Как Хърбърт Уелс предсказа и двете световни войни, но никой не го послуша

Уляна Волохова, kommersant.ru

Хърбърт Уелс остава в историята като един от най-успешните предсказатели на научната фантастика по отношение на броя на сбъднатите предсказания, като според неговите изследователи около 80% от описаните от него технологии са получили реализация в живота по някакъв начин – от автоматични врати до космически полети. Много по-рядко се помни, че в допълнение към различни технологии Х.Г. Уелс предсказва и двете световни войни (втората – почти с точност до една година) и полага много усилия тези прогнози да не се сбъднат. По случай 115-ата годишнина от романа „Война във въздуха“, който предрича Първата световна война, Уляна Волохова разказва как Хърбърт Уелс се е опитал да предупреди човечеството за войните, но по-късно признава собственото си поражение.

1. Нашествието

През 1897 г. британското списание Pearson’s и американското The Cosmopolitan публикуват „Войната на световете“ от Х. Г. Уелс, който по това време вече известен писател, успял да издаде няколко бестселъра. В новата си книга известният писател на научна фантастика описва как марсианците кацат на Земята, за да унищожат човешката цивилизация. Уелс се обръща за първи път към темата за войната, въпреки че през този период в британската литература няма по-актуална тема. Това е епохата на невероятната популярност на „литературата за нашествието“ и книжарниците са пълни с романи за това как някаква европейска държава (по-често Германия, със своята милитаризация невротизира съвременниците) нахлува в Англия и я превзема без никакви проблеми. В по-голямата си част целта на тези произведения е да се убедят британците в необходимостта от изграждане на отбраната на страната. Романът на Уелс също се развива в съвременна Англия, но врагът изглежда неочакван, и това извежда тази популярна тема на ново ниво.

Критиците се надпреварват да хвалят Уелс за оригиналността на на неговата идея и умението с която е прилага, наричат романа „удивително правдоподобен“ и отбелязват, че „никога досега научните данни не са били толкова умело вплетени в измислицата“. Преди Уелс извънземните рядко са се появявали в популярната култура и със сигурност никога не са кацали на Земята, за да я завладеят. Този нов обрат завладява съвременниците: Войната на световете е препечатана в много списания, а в Европа и САЩ се появяват техните серийни продължения от други автори, в които човечеството все още изграждаше своята отбрана и се опитва да отмъсти на нашествениците.

Уелс е обезкуражен от този прочит. Първо, той пише не за марсианците и борбата с тях, а за хората. Убеден дарвинист, той разглежда историята на човечеството през призмата на теорията за междувидовата конкуренция и се опитва да намекне на хората за необходимостта да бъдат по-внимателни в борбата си за ресурси: „Трябва да помним колко безмилостно самите хора унищожаваха не само животните, като изчезналите бизони и птиците додо, но и себеподобните си. Жителите на Тасмания, например, бяха унищожени преди последната война на изтребление от 50 години, започната от имигрантите от Европа“.

Марсианците са само средството за да се покаже на човечеството истинското му лице („Ние самите такива ли сме поборници на милосърдието, че да се възмущаваме от марсианците, които действат в същия дух?“) и да му дадат един истински урок. Романът трябваше да накара хората да се замислят за себе си, но вместо това те започват да измислят нови оръжия, за да отмъстят на бъдещите нашественици. „Може би това не е толкова откровено злодейство, колкото една ужасна грешка“, пише Уелс в списание The Critic и за почти десетилетие се отказва да се опитва да говори с читателите на военни теми.

2. Войната във въздуха

През 1908 г. е публикуван романът „Война във въздуха“ и този път там няма извънземни. Уелс директно описва световна война, която започва през 1910 г. и на практика унищожава човешката цивилизация. Според сюжета Германия получава на свое разположение чертежите на една иновативна летяща машина (5 години преди публикуването на романа братята Райт правят първия успешен полет на самолет в историята) и започва война, която бързо прераства в световна. В резултат на въздушните бомбардировки обичайният живот на земята е напълно унищожен, не остават никакви държави и нямаше кой да сключи мирните договори, самото човечество е върнато няколко века назад. Един прост извод от това прави един от оцелелите герои: „Не трябваше да се започва тази война“.

За разлика от „Войната на световете“ новият роман е приет хладно. Първо, изобщо не изглежда като фантастичен. Няколко месеца преди публикуването немският изобретател граф фон Цепелин построява нов дирижабъл, който може да остане във въздуха осем часа и да прелети почти 400 км – половината път до Англия. Немските списания са пълни с войнствени карикатури на Англия, спяща мирно в сянката на гигантска летяща машина. Перспективата за въздушната война, описана от Уелс, е реална както винаги. На този фон антивоенният патос на Уелс изглежда неуместен и читателите са много по-притеснени за сегашната отбранителна способност на страната, отколкото за бъдещето на човечеството.

Отново нечут от никого, Уелс прави трети опит да убеди хората в необходимостта от предотвратяването на катастрофата с всички средства. В началото на 1914 г. той публикува „Освободеният свят“, като този път решава да не плаши читателите с твърде много картини на апокалипсиса, а да се съсредоточи върху положителен дневен ред. В новия роман човечеството изобретява ядрените оръжия и започва световната война, но тя не продължава дълго и след няколко бомбардировки, в резултат на които са унищожени правителствата и военните щабове на всички враждуващи сили, човечеството осъзнава, че това са две крачки до самоунищожението и започва преговори за обединяване на света и спирането на междудържавните разпри.

