От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Христо Бекирски отнася злобата си в гроба
ЕДИН СТУДЕНТ, ТРЕТОКУРСНИК ПО БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ, каратист и същевременно затворник е намерен мъртъв в 7,30 часа на 8 септември 1996 година на едно легло в пловдивската Първа градска болница. Според официално съобщение на следствието Христо Бекирски, известен още като Коматевския убиец, издъхва след спешна операция, последвала нетърпими болки в корема.
– Истината за смъртта на сина ми никога няма да излезе наяве – казва майката на 24-годишния студент, прочул се като тартор на „Кървавата седморка“. Очите й са сухи. Оплакала е сина си приживе, след като е отведен от дома си с белезници по обвинение за няколко убийства.
Докато погребват коматевския убиец със страшните му тайни, двама от неговата банда – Георги Гаджев и Красимир Делипетров, вече гният под земята. Криминалистите са убедени, че Бекирски ги е пратил там.
По-рано Бекирски, Гаджев, Делипетров и съучастниците им Костадин Танев, Йордан Урумов, Виолин Вачуров и Димитър Ковачев са уличени в убийствата на сарафите от чейнджбюрата „Типо“ и „Скиптър“. Гаджев и Делипетров са ликвидирани на 7 май 1996 година, след като лидерът им ги разобличава, че доносничат на полицията.
После останалите живи от бандата намират начин от ареста да пратят Бекирски в небитието. Или поне така смятат в неговото семейство. Те правят това от страх той да не ги изпревари в саморазправата, а и за да припишат на него всичките злодеяния.
Петимата злосторници – Танов, Урумов, Вачуров, Ковачев и Бекирски, са арестувани на 14 май 1996 година – седем дни след насилствената смърт на Гаджев и Делипетров. При разпитите само тарторът Бекирски мълчи.
Той ни подведе и направи всички убийства – единодушни са останалите по негов адрес.
Бекирски е роден лидер, със забележителен интелект, с висока степен на комбинативност и бързина в мисловния процес. Нещо като зъл гений – коментира психолог на МВР.
Злобно извънземно се е вселило в мен. Коварно същество от непознати светове живее вътре в мен от ранно детство, казва убиецът от пловдивския квартал „Коматево“, след като разбира, че е хванат натясно. Опитва се да се симулира лудост, за да го преместят от килията в психиатрия. Извънземното „изсмуквало положителната му енергия“ и го мобилизирало „за походи в престъпна посока“.
Задържаният няма истински симптоми на психично разстройство и твърденията му са обосновани от напълно адекватното намерение да се представи за болен – отсича психиатър след няколко теста. И добавя: – В характера на Бекирски, който е холерик, определено доминира краен егоизъм и силен стремеж към изява…
Настаняват Бекирски на лечение в стационара. Малко преди да умре в болничната си пижама, арестантът прави драстичен опит за бягство.
НА 30 АВГУСТ 1996 г. към 19 часа сержантите Георги Гочев и Сребрин Георгиев от охраната на окръжния следствен арест тръгват с баките да разнасят вечеря на задържаните. Невъоръжени са. Сребрин влиза в единичната килия на Бекирски и се навежда да сипе храната в чинията му. Точно в този момент коматевският убиец го напада с дървена лъжица и опитва да му извади с нея очите. Тя е заострена, раздира левия клепач и лицето му. 23-годишният полицай пада окървавен, изкрещявайки от болка. По-възрастният му колега се притичва на помощ. Самоделният шиш се забива в лявото му око.
Дай ключовете от килиите, ако ти е мил животът! – крясва арестантът на ослепения, сграбчва го и го използва за щит, когато на шестия етаж дотичват трима униформени.
Ако стреляте, ще го убия! – вика терористът, сочейки заложника. Така осигурява нужния за бягството му коридор.
Но пленникът му събира сили и избива острата лъжица от ръката на похитителя. Макар и майстор по бойни изкуства, Бекирски е надвит и вързан с белезници с намесата на подкрепление от IV РПУ.
От тази битка му остават синини. По-късно на погребението му негов близък ги вижда и крещи: Ето следи от жесток побой над вързан и безпомощен човек…
Веднага след опита за бягство арестантът е прегледан от съдебен лекар и оставен на ежедневните грижи на фелдшерка. Няма оплаквания от неразположения. Демонстрира добро здраве и самочувствие и по време на разпитите при окръжния прокурор.
Два дни след покушението над охраната съобщава, че има силни болки в стомаха. Оперират го, защото предполагат, че има разкъсвания на вътрешни органи след боя. Установяват, че няма. Пациентът обаче издъхва мистериозно и неочаквано, преди да му свалят конците от операцията. Патоанатомите не установяват лекарска грешка, нито пък явни следи от отрова.
Междувременно върви разследване за това как кървавата седморка по-рано е пращала чейнджаджии в гроба.
ДВАМА БРАТЯ САРАФИ са покосени от куршуми на автомат „Калашников“ в 8,20 часа на 14 септември 1995 година пред чейнджбюро „Типо“ на пловдивската улица „Преслав“ номер 40. На място е убит и 39-годишният собственик на бюрото Георги Караджов. По-големият му брат Димитър е откаран спешно във Военномедицинската академия. Хирурзи спасяват живота му, като изваждат куршум, проникнал в коремната кухина и разкъсал червата.
Братя Караджови пристигат пред офиса си към 8 часа с мерцедес. Прекосяват улицата и отключват неохраняваното бюро.
