Анна Заркова

вестник „Галерия“

Изниза се август, есента смени лятото, новият парламент остаря, правителството подмина първите си 100 дни, но българската управия не мръдна от класическата дефиниция на Аристотел „власт на малцина в интерес на тях самите”.

А кои са днес „малцината”?

Ако не ги знаете, не питайте – висшите функционери дават да се разбере, че намират въпроса за неуместен, а медиите, които го задават – за „превзети”. Приемете, че става дума за едни „олигарси”, които ще бъдат подложени на „деолигархизация” – така пише в обнародваната наскоро управленска програма. Ако любопитствате за имената им, рискувате да ви причислят към тия, които вицепремиерът по човешките ресурси определи като „тролове на партиите с отпадналата необходимост”.

Продължете с четенето→

Анна ЗАРКОВА

вестник „Галерия“

Лятото свърши и 2025-а върви към края си, но остава в историята като Годината на новото начало (и съвпадението с името на партията на Делян Пеевски не е случайно). Изминалите месеци белязаха триумфа на политическото задкулисие. Кукловодите излязоха на авансцената и обявиха, че притежават властта – и тайната, и публичната. А извънсъдебното правосъдие стана норма, която се наложи над правораздаването по реда на закона.

Продължете с четенето→

Анна ЗАРКОВА

вeстник „Галерия“

„Бягай оттук, бе, нещастник!”

Махай се, бе, боклук!

Изчезвай, изрод!”

Що за грозни ругатни и нападки?

Дали са дочути в някой кръчмарски скандал? Или са извадени от новия „Речник на уличния жаргон”, който вече е на книжния пазар?

Нищо подобно.

Грубите думи са част от езика, на който политиците у нас говорят с журналисти. Продължете с четенето→

Законът за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяването на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, приет в началото на века, първоначално цели да се осигурят пълни колекции от тях.

През 2010 г. е добавено задължение за ежегодно обявяване на „действителния собственик на издателя“.

А през 2018 г. – за подаване на декларации „за всяко получено финансиране през предходната календарна година, неговия размер и основание“. Уточнено е, че се декларират всички договори „с държавни или местни органи или дружества с държавно или общинско участие в капитала, включително в резултат на обществени поръчки, с политически партии, рекламните договори с лица, осъществяващи дейност, подлежаща на регулация, както и договорите, по които е получено финансиране със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или от други международни финансови институции и донори.“Продължете с четенето→

Анна Заркова

Няма други граждани на Европейския съюз, които повече от българите да вярват на фалшивите новини. Това показва най-новият Индекс по медийна грамотност, с който се мери и сравнява нивото на образованието, свободата на словото и доверието между хората в 35 държави. Най-неподатливи на вредната дезинформация са финландците.

Дали това е точно изчислено? Не знам, но съм по-склонна да му повярвам, отколкото да го отрека. Вярно, че не съм виждала на живо финландец, но пък откакто съм се родила, живея в България и съм наясно с няколко неща.

Тук, колкото и да е тъп и невеж един човек, все се намира някой по-тъп и по-невеж, който да се осведомява от него. Тук, колкото е по-лъжлив един политик, толкова повече публика събира. Тук, колкото е по-голям успехът, толкова по-малко приятели и по-мощни врагове има около себе си. Тук беззаконието се утвърждава като начин на живот и прехрана тъкмо чрез законите, които се умножават. И колкото по-нагло гражданинът мами държавата, толкова по-твърдо се убеждава, че от нея по-голям измамник няма. И колкото по-често се лъжем един друг, толкова по-рядко разбираме, че най-излъгани сме  ние самите.