Михаил Екимджиев,
mediapool.bg
Някои думи говорят за миналото и нравите на хората, които ги изричат, повече от научни трудове. „Приключение“ е такава дума. В западноевропейските езици тя е с латински корен, родеещ се с напредък, с предизвикателство към догми и статукво – (aventure, adventure, avventure, aventura). У нас „приключение“ звучи почти като приключване. За разлика от авантюрата, която смислово и емоционално вдига очите към небето и хоризонта, приключението назидателно ги свежда и заключва. Сякаш родовата памет и генетичният ни код напомнят, че тук, който застане срещу течението, или, не дай си Боже, тръгне напред, неизбежно и безславно приключва.Продължете с четенето