Кого чува Путин? Само вътрешния кръг около президента

Западното разузнаване твърди, че с руския лидер няма връзка. Но кой има надмощие в блъскащите се помежду си фракции на Кремъл и има ли някакъв шанс за дворцов преврат?

Андрю Рот и Пьотр Зауер, theguardian.com

Превод – Павел Павлов

Дори за толкова затворен лидер като Владимир Путин, потокът от лошите новини, идващи от Украйна би трябвало да е невъзможно да бъде игнориран.Продължете с четенето

И изолацията на Русия няма да донесе мир на Европа

Историята на Албания ни учи, че само диалогът и интеграцията слагат край на цикъла на войната

Леа Ипи, theguardian.com

Превод – Павел Павлов

Леа Ипи е автор на книгата „Свободата: Да навършиш пълнолетие в края на историята“, и е професор по политическа теория в Лондонското училище по икономика

„Работят ли все още бункерите в Албания?“ ме попита моето 11-годишно момче, когато чу новината, че Русия е нахлула в Украйна. „Някои да. Защо?“, отговорих казах аз. „В случай, че има война в Европа, ние трябва да си намерим подслон“, ми отговори той.

Бях на неговата възраст, когато в един от последните пъти, ние „практикувахме войната“ в училище. Продължете с четенето

Фукуяма: Напред към 1984

В какво е прав и в какво не е прав американския философ в оценката си за конфликта в Украйна като предизвикателство към либералния световен ред

Александър Бовдунов, zavtra.ru

Превод – Павел Павлов

Американският либерален философ Франсис Фукуяма написа текста „Войната на Путин срещу либералния ред“. Основната идея на човека, който предсказа преди 30 години, че „краят“ на историята никога няма да настъпи, е вярна. Действията на Русия в Украйна наистина означават отказа на Москва да играе по правилата на „либералния световен ред“. Последният започва да се оформя частично след Втората световна война с формирането на такива институции като СТО, МВФ, Световната банка, но достига своя триумф след края на Студената война и разпадането на Съветския съюз. Тогава САЩ станаха единственият център на сила, способен да наложи (чрез принуда и убеждаване) своите идеи за това кое е правилно и кое не е на цялата планета.Продължете с четенето

Може ли глобалната сива икономика да блокира „адските санкции“?

Владимир Овчинский, zavtra.ru

Превод – Павел Павлов

Тези дни прессекретарят на Белия дом Джен Псаки каза: „Ние всъщност смазахме руската икономика“. Под „ние“ тя има предвид САЩ и неговите съюзници от ЕС. Как може да се прецени подобно твърдение?

Какво означава думата „смазан“? Да, нищо досега. Чисто пропаганден лозунг. Европа, тъй като беше зависима от руските енергийни ресурси, ще продължи да бъде такава. И това е основният въпрос в цялата съвременна икономическа политика. Що се отнася до другите области на икономическите отношения, тук ситуацията като цяло е двусмислена. Още повече, че тя е такава от криминологична гледна точка.Продължете с четенето

Трите кръга на външната политика. Подходяща ли е теорията на Чърчил за Русия?

Валери Гарбузов, ng.ru

Валерий Николаевич Гарбузов е директор на Института за САЩ и Канада към Руската академия на науките.

Превод – Павел Павлов

Процесът на придобиване на новата роля върху руините на стария двуполюсен свят, се проточи в продължение на 30 години, и той не се оказа лесен за Русия, която излезе от разпадащата се супердържава и защити своите интереси. Това неволно ни кара да се обърнем към историческите паралели, които, разбира се, не бива да се приемат буквално. Но от тях все пак трябва да се направят определени изводи.

Непобеденият Чърчил

Когато британският премиер Уинстън Чърчил напусна конференцията в Потсдам на 25 юли 1945 г., и отлетя за Лондон, за да види резултатите от проведените в навечерието на тази конференция парламентарни избори, мнозина смятаха, че той никога няма да се върне оттам. Самият Чърчил обаче, си остави багажа в Германия, и все пак се надяваше да продължи да участва в историческите срещи, в които се решаваше съдбата на следвоенния свят. Вярно е, че британците, му се отплатиха с черна неблагодарност, и прецениха, че победите му във войната и снимките на Чърчил в изборния списък на консерваторите очевидно не бяха достатъчни за техния успех на изборите и гласуваха против тях. След като напуска поста премиер, той беше загубил тази политическа битка, но все още непобеден, Чърчил изпадна в униние, което обаче не продължи дълго. Активната природа на този могъщ човек изискваше подходяща за него дейност. Уединен в имението си Чартуел, той се занимава с две от любимите си хобита: рисуване и литература.

