Как Пентагонът изгради Силициевата долина

Ставрула Пабст,

responsiblestatecraft.org

Тези дни технологичните компании публично затоплят отношенията си с отбранителния сектор. Разходите на Министерството на отбраната все повече отиват към големи технологични компании, включително Microsoft, компанията майка на Google – Alphabet, Oracle и IBM. Компанията Open AI наскоро привлече бившия генерал от американската армия и директор на Агенцията за национална сигурност Пол М. Накасон влезе в борда на директорите. И нарастващ клан от базираните в Силициевата долина „технопатриоти“, включително Палмър Луки от Anduril и Марк Андрийсен от Andreessen-Horowitz, изглеждат нетърпеливи да докажат, че технологичната индустрия може да облекчи геостратегическите и икономически слабости на САЩ, ако бъдат наградени с военните договори за това.

Но все по-публичните отношения с Пентагона, на които Силициевата долина се радва, не са едно внезапно развитие. По-скоро Силициевата долина е създадена от и в услуга на правителството и военните на САЩ, които искат да установят господство над своите противници в Студената война и след това. А именно обширните и последователни правителствени фондове от следвоенната ера и особено военното договаряне преразгледаха американската технологична индустрия, и превърнаха някога тихия регион около Маунтин Вю, Калифорния, в един оживен технологичен метрополис, какъвто е днес.

Военната история на Силициевата долина

Ентусиастите от технологичната индустрия са готови да припишат успеха на Силициевата долина на предприемачеството на свободния пазар, където страхотните идеи, родени в гаражите в предградията на Калифорния, излетяха чрез упорития труд и смелостта. В действителност регионалните предприемачи и изследователи от следвоенната ера винаги разполагаха с помощта на правителството на САЩ, и нетърпеливо харчеха за изследвания и разработки: в продължителната Студена война със Съветския съюз и конкуренцията в секторите на технологиите, космоса и оръжията.

С течение на времето правителствените разходи за научноизследователската и развойна дейност от епохата на Студената война, които идваха основно от Министерството на отбраната и НАСА, изкристализираха в това, което историкът Маргарет О’Мара описва като „план“ за успеха на Силициевата долина, където компании като Fairchild Semiconductor работеха за осигуряването на външните инвестиции, особено чрез правителството и военни договори, които подхранваха и поддържаха растежа. Чрез този „проект“ О’Мара постулира, че за базираните в Силициевата долина технологични компании, бяха осигурени стабилност чрез финансирането от правителството, като завладяха съществуващите пазари, и същевременно бяха стимулирани за формирането на нови, като по този начин те постигнаха безпрецедентен успех.

Паричните потоци в крайна сметка привлякоха университетите, като близкият Станфордски университет, като насърчаваха студентите и професорите да започнат своите изследвания и обучението в сферата на предприемачеството – за договорите с отбраната. Varian Associates, която беше основана от учените, свързани със Станфордският университет и стана първото публично предлагане в Силициевата долина през 1956 г., като произвеждаше микровълнови тръби за военни цели. По същия начин, за технологичното развитие на Станфордския университет допринесе SRI International, която осигури военните договори за изграждането на ключови военноприложни технологии, включително радарните системи, и критичните военни системи за командването и контрола.

Като цяло разходите на правителството на САЩ, и особено на военните, са показали безброй забележителни изобретения. Интернет, например, започна като изследователски проект на Агенцията за напреднали изследователски проекти (ARPA, сега известна като Агенция за напреднали изследователски проекти на отбраната или DARPA), наречен ARPANET, беше първата мрежа от компютри. Десетилетия по-късно дипломираните студенти Сергей Брин и Лари Пейдж получиха финансиране от DARPA и от Националната научна фондация и стартиралата от американската разузнавателна общност програма за развитие Massive Digital Data Systems, за да създадат това, което по-късно ще се превърне в Google. Други видни изобретения, финансирани от DARPA, включват транзитните сателити, предшественик на GPS, и приложението Siri за iPhone, което вместо да бъде взето от военните, в крайна сметка беше адаптирано към потребителските цели от Apple.

Днес икономическият отпечатък на военните върху региона на Силициевата долина и извън него остава неоспорим. Ракетно-космическата компания на „Локхийд“ някога беше най-големият работодател в Сънивейл, Калифорния. Деветте най-големи военни изпълнители в региона на Силициевата долина са сключили договори с отбраната за над $11 млрд. през 1990 г. И въпреки че разходите за отбраната в щата са намалели, Калифорния остава сред най-големите получатели на военните долари в цялата страна.

