Том Стивънсън,
Адаптирано от книгата “Империята на някой друг: Британските илюзии и американската хегемония“ от Том Стивънсън, публикувана от издателство VersoПродължете с четенето
moonofalabama.org
Като всички същества хората остаряват. В по-късните етапи от живота им това обикновено идва с физически и умствени увреждания. Ето защо хората над 70 години са склонни да бъдат изтласквани от мястото им на работа.
Но това не е вярно за Конгреса на САЩ, който напълно отговаря на определението за геронтокрация:Продължете с четенето
Константин Олшански, svpressa.ru
Американското разузнаване установи, че китайските учени, работещи в САЩ, всъщност работят за интересите на Китай. Най-малко 154 такива изследователи са преброени през последните 20 години.
Американците виждат това като заплаха за своята национална сигурност, а китайците като доказателство за успеха на държавната подкрепа за тяхната наука.
„Необходими са хиляди таланти за дроновете, ракетите и подводниците“
Докладът на разузнаването е публикуван от частната американска компания Strider Technologies. Частните детективи стигнаха до стряскащи изводи. Китайското правителство е помогнало на китайските учени да си намерят работа в най-известните лаборатории. Включително и в Лос Аламос, където се разработват ядрените оръжия.
Китайски учени също са участвали в официално финансираните от САЩ изследвания и разработки. И след това същите тези учени се връщат обратно в Китай и там се заемат с разработването на ядрени оръжия, но те вече не са американски, а разбира се, са китайски.
Благодарение на тези учени от чужбина са постигнати гигантските технологични пробиви и в много други области, като дълбокопроникващите бойни глави, безшумните подводници, хиперзвуковите ракети и дроновете, квантовите компютри, изкуствения интелект и много други.
За да привлече китайските учени обратно в родината си, Пекин създаде държавната програма „Хиляди таланти“. Участниците в тази програма могат да получат награди до $1 млн. Разбира се, тази внушителна сума привлече мнозина. Но много учени се върнаха в своята историческа родина по идеологически причини.
ФБР смята учените за шпиони, а в Китай те стават герои
Държавната програма „Хиляди таланти“ е източник на гордост за китайското правителство. Тя стартира през 2008 г. и беше активна предимно в САЩ. Вярно е, че американците смятат тази програма за привличане на чуждестранните таланти като шпионаж. През 2018 г. ФБР извърши масови арести на видни китайски учени, които бяха обвинени в шпионаж.
В същото време Държавният департамент намали продължителността на визите за китайските студенти, които учат в САЩ в критичните области като авиацията и инженерството, от 5 години на 1 година.
Репресиите продължиха. Конгресът на САЩ прие „Законът за разрешение за национална отбрана“, който през 2019 г. забрани държавното финансиране за лицата, участващи в програмите за развитието на таланти от Китай. И в същото време и в Иран, Северна Корея и дори и в Русия. Всъщност това автоматично приравняваше хиляди млади учени и инженери с шпиони.
Не е изненадващо, че на този фон китайските изследователи започнаха масово да се връщат в родината си. Предлагаха им високи заплати, кариерно издигане и субсидии за научните изследвания. Всичко това беше заложено в 14-ия петгодишен план, който провъзгласи развитието на иновативните технологии като стратегическа цел на Китай.
Млади китайски гении получават милиони от гиганта Tencent
Една от най-големите китайски корпорации, Tencent, връчи най-важната награда за научни изследвания в Китай, наградата Xplorer, за четири поредни години. Наградата се дава на млади хора, за които се смята, че ще променят бъдещето на китайската наука.
Този септември наградата Xplorer беше присъдена на 50 млади учени и всеки от тях получава по 3 милиона юана от Tencent. Между другото, по отношение на общата сума това далеч надхвърля Нобеловата награда.
След още 4 години компанията ще награждава годишно по 200 млади учени, а след 10 години – по 500.
