Последният протест срещу повсеместното подслушване у нас беше през април 2013 г., когато тъй нареченият „цецомобил” слухтеше край резиденциите на държавниците в Бояна, докато се намираше по документи в гаража. Тайният контрол над хората се модернизира непрекъснато оттогава, а българите се примиряват с него като с „новата нормалност”.

Подслушват поголовно съдии и прокурори

Анна ЗАРКОВА,

вестник „Галерия“

„Ти си най-невинният!”, възклицава в любовен екстаз прокурорка с кодовото име Вили, привлечена неудържимо от един бандит, най-чаровния от четирима арестувани обирджии. Тя консумира в кабинета си интимна връзка с него, докато погва съучастниците му с обвинение за обир на 85 000 лева.

Истина ли е това?

Може да е истина, а може и да е лъжа, но агенти от специалните служби го съобщават писмено на съда. То служи за основание на тяхното искане да подслушват въпросната дама – небезизвестна юристка, ползваща се с репутацията на „строг държавен обвинител” в ключовата за властта Софийска градска прокуратура.

Продължете с четенето

Адвокат Михаил Екимджиев: Подслушването отново ще заеме централна роля в политическата игра

„Сценарият със заплашения магистрат ще бъде използван като оправдание за ново поголовно слухтене със специални разузнавателни средства поне до изборите“ – това предупреди в интервю за Mediapool правозащитникът адвокат Михаил Екимджиев.Продължете с четенето

Подслушването и проституцията

Анна Заркова

У нас днес всеки може да каже, че го подслушват – че записват телефонните му разговори, че са турили бръмбари в канцеларията му, че следят с кого си ляга…Може. Стига само да има желание – да се чувства значим  с това, че тайните служби го наблюдават, да смята, че така си прави политическа реклама или да си търси повод да иска оставки – на предишното правителство или на сегашното. Може, да. Като нищо може да се оплаче от телевизора или да викне на площада: „Подслушваат меее! Нарушават личното ми пространство,  душат ми под чаршафите!” А може и по три пъти на ден да го прави. Няма кой да потвърди думите му или да ги опровергае – не и така, че да му повярват. Няма кой – нито в лично качество, нито в институционално.

Продължете с четенето