Ясен Люцканов
Създаването на всички коалиции си прилича, разпадането на всяка е посвоему.
Сюжета за едни 12 стола някои се опитват да ни представят едва ли не като някакъв библейски, апостолски.
Но Анушка купи олиото в един мол и не само, че го купи, а още там го разля. Оттогава всички просто се правеха, че не виждат задаващия се трамвай…
Както знаем от литературата, съкровището се оказва, че отдавна не е скрито в нито един от столовете. И никой от преследвачите му не свършва добре.
Кое е продължението на „12-те стола“, също е известно – „Златният телец“ и конвенцията на мнимите синове на лейтенант Шмид…
За да не се подхлъзваме на все същото олио, нека всички на хлъзгавите жълти павета си припомнят една вечно актуална история, която разказват Илф и Петров за написването на „Златния телец“:
— Кажете — запита ни някакъв строг гражданин от онези, които признаха съветската власт малко по-късно от Англия и мъничко по-рано от Гърция, — кажете, защо пишете смешно? Какви са тия смешки в реконструктивния период? Да не сте се нещо побъркали?
По-нататък той дълго и сърдито ни убеждаваше, че сега смехът е вреден.
— Грешно е да се смее човек! — говореше той. — Да, не бива да се смее човек! И да се усмихва не бива! Като гледам този нов живот, тези промени, не ми се иска да се усмихвам, а ми се иска да се моля!
— Ами че ние не се смеем ей току-така — възразявахме ние. — Нашата цел е сатирата, и то срещу онези хора, които не разбират реконструктивния период.
— Сатирата не може да бъде смешна — рече строгият другар и като хвана под ръка някакъв занаятчия-баптист, когото взе за стопроцентов пролетарий, поведе го към квартирата си.
Поведе го да го описва със скучни думи, поведе го да го включи в своя шесттомен роман под заглавие „А паразити никога!“
Всичко разказано не е измислица. Ако трябваше да се измисля, би могло и по-смешно.
Дайте на такъв гражданин-венцехвалител свобода и той дори на мъжете ще тури фереджета, а сам от ранно утро ще свири на тръба химни и псалми, считайки, че именно по такъв начин трябва да се помага на строителството на социализма.
И през цялото време, докато съчинявахме „Златният телец“, над нас се рееше ликът на строгия гражданин.
— Ами ако тази глава вземе, че излезе смешна? Какво ще каже строгият гражданин?
Но в края на краищата постановихме:
а) да напишем романа по възможност весел,
б) рече ли строгият гражданин отново да заяви, че сатирата не трябва да бъде смешна, да помолим прокурора на републиката да привлече споменатия гражданин под углавна отговорност по онзи член, който наказва за тъпота с взлом.