Неговият труд за Втората световна война, се превърна в паметник на военната мемоаристика, литература и едновременно с това и във фундаментално историческо изследване, което веднага и завинаги влезе в световната историография, а авторът получи Нобелова награда за него. Но за Чърчил тази война вече беше минало и самият той искаше да промени и изгради не миналото, а съвременния свят, чиято конфигурация тогава бързо се променяше.

Депресиран от мисълта, че победата над нацизма е придружена от загубата на величие и разпадането на Британската империя, той се опитваше да намери новите конструкции на бързо променящия се следвоенен свят и мястото в него на губещата своята сила Великобритания.

Трите спасителни кръга

Резултатът от тези продължителни размишления беше една стройна теория, която, според мнението на бившия британски премиер с проницателен ум, трябваше да се превърне във философската основа на новата външна политика на Обединеното кралство. Същността на тази идея беше проста и се състоеше в това, че занапред Великобритания трябва да изгражда външната си политика на основата на добре обоснована стратегия в рамките на „трите големи кръга“.

В първия кръг той включваше страните от Британската общност на нациите и самата Британска империя с нейните територии. Желанието на всяка цена (с помощта на имперските преференции и запазването на стерлинговата зона) да задържи в орбитата на своето влияние бившите си колонии, разпръснати по земното кълбо и превърнали се в независими държави, като се преследва една прагматична цел – да се запази геополитическото пространство на Великобритания, която тя беше формирала през вековете, а с това и надеждните източници на суровини, трудови ресурси и търговските пазари.

Във втория кръг Чърчил включваше всички англоезични страни, обединени около САЩ. В този кръг се намираше и самата Великобритания, заедно с Канада и другите британски владения. На самата Великобритания беше отредена ролята на главен европейски съюзник на САЩ, и която трябваше да изгради т. нар. „специални отношения“ с отвъдокеанската супердържава, като се изключат наличните сериозни разногласия между тях.

И накрая Чърчил вписва в третия кръг и обединена Европа, в която само Великобритания може да свърже морските и въздушните пътища един с друг, и да се превърне в безспорния и неоспорим лидер на целия европейски континент, отслабен от нацизма и военното поражение на Германия и нейните съюзници. Освен това той разбираше, че само обединена Европа може да устои на нарастващото влияние на СССР след победата.

При изграждането на тази своя структура той изхождаше преди всичко от факта, че Обединеното кралство, се намира във всеки един от тези кръгове, ще може да се адаптира към новите реалности и да запази водещата си роля в един обновен свят.

Благодарение на Чърчил, който предпочиташе смело да променя обстоятелствата, вместо да ги следва, тези обръчи, които държаха цяла разсъхналата се бъчва, тези три големи кръга се превърнаха в концептуалната основа и постоянна величина в британската външна политика за дълго време.

Уроците за Москва

Факт е, че уроците от миналото, по правило, се научават трудно, и това не е тайна за никого. Нека се опитаме да разберем: подходяща ли е идеята на Чърчил (който смяташе, че „за никоя друга страна съдбата не е била толкова жестока, както за Русия“) за съвременната Русия, наследницата на съветската свръхдържава, която на свой ред беше създадена върху историческите основи на имперската Русия?

Всъщност, концепцията на Чърчил несъмнено има определени универсални черти, които могат да бъдат използвани за характеризирането на рухналите империи и затова в качеството си на схема е доста приложима и за Русия. Главната от тези черти е загубата на бившите сфери на влияние (територии, източници на суровини, пазари на стоки и капиталови инвестиции, източници на евтина работна ръка и други), които многократно умножаваха силата на самата метрополия, и която я отличаваше от редица други страни. Въз основа на това, но все пак с известна условност на предложената аналогия, е възможно да се дефинират трите големи кръга или трите орбити на външната политика на съвременна Русия.

Първият кръг (постсъветското пространство или близката чужбина) несъмнено е приоритет за Русия, тъй като именно този кръг формира периметъра за сигурност по сегашните й граници. Пространството на бившия СССР, което някога беше част от СССР (15 държави с население над 298 милиона души), не е амортизирано за 30 години. Този буфер, който би смекчил нежеланото въздействие, което сега се излъчва от довчерашните съюзници, които се превърнаха в зли съседи, и които Русия така и не успя да „обвърже“ отново към себе си. В него се образуваха опасни пролуки (балтийските страни, Полша, Украйна, Грузия, Молдова и други), които подкопават стратегически важната гранична сигурност на руската държава.