Една неспокойна връзка?

Въпреки дългогодишните връзки, отношенията на технологичната индустрия с военните често се описват като неспокойни или непоследователни. Връзката наистина имаше ниски точки и стимулите за Силициевата долина да преследва военните договори намаляха с консолидацията от ерата на 1990-те години на големите пет големи отбранителни компании. А работниците в технологичната индустрия все повече оспорват технологично-военното сътрудничество, като например персоналът на Google успешно оказва натиск върху своя работодател да прекрати участието си във военната програма за AI – Project Maven – през 2018 г.

Другите събития предполагаха една по-стабилна връзка. След спукването на дотком балона през 2000 г. договорите за отбрана поддържаха технологичната индустрия през този труден период до 11 септември, а политическите последствия от него ускориха удвояването на военните разходи на САЩ (и броя на военните изпълнители) през следващото десетилетие. В Силициевата долина играчите, които имаха своите опасения от връзката си с „безкрайните войни“ в Ирак и Афганистан, държаха военните на една ръка разстояние.

Да минем бързо напред, с репортажите си от 2020 г. бившият служител на Google, превърнал се в журналист – Джак Поулсън, изяснява, че предполагаемото разделение между Силициевата долина и военните е хронично преувеличено. Вместо да работят открито заедно, докладите на Поулсън разкриха, че американската армия дискретно, но често, си сътрудничи с известните технологични компании чрез хиляди подизпълнители през по-голямата част от 2010-те години, като замъглява обхвата на партньорството между двата сектора както от технологичните служители, така и от обществеността.

Междувременно Отделът за иновациите в отбраната, базиран в Силициевата долина, като аванпост на Министерството на отбраната, създаден през 2015 г., засили сътрудничеството си с компаниите от технологичната индустрия и особено със стартъп фирмите и в крайна сметка получи положителен прием въпреки неразположението между технологичните компании и армията, а сега разширява обхвата си в цялата страна с новите центрове и с повече финансиране.

Повишеното търсене на Пентагона на технологии, създадени в Силициевата долина, както беше демонстрирано от отдела за иновации в отбраната и подсилено от кинетичните конфликти в Украйна, Газа и извън тях, само засили военното фиксиране на технологичния сектор. И така стана по-малко несъгласието в процеса, когато служителите на Google и Amazon оспориха участието на компаниите в Project Nimbus, съвместен проект за снабдяването на израелското правителство с технически услуги, а Google уволни над 50 служители за тяхното участие в антициониските протести.

Влиятелните играчи в технологичния сектор междувременно казват на работниците да вземат страна. „Искаме служителите ни, да бъдат на страната на Запада. Може да не сте съгласни с това, ако обичате, не работете повече тук“, каза изпълнителният директор на Palantir Алекс Карп на Световния икономически форум през 2023 г. в Давос, Швейцария. „Трябва да си сътрудничим с нашето правителство при нарастващо геополитическо напрежение“, каза Венки Ганесан от базираната в Силициевата долина компания Menlo Ventures пред Fortune. „И не можеш да бъдеш неутрален по този въпрос“.

Разплитане на мрежата на военните технологии

Все по-публичните отношения на Силициевата долина с Пентагона не са спонтанен подвиг. По-скоро те са една дългосрочната, дълбоко вкоренена връзка между институциите, стимулирана от огромните разходи за отбраната и научните изследвания по време на Студената война и обвързаната все по-здраво от въртящата се врата на секторите, гарантира, че прогреса в комерсиалния технологичен сектор е от полза и за отбранителната индустрия.

Позиционирането на Big Tech под ръководството на военните е особено очевидно в целите на новата инициатива на Пентагона за снабдяване с оръжейни системи Replicator, която сътрудника на Института Куинси Майкъл Бренес и старши научен сътрудник Уилям Хартунг описват като „производството на по-евтиното военно оборудване, което също се ръководи от най-новите търговски иновации“.

Като се имат предвид всички неща, истинската сметка на военнопромишления комплекс трябва да се внедри и вътре в технологичната индустрия. Дотогава, както предполага огромното предложение за военен бюджет от $850 млрд. на администрацията на Байдън за 2025 г., въпреки неуспешните военни договори, особено за технологични компании и стартъп компаниите, ще продължат с неотслабваща сила.

Ставрула Пабст е писателка, медиен докторант в Национален университет Каподистрия, Атина.

Има публикации в Grayzone, Reductress и Harvard Business Review.

(Превод – Павел Павлов)