Анна Заркова
Събрахме се неприсъствено с едни приятели и решихме да попитаме само:
Уважаеми нови депутати и стари магистрати, научихте ли вече на кого са дадени нашите 53 милиона, заделени за магистрали, дето ги откраднаха в чували? Да не би крайните им получатели да са арестувани по празниците, а пък ние, заети да вием сърми и баници, да не сме чули и разбрали?
Ами Корупцията, тя къде избяга? Нали по изборите си обещахме да бъде незабавно заловена и наказана? Дали не се крие в КПКОНПИ сега, както по-рано – в комисията, която от години я пази, като се прави, че води с нея борба? А може би вършее в министерствата пак, докато старите лица там по навик мижат, а новите лица им намигат по тарикатски – демек, реколтата тоя път не е само ваша.
Питаме, макар че отговор не чакаме. И без него всичко тайно ще стане явно – знаем това не само защото в Библията е казано. А защото от 30 години насам се препъваме в един и същ камък. И падаме. И ставаме, за да се препънем в него пак.
И до второ пришествие ще бъде така, ако до края на януари не ни съобщят: къде са нашите милиони, по дяволите!?
В коледната суетня едно знаково събитие, белязало липсата на правосъдие у нас, бе подминато като дупка на тротоара. А събитието е покъртително: неизвестен прокурор (от мъжки или женски род) повдигна обвинение на шефа на ГДБОП – и то за какво? – за „неподходящия тон“, с който той казал на една прокурорка, че тя слага край на разследването за кражбите от магистрала „Хемус“, като осуетява разпита на ключов свидетел. И ето – антимафиотът Стоянов е на път да влезе в затвора заради усърдието си да разбере при кого са отивали отмъкнатите в чували ( и вероятно неведнъж, а системно ) милиони левове от бюджета, заделени уж за пътен строеж.
Разбрахте, нали?
Не крадльовците на парите ни са на прицела на прокуратурата, а този, който се опитва да ги залови. Щеше да е смешно, ако беше виц. Но то е истина – истинска лудост, която рано или късно, разбира се, ще се кротне в усмирителна риза.
Вече чувам как тогава неизвестните сега прокурори и прокурорки се оправдават: „Хък-мък, ама Гешев ни заповяда…“ Така хленчеха техни гузни колеги и след мандата на Цацаров, и след мандата на Филчев: „Главният ни нареди…“ Да не ги наричаме страхливци. Но поне да ги попитаме:
Къде бе, уважаеми, пише в Конституцията и Закона за съдебната власт, че прокурорите трябва безпрекословно да се подчиняват на Главния? Никъде. Даже пише точно обратното: че в дейността си магистратите „се подчиняват само на закона“. Ето ви чл.117 (2) : „Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.“
Ако се опре на този текст, всеки редови прокурор би могъл да се изправи и да каже „не!“ на всяка заповед на Главния, ако тя издава интереси, които са далече от обществените. Би могъл да се изправи, но би могъл и да се наведе. Преклонена главичка сабя не я сече – тая мъдрост се приписва на народа. А какъвто народът, такива и прокурорите му.