10 скандални страници в историята на филмовите награди „Оскар“

Алина Лесик, gazeta.ru

Превод  – Павел Павлов

През 93-годишната история на „Оскарите“ с нея са свързани много спорове и скандали. Кои са най-шумните от тях.

Расовата дискриминация на церемонията (1940)

Актрисата Хати Макданиел от филма „Отнесени от вихъра“ стана първата афроамериканка, спечелила „Оскар“. И все пак нейното участие в церемонията се оказа битка сама по себе си.

На чернокожите беше забранено да влизат в хотел Ambassador в Лос Анджелис, където бяха връчени Оскарите. Но Макданиел беше допуснат по настояване на продуцента Дейвид О. Селзник. Актрисата беше настанена на отделна маса в края на залата. Въпреки ограниченията, победата и емоционалната реч на Макданиел затвърдиха нейното място в историята на Холивуд. Но с това стана възможно да се говори за расовото равенство в американското кино едва след няколко десетилетия.

Марлон Брандо за правата на индианците (1973)

Марлон Брандо спечели „Оскар“ за най-добър актьор във филма „Кръстникът“. Той отказа да получи наградата, в знак на протест срещу политиката на дискриминация срещу индианците, която е вкоренена в САЩ. Вместо това Брандо изпрати на церемонията активистката на индианците Сачин Литълфезър. Девойката излезе на сцената, облечена в национална носия и няколко минути разказва на гостите за нарушените права на индианците. Тя остави наградата в ръцете на водещия Роджър Мур. След този инцидент Академията реши да забрани фигурите на „Оскара“ да се получават от пълномощник.

Дейвид Нивън и стрийкъра (1974)

Когато Дейвид Нивън получаваше своя „Оскар“ за най-добър актьор във филма за „Отделни маси“, фотографът Робърт Опел нахлу на сцената гол и показа знака на пацифизма. Когато стрийкъра беше изведен, актьорът блесна със своето остроумие.
Стрийкър (от англ. streaker, streak – бързам, трептя) в САЩ и в някои западни страни се наричат младите мъже или девойки, които се появяват на обществени места за кратко, обикновено тичайки голи като форма на протест срещу „конвенциите „на обществото.

„Не е ли очарователно да си мислим, че вероятно единственият смях, който този човек някога е предизвиквал в живота си, е да се събличе гол и да покаже недостатъците си?“ – пошегува се Нивен.

Секс скандалът с Роб Лоу (1989)

В края на 80-те Роб Лоу беше на върха на славата си с филмите като „Огънят на Св. Елмо“ и „Какво се случи снощи“. През юли 1988 г. той се забърка в скандал, след като беше преспал с две девойки пред видеокамера. Те избягаха с филма, копираха и разпространиха това видео. Една от девойките се оказа, че е на 16 години, а родителите й дадоха Лоу на съд.

За връчването на „Оскарите“ през 1989 г. продуцентът на тази церемония Алън Кар измисли следния сюжет: Снежанка (актрисата Айлийн Боуман) урежда събирания с легендите от златния век на Холивуд, и след това се среща с представителя на „младото поколение“ и с Лоу и те заедно пеят мила песен. Но секс скандалът с касетата направи от това дуо катастрофа. На следващата сутрин Боуман подписа документ за неразгласяване на информацията, който й забраняваше да говори за този спектакъл в продължение на 13 години.

„Спомням си, че си седях в апартамента си, и след като ми донесоха вестниците, и гледах новините – единственото нещо, което беше в новините беше Снежанка“, спомня си Боуман през 2013 г.

Връчване на наградата „по погрешка“ (1993 г.)

През 1993 г. Мариса Томей получава „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля за филма „Моят братовчед Вини“. Тя беше единствената американка в тази категория и мнозина критикуваха организаторите, че са дали тази награда по пристрастност. Година след церемонията изданието Hollywood Reporter твърдеше, че Томей е получила наградата „по погрешка“, след като развълнувания водещ Джак Паланс не могъл да разбере какво е било отпечатано на листа с името на победителя. Вместо това се твърди, че той е обявил името на Томей, след като го е прочел на най-близкия телесуфльор.

