Анна Заркова,

пред Би Ти Ви

Неприятно е, но трябва да признаем, че ноември – месецът, в който за 35-ти път вече празнуваме рождената дата на българския Преход към демокрация, исторически бележи и една друга годишнина – на посттоталитарната криминална държава – тази, в която ние живеем и която най-будните ни деца напускат, без да се обръщат назад. Някои я наричат „дълбоката държава” по името на нашумелия британски шпионски сериал, но тя у нас излиза често на повърхността – като например при всяко от публичните мафиотски убийства, които, както забелязвате, не спират да се редят в кървав сериал.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

В края на 1996 година издателство „Труд“ пусна книгата „Големите убийства“. В нея по идея на шефа на издателството Никола Кицевски събрах и обобщих дописките за показните разстрели, които се заредиха в кървав сериал от 1993-а нататък. По ирония на съдбата точно тогава президентът Жельо Желев обяви, че преходът към демокрация е свършил и България е вече демократична – със свобода на словото, на печата, на сдруженията, на митингите, с многопартийни избори и парламентарна опозиция. По-нататък се оказа, че на прехода не му се вижда краят, но в онова недалечно минало – след падането на Тодор Живков, след мирната смяна на управляващите от кабинетите на Димитър Попов, Филип Димитров, Ренета Инджова и Любен Беров, както и след сформирането на правителството на Жан Виденов, словото действително се лееше свободно и неспирно, кипеше и опияняваше като младо вино.

Като криминален репортер на „Труд“ аз отразявах, разбира се, нерадостни събития, но и през ум не ми минаваше, че в следващите години, най-вече от 2001-а до 2005-а, когато главен секретар на МВР ще е моят приятел Бойко Борисов, през ден ще тичам по улиците да снимам и да описвам именити трупове.

Продължете с четенето→