Вторият кръг (Евразия) обхваща 94 държави с население над 5,4 млрд. души. Като най-големият от шестте континента на планетата, през цялата история тя се е превърнала в основната арена на идеологически, икономически и политически разделения, войни и конфликти, в които Русия почти винаги е участвала. Преодоляването на тази конфликтна епоха и превръщането на Евразия в мирно пространство, където ако не всички, то поне основните разногласия и конфликти биха били успешно разрешени, е важната стратегическа цел, която нито едно населяващо я поколение не е успяло да постигне досега. В същото време евразийският вектор на настоящата руска политика (въпреки трудните отношения с Европа и НАТО) не трябва да се ограничава само до източната (китайската) посока.

Третият кръг е глобален. Неговото формиране е резултат от предишните епохи и главно от ерата на Студената война – онази двуполюсна система от международни отношения, в която имаше две суперсили, които изградиха две сфери на собствено геополитическо влияние и два противоположни свята в планетарен мащаб. Глобалният експанзионизъм на СССР през втората половина на XX век не беше напразен, и все още е в националния кодекс на руснаците. Както и вековната континентална експанзия, в резултат на която се образува Руската империя – най-голямата държава в света.

Основното съдържание на отношенията на Русия в този кръг трябва да бъдат отношенията й със САЩ. След като осъзнават своята глобална отговорност, двете световни ядрени суперсили, въпреки вече формираната конфронтационна ос между тях, не могат да не координират своите политики, преди всичко в областта на сигурността и контрола на въоръженията. Но не само в тях.

Руският парадокс

Що се отнася до руския парадокс, който е изтъкан от национални травми и победи, около който в продължение на векове се развиват непрестанни спорове в света, тогава, да си спомним Чърчил, и да да вземем предвид един прост, но доказан от историческия опит на самата Русия (и на другите страни). ), съществената универсална, макар и жестока закономерност, че няма по-голяма трагедия за националното самосъзнание от унижението след поражението в една война и огорчението от изгубеното величие. Рано или късно това неизбежно поражда недоволство, формиращо чувство на унижение и разочарование, което почти винаги е последвано от отговор с нарастване на реваншизма и дори жажда за отмъщение и в резултат на това твърдото желание за възстановяване на историческата справедливост на всяка цена.

Това се потвърждава и от думите на самия Чърчил за Русия: „Можем да измерим нейната сила по ударите, които тя е изтърпяла, с бедствията, в които тя е оцеляла, и с неизчерпаемите сили, които тя е развила, и с възстановяването на силите, на което само тя е способна”.

Мир на всяка цена или война до горчивия й край?

Всичко, което се случва, е фрагмент от историческата цивилизационна война

Вис Виталис, zavtra.ru

(Превод – Павел Павлов)

Настоящата трагична ситуация не предизвика никакви изненади за мен. Уви, случващото се потвърждава всички тези, за които говоря и пиша от години.

Те не са толкова много и затова като се има предвид скоростта на появата, обработката и остаряването на информацията в съвременния свят, аз ще ги повторя съвсем накратко.

Първо

Капитализмът се нуждае от ресурси и пазари. След като е изчерпал вътрешните си ресурси, той винаги се обръща навън. Той е хищник. Експанзията е ключът към оцеляването в капиталистическото общество. През последните няколко десетилетия, освен военни и икономически операции в различните части на света, той всъщност оцелява за сметка на ресурса и пазара на Русия. От определен етап Русия е също капиталистическа страна и започна да поема твърде голям контрол върху тези пазари и върху тези ресурси. И двете капиталистически системи – руската и световната, водена от англосаксонците (САЩ + Великобритания) неизбежно трябваше да влязат в клинч.

Второ

С напредването на НАТО към границите на Русия, а това са 5 етапа на разширяване, и 14 държави, след 1990 г. се определя не само заради защитата на тези държави, контролирани от англосаксонците (наричани по-долу кратко АС), а и от вероятният скок на конкурентния хищник – Русия. Ще уточня, че тази условна защита изобщо не беше защита на суверенитета и всякакви хубави национални черти, дори и да се говори за това. Тези страни се разглеждат изключително прагматично, като контролираната територия – ресурси + пазар за продажбите.

Но не само. Империите мислят във векове, а обединената империя на АС е империя, датираща от времето на първите британски колониални завоевания. Между другото, мнозина вече са забравили за тези завоевания, но освежете паметта си, защото има много конотации със сегашната ситуация, същите причини, технологии и техники.

