Анна Заркова
Един немски журналист, женен за българка и дошъл да посрещне в родния й град Нова година, ме покани да си поговорим за фалшивите новини. Пишел статия за тях и изследвал „националната им специфика.“
А сега, де. Какво да му кажа за производството на фалшиви новини в България, без да умра от срам?Продължете с четенето
Няма други граждани на Европейския съюз, които повече от българите да вярват на фалшивите новини. Това показва най-новият Индекс по медийна грамотност, с който се мери и сравнява нивото на образованието, свободата на словото и доверието между хората в 35 държави. Най-неподатливи на вредната дезинформация са финландците.
Дали това е точно изчислено? Не знам, но съм по-склонна да му повярвам, отколкото да го отрека. Вярно, че не съм виждала на живо финландец, но пък откакто съм се родила, живея в България и съм наясно с няколко неща.
Тук, колкото и да е тъп и невеж един човек, все се намира някой по-тъп и по-невеж, който да се осведомява от него. Тук, колкото е по-лъжлив един политик, толкова повече публика събира. Тук, колкото е по-голям успехът, толкова по-малко приятели и по-мощни врагове има около себе си. Тук беззаконието се утвърждава като начин на живот и прехрана тъкмо чрез законите, които се умножават. И колкото по-нагло гражданинът мами държавата, толкова по-твърдо се убеждава, че от нея по-голям измамник няма. И колкото по-често се лъжем един друг, толкова по-рядко разбираме, че най-излъгани сме ние самите.