Тази година Tencent добави и медицината към списъка с научните дисциплини. Наградените медицински учени изучават туморния растеж, превенцията на вирусните инфекции и стволовите клетки.
Сред наградените са и двама учени-медици, които се занимават както с клинична работа, така и с научни изследвания. Един от тях е Су Шиченг, главен лекар и изследовател в Мемориалната болница Сун Ятсен към едноименния университет. Вторият лауреат е Лу Бен, главен лекар и изследовател в Централната южна университетска клиника.
45 от 50 наградени учени имат опит в обучение или в работа в чуждестранни университети и научни институции.
Сред победителите за първи път в историята имаше и жена – Фан Сюанмей от Технологичния университет в Чънду. Тя изучава механизмите и прогнозира геоложки катастрофи, причинени от силните земетресения.
Още по-забележителна е възрастта на тези учени. Средната възраст на лауреатите е 51 години, като тази година най-младият е само на 31 години. Това е Ван Гуанюй, изследовател в Пекинския университет за пощите и телекомуникациите.
Интересно е сравнението на наградата Xplorer с най-високата национална награда в областта на науката и технологиите. През последните две десетилетия сред носителите на тази награда най-младият е на 64 години, а най-възрастният на 95 години, а средната възраст на изтъкнатите учени е 83 години. Почетени са тези хора, разбира се, но е наивно да се вярва, че през деветото десетилетие могат да се направят някакви революционни научни открития.
Рон Джейкъбс, counterpunch.org
Превод – Павел Павлов
Рон Джейкъбс е автор на книгата „Мечтите на залеза: Контракултурата на 1970-те години“, публикувана от издателството CounterPunch Books. Последното му произведение е „В капитализма е проблемът“.Продължете с четенето
В какво е прав и в какво не е прав американския философ в оценката си за конфликта в Украйна като предизвикателство към либералния световен ред
Александър Бовдунов, zavtra.ru
Превод – Павел Павлов
Американският либерален философ Франсис Фукуяма написа текста „Войната на Путин срещу либералния ред“. Основната идея на човека, който предсказа преди 30 години, че „краят“ на историята никога няма да настъпи, е вярна. Действията на Русия в Украйна наистина означават отказа на Москва да играе по правилата на „либералния световен ред“. Последният започва да се оформя частично след Втората световна война с формирането на такива институции като СТО, МВФ, Световната банка, но достига своя триумф след края на Студената война и разпадането на Съветския съюз. Тогава САЩ станаха единственият център на сила, способен да наложи (чрез принуда и убеждаване) своите идеи за това кое е правилно и кое не е на цялата планета.Продължете с четенето
Владимир Овчинский, zavtra.ru
Превод – Павел Павлов
Тези дни прессекретарят на Белия дом Джен Псаки каза: „Ние всъщност смазахме руската икономика“. Под „ние“ тя има предвид САЩ и неговите съюзници от ЕС. Как може да се прецени подобно твърдение?
Какво означава думата „смазан“? Да, нищо досега. Чисто пропаганден лозунг. Европа, тъй като беше зависима от руските енергийни ресурси, ще продължи да бъде такава. И това е основният въпрос в цялата съвременна икономическа политика. Що се отнася до другите области на икономическите отношения, тук ситуацията като цяло е двусмислена. Още повече, че тя е такава от криминологична гледна точка.Продължете с четенето
Валери Гарбузов, ng.ru
Валерий Николаевич Гарбузов е директор на Института за САЩ и Канада към Руската академия на науките.
Превод – Павел Павлов
Процесът на придобиване на новата роля върху руините на стария двуполюсен свят, се проточи в продължение на 30 години, и той не се оказа лесен за Русия, която излезе от разпадащата се супердържава и защити своите интереси. Това неволно ни кара да се обърнем към историческите паралели, които, разбира се, не бива да се приемат буквално. Но от тях все пак трябва да се направят определени изводи.
