От книгата на Анна Заркова „Смъртта на бялата лисица“
Минаха години. Върховният касационен съд оправда окончателно всички подсъдими за убийството на Андрей Луканов. В неотменимото му решение от 15 март 2007 година се излагаше за пореден път тезата на прокуратурата: „Украинецът Александър Русов е застрелял бившия премиер по поръчка на строителния предприемач Ангел Василев, като поръчката и парите за нея са му предадени с помощта на Кичатов, Ленев и Георгиев”. Но тя веднага след това се поставяше под кардинален въпрос: „Представило ли е обвинението преки доказателства за това, че Русов е стрелял, а другите са му помагали?”.
„Категоричният отговор е отрицателен” – заявяваше тържествено тричленният върховен съдебен състав с председател Румен Ненков; и той, и двете върховни съдийки Бойка Попова и Ружена Керанова се бяха подписали под решаващото „не” единодушно, без особено мнение. В техния заключителен акт се поставяше ударение върху насилието, с което от обвиняемите са изтръгнати самопризнания. „В демократичните системи на правораздаване – бяха написали висшите магистрати – неправомерните усилия за получаване на признания винаги се оказват вредни за каузата на обвинението. Прокуратурата не бива да очаква от един справедлив съд да приема безрезервно плодовете на отровеното дърво.”Продължете с четенето