Помитат с метла и сядат на масичка на тротоара в очакване на третия си брат Ангел. Той обаче закъснява. Неочаквано Георги и Митко са обсипани с дъжд от куршуми. Стрелците са четирима маскирани. Според очевидци те слизат от движеща се с около 40 километра в час- бяла лада комби, стрелят, оглеждат се, мятат се отново на нея и изчезват.
Полковник Благовест Гюлев от РДВР-Пловдив уточнява, че изстрелите са 15 и са произведени от автомат „Калашников“ 7,62 мм и 9-милиметров пистолет със заглушител. Той и колегите му са убедени, че разследват не показен мафиотски разстрел, а смъртоносен опит за грабеж. По време на престъплението касата на братята сарафи, известни с прозвището Щъркелите, съдържала 4-5 милиона лева.
Три месеца след погребението на Георги Караджов при въоръжен грабеж в Пловдив загива и 50-годишният дилър Вълко Челев. Той е нападнат около 19,50 часа на 11 декември до касата в чейнджбюро „Скиптър“ на булевард „Руски“ 96. Три попадения от куршуми на пистолет са открити в гърлото му при аутопсията. 8 милиона лева са задигнати от касата му.
В разстрела на Вълко Челев криминалисти разчитат почерка на нападенията в „Типо“ и в трето чейнджбюро – „Каре“, което също се намира на булевард „Руски“. Оттам около 13,40 часа на 17 август 1995 година двама маскирани задигат 2 милиона стари лева във валута. Прийомите на хайдуците се свързват и с инсценираната катастрофа между пощенска уазка и краден бордови военен ЗИЛ на 16 ноември 1995 година. Веднага след нея по пътя между селата Строево и Труд въоръжени с „Калашников“ бандити слизат от зила и отмъкват от уазката чували с 2 милиона стари лева, предназначени за пенсии.
Възелът от подобни едно на друго престъпления започва да се разплита след Гергьовден следващата година.
На 12 май в една квартира в Пловдив е намерен разстрелян Георги Гаджев от град Раковски. Трупът е с четири попадения на 9-милиметрови куршуми от „Макаров“ в сърцето му.
25-годишният мъж е свързан с регионален трафик на крадени автомобили и е обявен за полицейско издирване през януари, за да изтърпи присъда за грабеж. Мъртвото му тяло е увито в окървавен килим и открито от съседи в неделя на първия етаж в наета от него квартира на улица „Братя Бъкстон“ 95 в квартал „Кючук Париж“. Престъплението вероятно е извършено във вторник, когато Гаджев отбелязва именния си ден с шумен купон. Будна съседка чува към полунощ глухи гърмежи, но смята, че гуляйджиите трошат мебели. После шумовете в жилището рязко секват. А след няколко дни през вратата започва да се процежда тежка воня.
Междувременно става ясно, че съквартирантът на убития – Красимир Делипетров-Йозо, е изчезнал безследно седмица по-рано с обявен за издирване краден фолксваген. По версията, че Гаджев е ликвидиран от него, се работи само 48 часа.
На 14 май сутринта 21-годишният Красимир Делипетров е намерен в дере край родопското село Лилково. Той не само е прострелян, но е и разкъсан на части от вързана за врата му тротилова шашка. Под дъжда наблизо се валя и туба бензин, излята, за да бъдат заличени следите.
Разследването стига до студентската банда. Във връзка с делото, образувано за смъртта на Гаджев и Делипетров, прибират зад решетките Бекирски, Урумов, Танев, Вачуров и Ковачев.
Впоследствие се разбира, че полицията наблюдава шайката близо месец по подозрение, че е замесена в сарафските убийства.
Гаджев и Делипетров правят самопризнания. Но скоро след това смъртта ги принуждава да замълчат.
От снетите им по-рано показания се изяснява, че Бекирски е „мозъкът“ на бандата.
Той е роден в Пловдив на 29 април 1972 година. Завършва техникума по механотехника „Калинин“ с отличен 5,79. Записва да учи славянски филологии, но във втори курс се прехвърля при българистите. Майка му Катя е бивша работничка в завод „Елпром“, а бащата Петър, който по-късно е обвинен като съучастник в коматевската банда, е бивш моряк от „Океански риболов“.
Семейството е заможно, Христо управлява собствен фиат. Близките му не знаят, че го влече към криминални занимания. От квартирата му на улица „Драговец“ 22 А в квартал „Коматево“ е иззета при обиск видеокасета с части от екшъни – пособие за показни грабежи и разстрели.
Заедно с родителите си на същата улица живее Урумов, съ- ученик на Бекирски от техникума. Приятелят им Танев пък е възпитаник на английската гимназия в града.
Бандата действа в продължение на 2 години – самостоятелно, без методическа помощ и без връзки с „борчески“ формирования. Разследващите нямат отговор на въпроса откъде е супермодерното оръжие на бандитите, намерено в тайници в подмолите на Марица. Това е забележителен арсенал – над 50 килограма 400-грамови пресовки тротил с възможност да вдигнат във въздуха цял квартал, куфари с патрони, автомати „Калашников“ с гилзоуловители, пушки помпи, пистолети „Макаров“ със заглушители, арбалети, бронежилетки, полицейски униформи, шокови палки и дори противотанков гранатомет.
Версията, че коматевските убийци са самотна глутница, не издържа по линия на въоръжението й. Произходът на пушкалата остава неизвестен и необяснен.
Съучастниците на Бекирски твърдят, че оръжието е било доставяно лично от него. Погребаният вече коматевски тартор няма как да каже откъде го е взел.