ГОЛЕМИТЕ УБИЙСТВА: Доцент Цветанов – 30.08.1994

От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“

Смъртта на основателя на „Защита“ вади наяве враговете и приятелите му

ГОДИНИ СЛЕД КАТО доцент Цветан Цветанов Георгиев е разстрелян и погребан в родната му Берковица, разследването показва само, че враговете му приживе са били повече от приятелите.

Шефът на Българския спортен съюз и основател на Асоциацията за самозащита на населението от престъпността „За- щита“ е убит с 5 куршума в софийския квартал „Изток“ на 30 август 1994 година.

Съвпаденията на двете му имена с тези на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов (2009-2013 г. ) е напълно случайно.

Трупът на 43-годишния юрист е открит с огнестрелни рани по главата и тялото в храстите пред блок 17 на софийската улица „Юрий Гагарин“. Майсторът четвърти дан по таекуондо е проследен на излизане от дома на интимната му приятелка Неда Колева в блок 98 и прострелян от светлосин „Фиат Уно“.

Впоследствие криминалисти намират автомобила, оказва се два пъти краден и пребоядисван.

– В него са пътували най-малко двама – шофьор и стрелец, допуска един от разследващите. Според негов колега Цветанов е убит другаде, а трупът му – докаран с фиата и изхвърлен в храсталака. Тъй или инак, атентаторите изоставят колата на улица „Райко Алексиев“, а оттам бягат с друга.

Спорно е и времето на убийството: според направената експертиза – преди 9 часа сутринта, според близкия на Цветанов политик Стефан Гайтанджиев – доста след този час.

Абсолютно съм сигурен, може да греша най-много с 10 минути, че около 9 часа и 25 минути видях Цветанов в неговото БМВ точно пред паметника на Цар Освободител – казва Гайтанджиев.

Сигурно е едно – в утрото, в което доцентът пада облян в кръв на улицата, Министерският съвет на специално заседание одобрява предложената от тогавашния вътрешен министър Виктор Михайлов национална програма за борба с престъпността. По-късно през деня властимащите са притиснати да признаят, че се е случило първото в демократичната ни история политическо убийство. До разстрела на експремиера Андрей Луканов ще се стигне след около две години…

Разследването за убийството на доцент Цветанов е спряно в края на януари 1995 г. Убийците не са открити в продължение на 6 месеца, аргументира се софийският градски прокурор Нестор Несторов. Той обещава, че ако се появят някакви нови данни за тях, делото ще бъде възобновено.

ПОНЕ ДУЗИНА ВЕРСИИ за поръчителите и мотивите се проверяват след екзекуцията на лидера на „Защита“.

От следствието обявяват за отхвърлени само две от тях – войната за тотото и административните разпри в спорта.

Покойният доцент е замесен в куп следствени дела и оперативни разработки на полицията. Службите търсят следите на убиеца в свързаните с неговото име големи дългове, сделки с петрол, престрелки и спорни спортни имоти.

Лидерът на „Защита“ играе роля и в прочутото гангстерско нападение на спортния комплекс „Дескрим“. На 16 ноември 1994 г. „борци“ атакуват спортния комплекс в столицата, отвличат и пребиват шефа му Слави Бинев – член на управителния съвет на „Защита“ и съратник на доцента. Никой не подозира тогава, че след години Бинев ще стане богат бизнесмен и евродепутат.

Слави Бинев е отвлечен заедно с бившия национален състезател по гребане Борислав Цветков, съпруг на известната баскетболистка Ваня Войнова. По това време „борците“ от групировката ВИС събират слава. За силови авторитети претендират и тъй наречените каратисти. Техен лидер е майсторът по самбо и таекуондо Бинев, а щабквартирата им е в „Дескрим“.