Непобеденият Чърчил
Когато британският премиер Уинстън Чърчил напусна конференцията в Потсдам на 25 юли 1945 г., и отлетя за Лондон, за да види резултатите от проведените в навечерието на тази конференция парламентарни избори, мнозина смятаха, че той никога няма да се върне оттам. Самият Чърчил обаче, си остави багажа в Германия, и все пак се надяваше да продължи да участва в историческите срещи, в които се решаваше съдбата на следвоенния свят. Вярно е, че британците, му се отплатиха с черна неблагодарност, и прецениха, че победите му във войната и снимките на Чърчил в изборния списък на консерваторите очевидно не бяха достатъчни за техния успех на изборите и гласуваха против тях. След като напуска поста премиер, той беше загубил тази политическа битка, но все още непобеден, Чърчил изпадна в униние, което обаче не продължи дълго. Активната природа на този могъщ човек изискваше подходяща за него дейност. Уединен в имението си Чартуел, той се занимава с две от любимите си хобита: рисуване и литература.
Неговият труд за Втората световна война, се превърна в паметник на военната мемоаристика, литература и едновременно с това и във фундаментално историческо изследване, което веднага и завинаги влезе в световната историография, а авторът получи Нобелова награда за него. Но за Чърчил тази война вече беше минало и самият той искаше да промени и изгради не миналото, а съвременния свят, чиято конфигурация тогава бързо се променяше.
Депресиран от мисълта, че победата над нацизма е придружена от загубата на величие и разпадането на Британската империя, той се опитваше да намери новите конструкции на бързо променящия се следвоенен свят и мястото в него на губещата своята сила Великобритания.
Трите спасителни кръга
Резултатът от тези продължителни размишления беше една стройна теория, която, според мнението на бившия британски премиер с проницателен ум, трябваше да се превърне във философската основа на новата външна политика на Обединеното кралство. Същността на тази идея беше проста и се състоеше в това, че занапред Великобритания трябва да изгражда външната си политика на основата на добре обоснована стратегия в рамките на „трите големи кръга“.
В първия кръг той включваше страните от Британската общност на нациите и самата Британска империя с нейните територии. Желанието на всяка цена (с помощта на имперските преференции и запазването на стерлинговата зона) да задържи в орбитата на своето влияние бившите си колонии, разпръснати по земното кълбо и превърнали се в независими държави, като се преследва една прагматична цел – да се запази геополитическото пространство на Великобритания, която тя беше формирала през вековете, а с това и надеждните източници на суровини, трудови ресурси и търговските пазари.
Във втория кръг Чърчил включваше всички англоезични страни, обединени около САЩ. В този кръг се намираше и самата Великобритания, заедно с Канада и другите британски владения. На самата Великобритания беше отредена ролята на главен европейски съюзник на САЩ, и която трябваше да изгради т. нар. „специални отношения“ с отвъдокеанската супердържава, като се изключат наличните сериозни разногласия между тях.
И накрая Чърчил вписва в третия кръг и обединена Европа, в която само Великобритания може да свърже морските и въздушните пътища един с друг, и да се превърне в безспорния и неоспорим лидер на целия европейски континент, отслабен от нацизма и военното поражение на Германия и нейните съюзници. Освен това той разбираше, че само обединена Европа може да устои на нарастващото влияние на СССР след победата.
При изграждането на тази своя структура той изхождаше преди всичко от факта, че Обединеното кралство, се намира във всеки един от тези кръгове, ще може да се адаптира към новите реалности и да запази водещата си роля в един обновен свят.
Благодарение на Чърчил, който предпочиташе смело да променя обстоятелствата, вместо да ги следва, тези обръчи, които държаха цяла разсъхналата се бъчва, тези три големи кръга се превърнаха в концептуалната основа и постоянна величина в британската външна политика за дълго време.
Уроците за Москва
Факт е, че уроците от миналото, по правило, се научават трудно, и това не е тайна за никого. Нека се опитаме да разберем: подходяща ли е идеята на Чърчил (който смяташе, че „за никоя друга страна съдбата не е била толкова жестока, както за Русия“) за съвременната Русия, наследницата на съветската свръхдържава, която на свой ред беше създадена върху историческите основи на имперската Русия?
