Знае ли премиерът Денков къде е дъното на корупцията

Анна Заркова,

вестник „Галерия“

„В последните осем месеца България се отлепи от корупционното дъно, което обитаваше в годините на прехода.” Това заяви министър-председателят Денков в импровизиран отчет на ръководеното от него „некоалиционното” ротационно правителство. „Много интереси на недосегаемите от закона бяха засегнати от прекъснатите корупционни схеми – поясни той в едно изречение, но то не помогна на любознателните слушатели и зрители да разберат какво точно има предвид.

Каквото и да е, господин Денков има право на своя поглед от най-горното стъпало на „Стълбата”, където се намира (приказната стълба на Смирненски, от върха на която лиричният герой възкликва: „О, колко красива е земята и колко щастливи са хората!”). Той не е длъжен да поглежда „надоле, където сивата тълпа реве и проклина”, както поетът пише. Но неговото възклицание е повод да уточним – къде е дъното на корупцията?Продължете с четенето→

Анна Заркова

Туй било, онуй било, но цялата тази прокурорска „баталия” или „каскада”, или „гангстерска война”, или както и да я нарекат…, е един шанс за всички нас, като общество – да престанем да се стряскаме от системните си проблеми, само и единствено когато те гърмят, взривяват се, или изскачат чисто голи пред нас, и си развяват мръсните гащи, както тия дни се каза. Да престанем да се изненадваме като петгодишни всеки път, когато проблемът с липсата на правосъдие и справедливост, а в частност – с мафиотизирането на прокуратурата в България гръмне като кална бомба и оцапа политическия пейзаж. И веднъж завинаги да обезвредим тия мръсни бомби с подходящо законодателство.Продължете с четенето→

Лилия Xpиcтoвcĸa

Dеfаktо.bg

-Г-н Eĸимдижeв, cлyшaмe за cepиoзни нaмepeния зa cъдeбнa peфopмa, нo yceщaнeтo e зa тичaнe нa мяcтo, a тeзи, ĸoитo тpябвa дa бъдaт peфopмиpaни, ca вce пo aĸтивни в пyбличнoтo пpocтpaнcтвo и ce бeтoниpaт ĸaдpoво. He e ли пpeĸaлeнo мyднa тaзи peфopмa?
Продължете с четенето→

Анна Заркова

У нас днес всеки може да каже, че го подслушват – че записват телефонните му разговори, че са турили бръмбари в канцеларията му, че следят с кого си ляга…Може. Стига само да има желание – да се чувства значим  с това, че тайните служби го наблюдават, да смята, че така си прави политическа реклама или да си търси повод да иска оставки – на предишното правителство или на сегашното. Може, да. Като нищо може да се оплаче от телевизора или да викне на площада: „Подслушваат меее! Нарушават личното ми пространство,  душат ми под чаршафите!” А може и по три пъти на ден да го прави. Няма кой да потвърди думите му или да ги опровергае – не и така, че да му повярват. Няма кой – нито в лично качество, нито в институционално.

Продължете с четенето→

Екатерина Петрова

от в. Труд

“Ако се питате защо в съвременния български език “правосъдие” и “справедливост” са две различни думи и държите книгата на Ани Заркова за главните прокурори, не я затваряйте, продължете да я прелиствате.

Но ако мислите, че правосъдието зависи повече от законите, отколкото от хората, които ги прилагат и че липсата на справедливост е функция на някакви магически задкулисни обстоятелства, а не на професионалната недостатъчност у някои магистрати, затворете книгата – тя определено не е за вас”.

Продължете с четенето→

Рецензия от проф. МАРГАРИТА ПЕШЕВА   
От „Медиите на 21 век“

Защо стигнахме дотук? Отговорът на този въпрос днес изглежда особено труден и нееднозначен – за управляващите, опозицията и обикновените граждани, които отчаяно търсят на площадите истински правов ред и друга социална справедливост. Кои събития и процеси доведоха до избухването на толкова голямо обществено недоволство от липсата на правосъдие и справедливост? Какви са законовите гаранции за разделението на властите у нас? Колко голяма и безконтролна е властта на Главния прокурор на Републиката? Журналистически отговор на тези трудни и съдбоносни въпроси предлага новата книга на Анна Заркова.Продължете с четенето→