Анна Заркова

Бомбата, гръмнала по пътя на главния прокурор Гешев, е „безпрецедентно посегателство срещу държавността” – с това клише запечатват мисленето ни от три дни насам. Разбира се, то е донякъде вярно – всеки терористичен акт е безпрецедентен, безчовечен и обиден за държавността.

Но инак не се случва за пръв път у нас неуспешен терор срещу магистрат от ранга на Гешев. Спомнете си разхлабения болт, който едва не преобърна убийствено колата на НСО, в която се возеше върховния шеф на съдиите Лозан Панов… Спомнихте ли си? Тогава тези същите хора от юридическото и медийното обкръжение на г-н Гешев, които сега се тревожат най-шумно за него, се подиграваха най-шумно с Панов и твърдяха, че си прави инсценировка, за да се изкара мъченик и герой…

Все пак има нещо, според мен, което в случая е (сто на сто) „безпрецедентно”. То не е в инцидента по пътя на главния прокурор, а в това, което се видя след него. Видя се безпрецедентното недоверие в главния прокурор и в неговите подчинени от прокуратурата и следствието. Задейства се Синдромът на лъжливото овчарче – хората не вярват вече на прокурорите и следователите, дори и те да кажат истината „чиста като кладенчова вода”.

Синдромът на лъжливото овчарче се зароди и разви още преди Гешев да оглави прокуратурата – прокурорите от доста години насам използват „творчески истината”, както културно се изрази вчера адвокат Михаил Екимджиев.

Обичайно бомбените терористи (както и в учебниците пише), предизвикват в обществото страх и съчувствие към жертвата.

Терористите, които гръмнаха на метър и половина от бронирания джип на Гешев, не предизвикаха подобно нещо. Вижте тук, в социалната мрежа, където се изказват не само всичколози, но и експерти – видяхте ли? – Фейсбук гъмжи от съмнения, от опровержения, от иронии, от подигравки с прокурорската версия за „страшен атентат”. Даже и децата на г-н Гешев не са пожалени: ама те „били в бронираната кола”, ама те „не са били в колата”… – това, разбира се, е важно, но е достатъчно децата да пуснат телевизора у тях, за да се уплашат за цял живот – за себе си, за майка си и за баща си…

Що се отнася до предозираната любов, с която едни медийни труженици и магистрати заливат г-н Гешев и неговите деца, тя само влошава нещата – усилва чувството на гражданите, че някой ги будалка.

Тъжно и жалко.

Помните ли приказката за лъжливото овчарче?