От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
УВОД на част 1 – Куршуми по време на преход
ТРИ КУРШУМА покосяват от засада край Ловеч на 4 септември 1993 година бившия европейски първенец за младежи и многократен републикански шампион по класическа борба Стефан Мирославов-Крушата.
Смъртта на Крушата идва като гръм от ясно небе. Изтръпват всички – и тия, които знаят какво става в набиращия сила подземен свят на България, и ония, за които думата „мафия“ звучи като екзотика и нищо повече. Но никой тогава в още необръгналата на разправи и барут България не предполага, че от провинциалната знаменитост ще тръгне кървава диря, която ще мине през един от символите на следдесетоноемврийска България – бившият министър-председател Андрей Луканов.
След смъртоносните изстрели срещу прочутия борчески бос се завърта рулетка с цяла серия поръчкови екзекуции, чиито автори остават неизвестни. Главните действащи лица в тях са така наречените „борци“ – бивши спортисти, отглеждани от правителството на Тодор Живков в школи и интернати, само за да тренират и да печелят медали за славата на социалистическата държава. След смяната на режима спортните общежития затварят врати и многобройни мускулести мъже остават на улицата, където се спасяват от мизерията поединично. Техните умения предполагат силово търсене на препитание. Занаятите, за които е нужен ум и знания, са им чужди. Те бият имащите, за да им вземат парите.
Един от тях е Стефан Мирославов Ивайлов-Крушата. С дело номер 2441/1993 г. за умишленото му убийство започва поредица от дела, образувани срещу неизвестен извършител по член 116 от Наказателния кодекс. Те всичките са свързани със саморазправи между „борци“ и техни приближени.
Аз съм следващият! – заявява приближеният на Крушата Алейдин Алиев-Алчо веднага след демонстративния разстрел на неговия шеф. Така Алчо, един известен в Ловешко бабаит, влиза в най-новата ни история като баща на легендата за „черния списък“. Без значение, че мрачното му предсказание не се сбъдва никога…
До МВР достигна информация за черен списък, в който са набелязани за убиване „борци“ от престъпния свят“ – заявява Любомир Начев, министър на вътрешните работи (1995-1996 г.). Това става на 27 април 1995 година в Министерския съвет, веднага след демонстративния разстрел на бившия борец Васил Илиев, шеф на силовата групировка ВИС – първото формирование от бивши спортисти, търсещи прехраната си в новите условия.
С официалното си изявление Начев изважда от хорските уста мълвата за списък с такива хора за убиване и я премества като хипотеза в папките на оперативните служби.
Първото у нас поръчково убийство – това на Крушата, ражда още една легенда – за „ескадроните на смъртта“. Става дума за бивши полицаи, обединени в спецотряди, които требят босове от сенчестия бизнес. За първи път за тях се заговаря, когато на власт е кабинетът на Съюза на демократичните сили (СДС), а вътрешен министър е Йордан Соколов (1991-1992 г.). После те ще бъдат описани от писателя Христо Калчев в романите „Нерон Вълка“ и „Калигула Бесния“.
„Правителството на Филип Димитров създало отряд за политически тероризъм“, пише на 25 май 1993 г. вестник „Труд“. Източник е лидерът на Движението за права и свободи (ДПС) Ахмед Доган. През декември предишната година пак в същия вестник той твърди, че от провинцията в София са докарани „между 30 и 50 главорези, бивши служители на МВР, които в столицата никой не познава. Те са подготвени в случай на криза да арестуват видни политически лидери от парламента и от извънпарламентарните сили, както и водещи бизнесмени, ръководители на средства за масово осведомяване, фигури от които зависи стабилността на страната“. В списъка са включени имената на Ахмед Доган, синдикалистите д-р Константин Тренчев и професор Кръстьо Петков, политиците Асен Мичковски, Чавдар Кюранов, Димитър Йончев, Димитър Луджев, бизнесмените Илия Павлов и Валентин Моллов, главните редактори на „Труд“ Тошо Тошев и на „24 часа“ Петьо Блъсков.
Твърди се, че членовете на групата, общо 32-ма души, сред които и жени, са били сержанти, произведени заради рисковата им работа в офицерски звания. Прякото им ръководство било осъществявано от тогавашния началник на Бюрото за оперативно издирване (БОИ) майор Венцислав Дойчинов. Подборът бил направен лично от генерал Богомил Бонев. От 1 септември до 11 декември 1992 г. избраните се обучавали в специален лагер в провинцията. За подсилване на отряда от Русия били докарани шестима бивши „афганци“.
Три седмици преди последния митинг в защита на правителството на Филип Димитров (29 декември 1992 г.) групата била прехвърлена в София. Спецслужителите трябвало да се влеят сред симпатизантите на СДС, да създадат безредици, след което по сценарий и предварително изготвени списъци е трябвало да започнат масови арести.
„Публикацията в „Труд“ (от 29 декември 1992 г.) и разкриването на конспирацията предотвратили плана на тъмносините“, пише вестникът. Новият вътрешен министър Виктор Михайлов (1992-1994 г.) потвърждава, че предшественикът му е създал анормални структури, чиято дейност трябва да бъде разследвана.
По-късно участници във формирането на спецгрупата твърдят, че тя не е създадена за политически репресии, а за да се бори с разрастващата се организирана престъпност. Фактът на съществуването й е бил използван за политически интриги, гласи тяхната версия.
– Ако планът ни не беше провален, нямаше да стигнем до катастрофалната обстановка – заключават те.
Във всеки случай най-вероятно тази спецгрупа е в основата на слуховете за „ескадрона на смъртта“, създаден от елитни командоси, за да се избиват или да се държат в постоянен страх босовете на подземния бизнес у нас.
По-късно и други ще се опитат да посегнат към славата на „неуловимите отмъстители“.
Учредена е тайна организация за борба с бандитизма, съобщават нейни активисти в писмо до „Труд“ на 19 април 1996 г. Съмишленици от интелигенцията, работничеството, студентството и селяните ще воюват безкомпромисно с престъпниците, ползвайки техните методи на терор, се казва в писмото с подпис „За България“. Групи, наречени екзекутивни, щели да изпълняват смъртни присъди за спасение на отечеството от закононарушенията, корупцията и насилието във всичките му разновидности.
– Това е плод на нечия болна фантазия – отсичат висши магистрати, помолени да коментират странното послание.