Така че, империите мислят във векове и, разбира се, Русия винаги е била разглеждана не само като хищник, но и като плячка. Тоест, докато Русия е силна, може да се очаква да атакува, но когато Русия е слаба, можете да я атакувате. Това е елементарната Нова история, за разлистване в училищните учебници. През 2010 г. НАТО рехабилитира летището за тежки бомбардировачи в Естония и мисля, че е малко странно да се мисли, че тежките бомбардировачи са елемент от една отбранителна стратегия.
Всичко това обаче се е случвало и преди и ако на вас, съвременните хора с iPhone в ръка, ви се струва, че нещо се е променило там, вие, меко казано, грешите.

Трето

Русия, която е в същата координатна система, мисли по абсолютно същия начин. Тази битка не е започнала вчера и няма да приключи утре. Затова напредването на НАТО до самите граници на Русия е червената линия, която Путин така емоционално обяви миналата година. Въпреки това, за империята на АС това придвижване е необходимо, а защо е описано по-горе. Между другото, това беше и причината за скорошната буря в Беларус, където целта беше да се премахне режимът на Лукашенко и да се установи свой собствен режим, който ще покани натовските войски там.

Същото се случи и Украйна. Превратът от 2014 г. имаше за цел, успешно изпълнена, да превърне страната в фаворит на АС, с всички произтичащи от това последствия. Вече полузабравените разговори от 2014 г. „Ако ние не влезем в Крим, там ще влязат американците“ на което либералите много им се присмиваха затова. Помпането на Украйна с оръжия, инструктори, прехвърлянето на украинската военна машина по стандартите на НАТО, съвместни учения и прочие това е същата причина. Уви. Тежко на победените. Мисля, че вече е взето и предварителното решение за влизането на Украйна в НАТО, което подтикна към всички тези събития, които се случват.

Четвърто

Украйна като държава и украинците като народ станаха заложници на тази ситуация. Разбира се, те просто искат да живеят спокойно, да работят, да се забавляват и да нямат никакви проблеми. Въпреки това, както се казва в добре познатия украински анекдот, „независимо дали е свирка или не, но на кой може да се даде“. Украйна винаги е била кръстопът на светове и не е познавала спокоен живот, с изключение на периода, в който беше част от Руската империя. Едва тогава на тази територия са прекратени вечните междуособици, извеждането на хора в робство, схватките по покрайнините, бандитизма и всякакъв вид на атаманството. През останалото време всички видове войски минаваха напред-назад през територията на Украйна, а територията й беше разделена в най-сложни конфигурации и хората страдаха.

От тук идва и трагичната история на Донбас. Ако не беше Устава на НАТО, която забранява на държави с териториални проблеми да се присъединяват към алианса, Украйна щеше да бъде в НАТО още през 2015 г. Повтарям баналното: Майданът от 2014 г. беше започнат заради това. Всичко останало са съпътстващи цели. Основната цел беше Русия, която украинските националисти, които неочаквано получиха надежден чадър от страна на АС, многократно са заявявали, а сега я декларират.

За съжаление всичко се повтаря отново. В това няма нищо добро, и всички искаме това да свърши възможно най-скоро, но има, както се казва, нюанси.

Пето

И то е, че АС няма да позволи на тази история да приключи просто и бързо. Настоящият президент на Украйна, е протеже на АС, послушно, като истински актьор, и следва заповедите на своя режисьор, и неотклонно следва сценария. Този сценарий предполага влизането на Украйна в НАТО и нищо друго. Първоначалните планове изобщо не са се променили. Войските на АС трябва да излязат на директната граница с Русия, така че в точния момент проява на слабост на тази страна или ново смутно време в нея, което е доста вероятно, да поставят определени условия на Русия и да постигнат тяхното изпълнение. Тези условия могат да бъдат всякакви: икономически, политически, териториални, но мога да ви уверя, че това няма да е от полза за народа на Русия, точно както разпадането на Съветския съюз не беше от полза за никой от неговите народи.

Шесто

Всички усилия, полагани в момента от колективния Запад за оказване на натиск върху Русия, са насочени, в крайна сметка, войниците на НАТО да са на границата с Русия. Няма нужда да се объркваме и да размазваме ситуацията. Всички държави, които участват в това, са зависими от АС и са техен инструмент. Всичките те са част от структурата, изградена от АС след Втората световна война, като някои са абсолютно зависими и не са самостоятелни псевдодържави, някои от които са бивши колонии.
Изобщо това е един вид отдавна установен единен антируски фронт, който хармонично води война за ресурси и територии. Отдавна се знае, че който контролира Украйна, ще контролира Русия, така че в крайна сметка залогът е доста голям.

Седмо

Кой воюва в Украйна? Наистина ли това е неизчерпаемия поток от страстно заредените националисти?

Като всяка хибридна война, която също не е започнала през ХХI век, там има много актьори.

