От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

Директорът на Националната служба за борба с организираната престъпност Кирил Радев се появи в Пета градска болница на втория ден след покушението. Той влезе в стаята при мен, придружаван от шефовете на пресцентъра на МВР, на столичната и регионалната дирекция на вътрешните работи. Под въздействието на болкоуспокояващите инжекции в онзи момент виждах четиримата мъже като през ситна телена мрежа. Помня, че въпреки всичко успях да отговоря на ръкостисканията, а после простенах:

– Кирчо, кажи ми кой и защо?

Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

– Ало, Ани, здравей! Ще познаеш ли кой е на телефона?

– Н-н-не… Гласът ми е познат, но…

– Безпокои те адвокатът Пеньо Грозев. Позабравихме се с тебе май…

Познанството ми с Пеньо датираше от деня, когато известният с криминалните си подвизи Иво Карамански ме даде на съд по обвинение, че с някои публикации в „Труд“ съм уронила неговото достойнство и съм причинила морални вреди на семейството му. Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

Ръководството на вестника беше категорично на планьорката при отчитане на готовия брой: темата за ареста на цар Киро на 1-ва и 13-а страница издишала, т. е. слаба била работата на ръководения от мен криминален отдел.Продължете с четенето→