Народното събрание реши временна комисия да проверява всички факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около Мартин Божанов. „За“ бяха 191 народни представители, без „против“, един „въздържал се“. Народното събрание прие общ проект на решение за създаване на временен орган, който включва предложенията на „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и ГЕРБ-СДС, ДПС.

Комисията ще е съставено от 17 народни представители на пропорционален принцип – петима от ГЕРБ-СДС, четирима от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), трима от „Възраждане“, трима от ДПС, един от „БСП за България“ и един от „Има такъв народ“. Срокът на работа е 3 месеца, като трябва да бъдат установени „всички факти и обстоятелства около евентуалното наличие на лица и организирани групи за влияние в правораздавателната система във връзка с публично изнесената информация за дейността на Мартин Божанов“.

Заместник-председателят на Народното събрание Никола Минчев („Продължаваме промяната-Демократична България“) беше избран за председател на временната комисия.

Три бяха номинациите за председател на временната комисия, като кандидатурите бяха гласувани по реда на тяхното предлагане. В подкрепа на Никола Минчев гласуваха 125 народни представители, 36 бяха „против“ и 17 се въздържаха.

Другата кандидатура за председател на комисията беше на Златан Златанов от „Възраждане“, за когото гласуваха 72 депутати, 76 бяха „против“ и 41 се въздържаха.

От „Има такъв народ“ предложиха Гроздан Караджов да оглави комисията. Тъй като комисията не е на паритетен принцип и според нас тези, които предложиха тази комисия, всъщност би трябвало да се саморазследват, защото връзките в съдебната власт са тъкмо в ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, предлагаме нашият кандидат да бъде председател, за да се свърши някаква обективна работа, каза Тошко Йорданов (ИТН). За кандидатурата на Караджов гласуваха 67 депутати, 88 бяха „против“ и 33 се въздържаха.

За заместник-председатели на временната комисия бяха избрани Маноил Манев (ГЕРБ-СДС) и Хамид Хамид (ДПС).

Комисията беше създадена на пропорционален принцип от 17 членове. От тях петима са от ГЕРБ-СДС, четирима от „Продължаваме промяната-Демократична България“(ПП-ДБ), по трима от „Възраждане“ и ДПС, и по един от „БСП за България“ и „Има такъв народ“.

В състава на комисията влизат: от ГЕРБ-СДС – Маноил Манев (заместник-председател), Рая Назарян, Марин Маринов, Александър Ненков и Росица Кирова; от ПП-ДБ – Никола Минчев (председател), Людмила Илиева, Мирослав Иванов и Настимир Ананиев; от „Възраждане“ – Александър Арангелова, Ивайло Чорбов и Златан Златанов; от ДПС – Хамид Хамид (заместник-председател), Ертен Анисова и Гюнер Ахмед; от „БСП за България“ – Атанас Зафиров; и от ИТН – Гроздан Караджов.

/БТА/

Председателят на парламентарната комисия по външна политика Бойко Борисов е водил само три от заседанията ѝ

Ясен Люцканов

Продължете с четенето→

Народното събрание прие процедурните правила, по които ще се приемат измененията в Конституцията със 107 гласа „за“, 48 – „против“ – 48 и един – „въздържал се“.

Проектът на решение бе подкрепен от депутатите от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС. „Против“ бяха депутатите от „Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“.Продължете с четенето→

Народното събрание окончателно прие промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които предвиждат шестмесечен срок за избор на изцяло нов състав на Висшия съдебен съвет и създаването на специална система за случаен избор на съдията, който ще разследва главния прокурор и неговите заместници, предаде lex.bg.Продължете с четенето→

Министерският съвет одобри проект на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, съобщи правителствената пресслужба. Законът предвижда създаването на нова антикорупционна комисия и промени в правомощията на действащата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Реформата е част от Националния план за възстановяване и устойчивост.Продължете с четенето→

Анна Заркова

Още ли следите политическите интервюта? Слушате ли десетината големци, от които нещо зависи – стари и млади, марионетки и нотабили – какви ги приказват по телевизиите – за мерките против кризите, за Македония и ветото за Евросъюза, за инфлацията, войната и беднотията?

Слушате ги? Все още?

Продължете с четенето→

С преподавателя по конституционно право доц. Наталия КИCEЛОВА разговаря Анна Заркова

от „Труд“

– Доцент Киселова, уникална участ имаха депутатите в закритото неотдавна наше 44 –то Народно събрание – да работят под карантина, дистанционно и с маски. Това даде ли някакво съществено отражение върху дейността им, според Вас?

– Пандемията се отрази на всички човешки дейности. И не само у нас. Свързаното с нея  носене на маски не е непосилно. И е редно да се дава добър пример на гражданите от страна на публичните личности. Същото се отнася и за отношението към ваксините. Поставянето под карантина е изпитание за всеки човек и семейството му. Работата от дистанция също сериозно навлезе в живота на повечето от нас. С решение №2 от 2021 г. Конституционният съд се произнесе, че  „дистанционното“ участие на народни представители е „присъствие” по смисъла на Конституцията. Моето лично мнение е обаче, че за да „ присъстват” депутатите, те трябва да участват пълноценно в работата на Народното събрание – отвъд появата на образа им на екран. Народните представители не са в Народното събрание, за да „правят“ кворума и да гласуват мълчаливо, а за да дебатират и най-вече, за да участват в заседанията на парламентарните комисии.  По временните правила те участваха при откриване на заседанието за достигане на необходимия кворум и при ключови гласувания за подкрепа на мнозинството. Но те нито направиха усилие да се изказват по същество, нито участваха в заседания на комисиите,  нито поставяха въпроси, нито отправяха питания. Оставам настрана въпроса кой друг национален парламент прибегна до дистанционно участие. Но ви питам: в чия полза е възможността да се участва в пленарни заседания дистанционно?

Продължете с четенето→