Там има и местни, разбира се.

Това е огромен брой доброволци от цял свят с различни мотивации и цели, но ги има много, и е странно, че руската пропаганда не говори за това толкова много. Има и руснаци, предимно националисти, но има и чеченци, които са воювали срещу Русия още по времето на Дудаев.

Това са наемниците. Когато четете нещо като „САЩ изпратиха един милиард долара в помощ на Украйна“ или „ФРГ доставя на Украйна смъртоносни оръжия“, не питайте как и защо се изпращат. Това са пари, които незабавно летят по сметките на американските ЧВК (частните военни компании), на първо място, за чийто бойци се плаща за водените от тях военни действия.

Осмо

Изненадващата съгласуваност на действията на много компании, финансови институции, културни институции и дори проститутките от „само за фенове“, изобщо не обяснява тяхната невероятна идеологическа подкованост. Но само от това, че всички тези точки са икономически, политически или географски обвързани с АС и главно със САЩ, и се контролират от тях. Това също са хибридни военни части, и нищо ново. Трябва да очакваме и натиск в най-неочаквани, макар че, защо неочаквани… посоки като например изключването от облака на AppStore и Google, спирането на излъчванията на Netflix, или ограничаване на другите западни дребни услуги и т.н.

Можете да се отиде и по-далеч, но аз не виждам смисъл и мисля, че разбирате основната идея. Всичко, което се случва, е фрагмент от историческата цивилизационна война в основен аспект и борбата между двама капиталистически хищници в определен аспект.

Невъзможно е да се избегне това без глобалното преформатиране на цялата система от икономически и политически отношения.
Подобно преформатиране също е невъзможно в момента.

Но да отстъпим пред нашите исторически врагове, приятели, също е невъзможно, защото това означава в крайна сметка смъртта на нашата страна с вас и нашата цивилизация с вас. Напоследък не харесвам много патоса, но, уви, не можеш да го кажеш по друг начин.

Ние всички искаме мир.

Въпросът е, на всяка цена или не?

Всеки трябва да направи своя избор.

Но не трябва да забравяме, че в тази размяна на огън между двете бойни фрегати, вие и аз сме на борда на една от тях. И каквото и да се случи, то е наше.

Буферните държави трябва ясно да поддържат своя неутралитет

Олга Андреева, vz.ru

Превод – Павел Павлов

В политиката има такъв термин – буферни зони. Малките държави, които са между големите конкурентни държави. В САЩ те се наричат „страните между“.

Най-правилната стратегия за поведението на такива държави е да са необвързани и да лавират. Основното нещо, което трябва да правят, за да гарантират своята безопасност, е да не проявяват агресия към никакви блокове. В противен случай те може да полетят.

Това е нещо като гравитацията. Ако разклатите камък, лежащ на ръба на пропаст от дълго време, той със сигурност ще падне. Освен това ще падне надолу, към долните слоеве и определено няма да полети нагоре. Това е закон.

Балтийските държави, Украйна, Грузия са буферна зона. Те трябва ясно да поддържат своя неутралитет, в противен случай ще полетят.

Но през последните 30 години те бяха внимателно накарани да лаят по слона. Ясно е, че никой не е отменил закона на природата и те ще полетят. Но на кого му пука за тях? Със сигурност не и на ЕС или на САЩ.

Е, но това дойде. Войната е ужасна. Не можеш да се радваш на войната. Но камъните падат само надолу.

И сега съм много изненадана от хората, които от осем години казваха, ау! Русия е лоша, бъдете против Русия.

Нашите руски либерали казаха това на Украйна.

Осем години тези хора разклащаха камъка и лаеха по слона. Е, камъкът падна. Но не ние, пошли патриоти, разклатихме този камък. Не ние лаяхме срещу слона. А именно тези, които сега се завиват в псевдокласически шалове и крещят, че Русия е убиец, са виновни за случилото се. Вие господа, сте убийците. Вие бяхте тези, които бутнахте камъка от скалата. Бяхте помолени да не го правите. Защо не послушахте? Кого сега ще обвинявате освен себе си?

Помислете какво би се случило с Естония или Украйна, ако мразят не Русия толкова страстно, а ЕС или САЩ. Да, отдавна щяхме да забравим за имената на тези държави. Те вече нямаше да са на картата на света.

Хората се отнасят към това, което се случва, като ученички от втори клас. А, по някаква причина този гаден камък падна и не полетя към небето. Какъв гаден камък!

Не, съжалявам, но камъкът направи всичко според законите на физиката. Вие го разклатихте и той падна. Какво си мислехте, когато го разклатихте?