Всъщност, концепцията на Чърчил несъмнено има определени универсални черти, които могат да бъдат използвани за характеризирането на рухналите империи и затова в качеството си на схема е доста приложима и за Русия. Главната от тези черти е загубата на бившите сфери на влияние (територии, източници на суровини, пазари на стоки и капиталови инвестиции, източници на евтина работна ръка и други), които многократно умножаваха силата на самата метрополия, и която я отличаваше от редица други страни. Въз основа на това, но все пак с известна условност на предложената аналогия, е възможно да се дефинират трите големи кръга или трите орбити на външната политика на съвременна Русия.
Първият кръг (постсъветското пространство или близката чужбина) несъмнено е приоритет за Русия, тъй като именно този кръг формира периметъра за сигурност по сегашните й граници. Пространството на бившия СССР, което някога беше част от СССР (15 държави с население над 298 милиона души), не е амортизирано за 30 години. Този буфер, който би смекчил нежеланото въздействие, което сега се излъчва от довчерашните съюзници, които се превърнаха в зли съседи, и които Русия така и не успя да „обвърже“ отново към себе си. В него се образуваха опасни пролуки (балтийските страни, Полша, Украйна, Грузия, Молдова и други), които подкопават стратегически важната гранична сигурност на руската държава.
Вторият кръг (Евразия) обхваща 94 държави с население над 5,4 млрд. души. Като най-големият от шестте континента на планетата, през цялата история тя се е превърнала в основната арена на идеологически, икономически и политически разделения, войни и конфликти, в които Русия почти винаги е участвала. Преодоляването на тази конфликтна епоха и превръщането на Евразия в мирно пространство, където ако не всички, то поне основните разногласия и конфликти биха били успешно разрешени, е важната стратегическа цел, която нито едно населяващо я поколение не е успяло да постигне досега. В същото време евразийският вектор на настоящата руска политика (въпреки трудните отношения с Европа и НАТО) не трябва да се ограничава само до източната (китайската) посока.
Третият кръг е глобален. Неговото формиране е резултат от предишните епохи и главно от ерата на Студената война – онази двуполюсна система от международни отношения, в която имаше две суперсили, които изградиха две сфери на собствено геополитическо влияние и два противоположни свята в планетарен мащаб. Глобалният експанзионизъм на СССР през втората половина на XX век не беше напразен, и все още е в националния кодекс на руснаците. Както и вековната континентална експанзия, в резултат на която се образува Руската империя – най-голямата държава в света.
Основното съдържание на отношенията на Русия в този кръг трябва да бъдат отношенията й със САЩ. След като осъзнават своята глобална отговорност, двете световни ядрени суперсили, въпреки вече формираната конфронтационна ос между тях, не могат да не координират своите политики, преди всичко в областта на сигурността и контрола на въоръженията. Но не само в тях.
Руският парадокс
Що се отнася до руския парадокс, който е изтъкан от национални травми и победи, около който в продължение на векове се развиват непрестанни спорове в света, тогава, да си спомним Чърчил, и да да вземем предвид един прост, но доказан от историческия опит на самата Русия (и на другите страни). ), съществената универсална, макар и жестока закономерност, че няма по-голяма трагедия за националното самосъзнание от унижението след поражението в една война и огорчението от изгубеното величие. Рано или късно това неизбежно поражда недоволство, формиращо чувство на унижение и разочарование, което почти винаги е последвано от отговор с нарастване на реваншизма и дори жажда за отмъщение и в резултат на това твърдото желание за възстановяване на историческата справедливост на всяка цена.
Това се потвърждава и от думите на самия Чърчил за Русия: „Можем да измерим нейната сила по ударите, които тя е изтърпяла, с бедствията, в които тя е оцеляла, и с неизчерпаемите сили, които тя е развила, и с възстановяването на силите, на което само тя е способна”.