Петдесет-шестдесет „борци“ атакуват „Дескрим“ в онзи 16 ноември. На следващия ден сутринта из София тръгва мълвата, че войната в подземния свят е неизбежна, защото в хотел „Орбита“ са се събрали около 300 „борци“, а в „Дескрим“ и къпалнята „Мария-Луиза“ – около 200 „каратисти“. Вътрешният министър Виктор Михайлов извежда на улицата барети и въоръжена до зъби полиция.

Следва бомбен атентат пред известния като борчески ресторант „Мираж“ навръх Нова година и ответна гангстерска акция в столичния квартал „Дружба“ на 11 януари 1994 г.

МАЛКИЯТ МЪЖ С ГОЛЕМИТЕ ВРАГОВЕ – така журналистите определят доцент Цветанов след насилствената му смърт. Цъфа живееше неспокойно, с неутолими амбиции – коментира негов колега от студентските години.

Приживе Цветанов се радва на покровителството на властимащи и на приятелството на елитни спортисти. След смъртта си става жертва и на мародери, които вандалски разкопават гроба му.

Убиха брат ми за втори път! – приплаква тогава сестра му.

„Роден в затънтеното балканско градче Берковица и белязан с невзрачен ръст – около 160 см, Цветанов страстно иска да се извиси над другите, да бъде забелязан“, анализира местният вестник „Ком“. Работохолизмът му е пословичен. Известна е страстта му към хазарта. Той не се застоява в казината, но крои планове за тотото и за телевизионни бингоигри.

Отличната диплома и трудолюбието на Цветанов са забелязани още по Живково време от тогавашния главен прокурор Костадин Лютов, който го взема под крилото си. Подкрепян от Лютов, младият юрист защитава аспирантура в Института за държавата и правото. Говори се, че взема активно участие в екипите, които пишат Татовите концепции за „усъвършенстване на развитото социалистическо общество“.

След 10 ноември Цветанов измества на заден план научните си занимания в благоевградския факултет по право и се устремява чрез спорта към главна роля на сцената на властта. Той е майстор по източни бойни изкуства и се нарежда сред първопроходчиците на движението на каратистите. Става техен патрон.

Като близък на тогавашния министър на отбраната Димитър Луджев през 1991 година Цветанов поема шефския пост в армейския спортен клуб ЦСКА. Така получава картбланш за експлоатация на една от най-богатите спортни бази в България, която е зачислена на военните и полицаите. Като началник той раздава множество имоти и получава обвинения, че взема за тях „под масата“.

Смяната на Луджев с Александър Сталийски на министерския стол носи сътресения за Цветанов. Изхвърлят го от ЦСКА и му повдигат обвинение за липсата на 12 милиона стари лева. Злословят зад гърба му, че бил бивш сътрудник на Държавна сигурност.

Доцентът заема отново водеща позиция в спорта през есента на 1992 година, когато на извънреден конгрес на Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС) Грую Юруков (вече покойник) подава оставка от председателския пост. Новосъздаденият тогава Български спортен съюз (БСС) е оглавен от доцент Цветанов. С присъщата си борбеност той веднага започва люта битка с БСФС и новосформирания Комитет за младежта и спорта.

Шефът на БСС стои твърдо на барикадата, но регистрацията на съюза се бави повече от година и с решение на Върховния съд само БСФС е признат за легитимна спортна организация. Постепенно става ясно, че войната между организациите е всъщност за големите парчета от разбитата общонародна спортна база. Към тях посягат и различни фигури от подземния свят. Атаките са безпощадни. Веднъж проникнал в ония сфери от живота, където се разиграват гарантирани от държавния бюджет милиони, Цветанов не отстъпва. Сражението с министър Сталийски за ЦСКА му коства първия микроинфаркт. Очакваният със страх от близките му втори инфаркт е изпреварен от наемния убиец. Изстрелите изтрещяват, броени дни след като той започва да повтаря, усмихнат загадъчно:

Много знам и ако си отворя устата, глави ще хвърчат!

Малко по-рано Цветанов лансира идеята за антибандитска асоциация, наречена „Защита“. Тази идея прибавя нови имена в списъка с враговете му. Неговото намерение да създаде организация, която да въведе ред в раздираната от безредици България, се тълкува като създаване на структура, паралелна на държавната власт.

