от малко може да се възпламени.
„Който не е с нас, е против нас“ – казва приживе Митко Малкия. Дразнят го всички криминални авторитети, с изключение на бившият командос Златко Баретата.
В неговия край помнят, че обичал да казва:
Освен Златко Баретата обичам крокодилите, силен съм и искам да живея като тях 150 години.
Само че в наркозанаята дълголетието е трудно осъществима мечта.