Доколко новият подход е ефективен, авторът няма възможност да разбере, защото 6 месеца след като романът излиза, започва Първата световна война, за която Уелс предупреждава толкова отдавна.

3. Настъплението

Голяма част от предсказаното от Уелс във „Войната на световете“ и „Войната във въздуха“ се реализира през Първата световна война. Химическите оръжия, които марсианците използват, за да отровят земляните, се превръщат в газовите атаки, бронираните превозни средства на извънземните са въплътени в танковете, които унищожават всичко по пътя си, а авиацията бомбардира градовете за първи път в историята, все още не причинява големи разрушения, но вече е посяла страха в цивилните.

Парадоксално, но самият Уелс възлага определени надежди на войната – нейното настъпление е ужасно, но сега хората трябва да видят каква заплаха представлява войната и да започнат да се държат по-разумно. Малко след нейното начало той публикува сборник от статии „Войната, която сложи края на войните“, в която обвинява правителствата на големите държави, че те са започнали войната, но в същото време предполага, че нейният край ще бъде отбелязан от това, че обикновените хора най-накрая ще вземат съдбата си в своите ръце и ще постигнат един траен мир въз основа на закони, общи за всички страни и в идеалния случай те ще създадат изцяло една обща държава. Създаването на Обществото на народите и опитите на западните сили да се обединят, за да предотвратят военни действия вбъдеще, вдъхват известен оптимизъм, дотолкова, че Уелс дори временно изоставя прогнозирането на бъдещето и се обръща към историята. През 1919 г. той публикува „История на цивилизациите“, един от първите опити за една транснационална история. Човечеството, опитва се да докаже Уелс, е единно в своето развитие, преминава през едни и същи етапи, изправено е пред едни и същи проблеми, следователно „идеята за единството на човешката раса трябва да обхваща всички умове и концепцията за човечеството като единно семейството трябва да стане обект на всеобщо обучение.

Следвоенната еуфория не продължи дълго и още в началото на 1930-те години става напълно ясно, че обединението на цялото човечество през националните граници ще се отложи. През 1933 г., след като Адолф Хитлер идва на власт в Германия, Уелс се връща към мислите си за бъдещето на човечеството и написва романа „Формата на нещата, които идват“. Без дори да се опитва да скрие истинските държави и политици зад намеци и измислени имена, Уелс отново предупреждава хората за предстоящата световна война. Историята е много ясна – след като е неспособен да се справи с икономическа криза, Хитлер нахлува в Полша през януари 1940 г. и световна война започва отново, този път тя продължава повече от десет години и завършва с поражението на всички страни – противници са толкова изтощени, че е просто невъзможно да се определи победителят. Благодарение на бактериологичните оръжия, използвани по време на войната, светът е погълнат от епидемията на „скитническата треска“, която окончателно унищожава цивилизацията. Е, или почти напълно: авиаторите поемат властта над една малка шепа оцелели, които полагат основите на едно бъдещо справедливо общество.

4. Поражението

В реалния свят Втората световна война започва няколко месеца по-рано, отколкото прогнозира Уелс, като Германия нахлува в Полша на 1 септември 1939 г. Докато тече така наречената странна война, по време на която Англия воюва с Германия, но между страните практически няма военни действия, Уелс не губи надеждата, че все още може да се избегне пълномащабната война и в книгата ’’Новият световен ред“, публикувана в началото на 1940 г., той отново призовава хората да се обединят. Този път става дума само за основните човешки права: на храна, за образование, за заплащането на доброволчески труд, за споделянето на ресурсите, за правната защита, за свободата на движение и да не бъдеш несправедливо лишен от свобода, да не бъдеш измъчван, да не бъдеш подведен. След края на Втората световна война тази книга става един от 18-те текста, използвани при създаването на Всеобщата декларация за правата на човека. Това обаче се случва едва след смъртта на Уелс.

След това, през май 1940 г., новата война все пак се превръща в световна война и Уелс изпада в отчаяние. През 1941 г. „Войната във въздуха“ е преиздадена, за която Уелс пренаписва предговора. Сега той завършва така: „Още веднъж моля читателя да обърне внимание на предупрежденията, които давах. Имам ли какво да добавя към тях? Може би нищо освен епитафията ми:

„Предупредих ли ви, проклети глупаци“.

В началото на 1945 г. Х. Г. Уелс публикува последния си труд, есето от 30 страници „Разумът е на предела“, в което 79-годишният писател, който все още не знае за създаването на ядрената бомба в САЩ, но отново пише за предчувствието си за близкия край на човечеството. „Поредица от събития карат разумния наблюдател да осъзнае, че човешката история е приключила и че хомо сапиенс, както обича да се нарича, е загубил сегашната си форма. И все пак моят характер ме кара да се съмнявам, че поне малък брой от хората няма да доживеят до неизбежния край на света“.

Уелс умира на 13 август 1946 г., година след като САЩ, използват създадените от тях ядрени оръжия, които той е предсказал и малко повече от 2 години преди да бъде приета Всеобщата декларация за правата на човека, вдъхновена от него.

(Превод – Павел Павлов)