Задължително депозиране

Законът за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяването на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, приет в началото на века, първоначално цели да се осигурят пълни колекции от тях.

През 2010 г. е добавено задължение за ежегодно обявяване на „действителния собственик на издателя“.

А през 2018 г. – за подаване на декларации „за всяко получено финансиране през предходната календарна година, неговия размер и основание“. Уточнено е, че се декларират всички договори „с държавни или местни органи или дружества с държавно или общинско участие в капитала, включително в резултат на обществени поръчки, с политически партии, рекламните договори с лица, осъществяващи дейност, подлежаща на регулация, както и договорите, по които е получено финансиране със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или от други международни финансови институции и донори.“Продължете с четенето

от Уикипедия

Нашата вяра

Анна Заркова

Няма други граждани на Европейския съюз, които повече от българите да вярват на фалшивите новини. Това показва най-новият Индекс по медийна грамотност, с който се мери и сравнява нивото на образованието, свободата на словото и доверието между хората в 35 държави. Най-неподатливи на вредната дезинформация са финландците.

Дали това е точно изчислено? Не знам, но съм по-склонна да му повярвам, отколкото да го отрека. Вярно, че не съм виждала на живо финландец, но пък откакто съм се родила, живея в България и съм наясно с няколко неща.

Тук, колкото и да е тъп и невеж един човек, все се намира някой по-тъп и по-невеж, който да се осведомява от него. Тук, колкото е по-лъжлив един политик, толкова повече публика събира. Тук, колкото е по-голям успехът, толкова по-малко приятели и по-мощни врагове има около себе си. Тук беззаконието се утвърждава като начин на живот и прехрана тъкмо чрез законите, които се умножават. И колкото по-нагло гражданинът мами държавата, толкова по-твърдо се убеждава, че от нея по-голям измамник няма. И колкото по-често се лъжем един друг, толкова по-рядко разбираме, че най-излъгани сме  ние самите.