Анна Заркова

Давате ли си сметка, колеги и приятели, докъде стигнахме, докато вървяхме към демокрацията и се борехме на всяка крачка срещу всеки, които се опита да ни отнеме и дума от свободата на словото и мисълта?

Стигнахме дотам да видим как едни журналисти – едни от нас! – се борят свирепо да уволнят друг журналист, който също е един от нас.

И защо? Забележете – заради това, че той мисли различно от нас и не го е страх да го каже.

Ако беше жива българската демокрацията да види това, тя щеше да възкликне: Кошмар!

Предлагам ви един начин да се събудим от този кошмар. Ето го. Всеки от нас да започне да мисли – да мисли! – независимо от това, че неговият работодател му плаща не за да мисли, а за да съобщава премислените от спонсорите неща.

Знам, че е трудно. Но не е страшно. От опит знам, че няма нищо по-страшно от самия страх.