Първото интервю за идеята си доцентът дава за „Труд“ на 15 януари 1994 година.

Реакцията от страна на властта не закъснява. Още на другия ден вербуваният за каузата шеф на Военната прокуратура Лилко Йоцов е принуден да се откаже публично от „Защита“. Отказва се и шефът на отдел „Следствен“ в Главната прокуратура Ангел Ганев, за когото също е предвиден пост в асоциацията. Малко по-късно дава заден ход и депутатът Иван Палчев, един от горещите съмишленици на Цветанов за „Защита“. Мястото на Ангел Ганев заема Стефан Гайтанджиев – завеждащ общосъюзните служби на Съюза на демократичните сили (СДС), син депутат в Седмото велико народно събрание и червен народен представител в следващия парламент.

Междувременно името на Цветанов в качеството му на основател на „Защита“ се спряга при всяка улична битка между
„борци“ и „каратисти“. Наричат асоциацията „мозъчен тръст на рекета“.

„Защита“ ще я има в името на беззащитния човек, в името на децата и възрастните, които нямат възможност да си плащат охрана, а са обект на вандалски посегателства – казва доцент Цветанов в интервюто за „Труд“. – Нападението над
„Дескрим“ беше за сплашване на асоциацията. Отвлечени бяха двама нейни учредители – Слави Бинев и Борислав Цветков. Престъпните групировки видяха опасност в създаването на здрава обществена организация против престъпността. Опитът да се представи „Защита“ като мозъчен тръст на рекета не е случаен. Някой има политически и икономически интерес беззаконието да продължи. Може би трябва да се удължи периодът на натрупване на капитала за сметка на обикновения човечец.“

МНОГОБРОЙНИТЕ ВЕРСИИ ЗА ЕКЗЕКУЦИЯТА на доцента остават непотвърдени.

Според една от тях той е ликвидиран от руската или от украинската мафия. Като доказателство се сочат връзките на Цветанов с украинеца Герман Винокуров. Преди да бъде убит, Винокуров е негов личен телохранител. Макар да се отказва по-късно от длъжността си на бодигард, украинският майстор по бойни изкуства запазва добри чувства към бившия си работодател. С неговото ходатайство излиза от следствения арест, където е прибран по подозрение, че изпълнява „мокри“ поръчки в подземния свят.

Пак с руснаци е свързано друго предположение – че патронът на каратистите е ликвидиран заради завода за микропроцесори в Правец. Цялата продукция на тлъстото предприятие навремето е предназначена за бившия Съветски съюз, затова оттам кандидатстват за приватизацията му. А пък доцентът, който се чувства като у дома си в Татовия край, прави изказвания против вноса на чужди капитали…

Убийство от ревност – има и такава хипотеза. Цветанов споделя често намерението си да се разведе, но все не намира сили да изостави съпругата и сина си. Последната му интимна приятелка Неда Колева е жена със забележителна хубост, бивша телевизионна звезда от предаването „Бъклица и дрян“.

Вестник „Поглед“ хвърля версията, че може би апетитите на Цветанов към тотото са го вкарали в смъртоносен капан. По това време гръцката фирма „Интраком“ се готви да сключи договор с родния тотализатор. Името на нейния бос Сократис Кокалис е спрягано и в немския, и в гръцкия печат заедно с това на мрачната източногерманска тайна служба Щази.

Полицаи са замесени, твърдят пред вестник „Демокрация“ активисти от „Защита“.

Самият Цветанов в интервю за „Труд“ от 30 ноември 1993 година дава следа, по която би трябвало да вървят детективите, ако са имали куража да открият убийците му.

Икономически сценарий диктува войната между борци и каратисти. Ще има жертви в тая война – обявява той, без да знае, че ще бъде една от тях.

Posted in Големите убийства, Куршуми по време на преход, Моите книги and tagged , , .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *