Ясен Люцканов
Вицепрезидент, встъпил в длъжност като първата жена президент след доброволно подаване на оставка на избран за втори мандат президент, трябва да назначи служебно правителство, като избере министър-председател от 10 души, заемащи висши, но избрани от Народно събрание, длъжности.
Само половината от десетимата (рекордно в случая) заявяват готовност да бъдат назначени за временен ръководител на изпълнителната власт. След като посочи един от тях, новият президент трябва да одобри предложен от натрапения ѝ избраник състав на служебно правителство, който не торпилира изразеното на рекордно масови протести искане за демократичен вот. Като насрочи седми поред предсрочни парламентарни избори в рамките на пет години по прекроени за пореден път в последния момент правила.
Подобен сюжет няма и в творчеството на Тери Пратчет, на когото Столичната община първа в света кръсти бъдеща улица, настоящ конгломерат от строителни обекти в столичния квартал „Манастирски ливади – Изток“. Може би трябва район „Триадица“ да кръсти някоя съседна разорана поляна „Дъглас Адамс“. Или пък „Дондуков“ да се прекръсти на „Джонатан Суифт“…
„За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка“, пишеше в проекта за промени в основния закон, внесен с подписите на Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Мустафа Карадайъ, Десислава Атанасова и Надежда Йорданова и др., общо 166 депутати, през 2023 г.
Преди първото гласуване в пленарната зала текстът придоби следния вид: „За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка. Когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание.”
На второ четене Христо Иванов и група народни представители предложиха следната редакция:
„За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.“
При окончателното трето четене отпадна председателят на ВКС, а останалото бе прието със 165 гласа „за“ от присъстващите депутати от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, срещу 71 „против“ – всички от „Възраждане“, БСП и ИТН и един „въздържал се“ – Бойко Рашков. Трима отсъстваха – Драгомир Стойнев от БСП, Мустафа Карадайъ от ДПС и покойната Петя Ставрева от „Обединени земеделци“, влязла с листа на ПП-ДБ.