Оскърбителни шеги на водещия (1995)

На 67-ата церемония по връчването на наградите „Оскар“ водещият Дейвид Летърман започна да се шегува с намиращите се сред публиката Опра Уинфри и Ума Търман. Той няколко пъти подигравателно повтори „Опра“ и „Ума“, като подчерта, че никога не е чувал по-странни имена.

Дълги години след това Уинфри не можеше да прости на Летърман и едва през 2005 г. се съгласи да му гостува в неговото вечерно шоу. Тя попита водещия какво е имал предвид тогава. В отговор Летърман каза, че „не е имал нищо“ и засвидетлства към гостенката си в любов и уважение. И тогава Уинфри му подари две снимки в рамка – нейната и на Ума Търман.

Целувката на Анджелина Джоли с брат й (2000)

През 2000 г. Анджелина Джоли получава „Оскар“ в номинацията за най-добра поддържаща женска роля за филма „Прекъснат живот“. Всички заглавия в медиите обаче не бяха посветени на триумфа на звездата. По време на церемонията тя целуна брат си Джеймс Хейвън по устата и този кадър попадна в обективите на фоторепортерите. По-късно Джоли обвини пресата, че раздухала този скандал от нулата.

„Първо, ние сме най-добри приятели. И това не беше някаква странна целувка с отворена уста. Беше разочароващо, че нещо толкова красиво и чисто може да се превърне в един цирк “, каза звездата.

Провокацията на Саша Барън Коен (2012)

Британският комик Саша Барън Коен се появи на церемонията на „Оскарите“ преобразен в образа на главния герой на неговия филм „Диктаторът“. Той донесе със себе си урната с праха на севернокорейския президент Ким Чен Ир. Комикът разпръсна пепел по червения килим и обсипа интервюиращия го Райън Сийкръст с него. Службите за сигурност бързо предотвратиха тази акция.

Расисткият скандал #OscarsSoWhite (2016)

След като бяха обявявани номинираните за „Оскарите“ за 2016 г. хаштагът #OscarsSoWhite (Оскарите са твърде бели) се разпространи онлайн. Така киноманите насочиха общественото внимание към преобладаването на белите американци във всички категории. Най-известните активисти, които се застъпваха за расовото равенство в киното, бяха режисьора Спайк Лий и съпругата на Уил Смит Джейда Пинкет-Смит.

„Прекалената“ толерантност към чернокожите (2017)

Година след скандала, заради расовата дискриминация, в списъка на номинираните за „Оскарите“ се появиха подозрително голям брой чернокожи. Някои смятаха, че под влиянието на движението #OscarsoWhite академията е решила да раздаде всичките награди на афроамериканците. Най-възмутително за публиката изглеждаше участието в церемонията на филма „Лунна светлина“. Филмът за чернокож гей от беден квартал спечели три номинации – за „Най-добър филм“, за „Най-добър актьор в поддържаща роля“ и за „Най-добър адаптиран сценарий“. Този път организаторите бяха обвинени в прекомерна толерантност и нарушаване на правата на белите кинематографисти.

Режисьорите срещу иновациите (2019)

През 2019 г. Американската филмова академия реши да въведе иновации в церемонията по връчването на „Оскарите“: да се излъчва събитието за не повече от 3 часа и да добави нова категория за филмите с най-високи приходи. Филмовата общност веднага разкритикува тези промени. Режисьорите Куентин Тарантино, Спайк Лий, Деймиън Шазел, Мартин Скорсезе и други написаха колективно писмо с искане да се спре „игнорирането“ на редица категории от „Оскарите“.

В резултат на това организаторите изпратиха новата номинация за „ревизия“ и обявиха, че всички 24 категории Оскар ще бъдат включени в церемонията. Според Академията обявяването на победителите в няколко номинации ще бъде излъчено малко по-късно и с изрязано излизане на сцената.

През същата година Кевин Харт отказа да бъде водещ на „Оскарите“ заради неговите хомофобски публикации в социалните мрежи, публикувани преди много години. В резултат на това беше решено за първи път от 30 години церемонията да се проведе без водещ.